Фотоизложба "Тодор Кемилев (1910-1969)" в Добрич

◊ СЪБИТИЕТО

Община град Добрич, Регионален исторически музей, Художествена галерия представят фотоизложбата

Тодор Кемилев (1910-1969)
Живот – посветен на фотографията

Откриване на 24 септември 2009 г. от 17.30 ч.
Художествена галерия - Добрич


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ТОДОР КЕМИЛЕВ

Тодор Ангелов Кемилев е роден през 1910 г. и е един от ранните български професионални фотографи. Едва 17-годишен поставя началото на своята фотографска кариера, след чиракуване при добричкия фотограф Сасигян. Заедно с баща си Ангел Кемилев заминава за Виена, където закупува студиен фотоапарат, с който работи до края на живота си – 01.06.1969 г.

Кемилев открива първото си фотоателие през 1927 г. в гр. Добрич, на ъгъла срещу ресторант „Централ”, и става представител на фирмата „Аgfa” за България. От 1936 до 1940 г. чрез търг Тодор Кемилев разкрива приемна и фотолаборатория в гр. Балчик.

След Освобождаването на Южна Добруджа Тодор Кемилев, с приспособения като малка фотолаборатория автомобил „Опел Олимпия” обикаля населените места и снима на място хора за новите български паспорти. Заснема с кинокамера тържествата, съпътстващи връщането на Добруджа в пределите на България на 25.09.1940 г.

През 1942 г. семейството на фотографа се преселва в гр. София, а „Фото Кемилев” отваря врати на бул. ”Цар Освободител” 12. През 1943 г. с камерата си заснема филм за погребението на цар Борис. Увлечението му към киното е голямо и за кратък период разкрива киносалон в гр. Калофер. По време на бомбардировките в София, семейството се евакуира в гр. Елена, където Кемилев отваря свое студио.

Високият професионализъм и репутация помагат на Тодор Кемилев да запази статута си на самостоятелна работа дори след 09.09.1944 г., когато всяка частна дейност е национализирана. Той е един от първите 8 фотографи, удостоени със званието художник-фотограф.

След 1950 г. ”Фото Кемилев” се премества на ул. ”Бенковски” 8 – срещу служебния вход на „Зала България”. В началото 50-те години на 20. век започва да експериментира в областта на цветната фотография, която в този период е почти непозната у нас. През 1964 г. и 1966 г. осъществява две репортажни изложби с цветни фотоси, отразяващи архитектурни пейзажи и мигове от живота на хората във Варшава и Москва.

През годините фотоархивът на Кемилев натрупва портретите на редица български изпълнители, политически дейци от няколко правителства, включително сватбените снимки от първия брак на Людмила Живкова. Киноленти запечатали исторически и лични събития.

Тодор Кемилев умира на 01 юни 1969 г., работейки в своята фотолаборатория. Четири години по-късно целият негативен и снимков архив, апаратура, лично имущество и апартамент са конфискувани от държавата и безвъзвратно изгубени.

Днес „Фото Кемилев” е неразривна част не само от семейната история и спомените на хиляди семейства, но е и част от съвременната история на България. Запазените до днес снимки са свидетелство за находчивостта и тънкият търговски нюх, трудолюбието, любовта към новаторските технологии и модерния мироглед на една личност, надраснала своето време.