Изложба от фотографии на Изабел Льобастар

Изложба "Отражения от Витошка"

◊ СЪБИТИЕТО

Столична община и Френският институт организират

изложба от фотографии на Изабел Льобастар

На 9 септември 2009 от 18.30 ч. в градинката пред Народния театър

◊ ДУМИ ЗА ИЗЛОЖБАТА

От поезията към фотографията: необичайна и непредвидима траектория

Към края на 2006 г., семейството ни пристигна от Лисабон в България. И заживяхме тук. Тогава реших да напусна работата си като учителка по биология и да се посветя изцяло на мечтата ми - поезията.

Бързо открих, че София е невероятен терен за нетърпеливото ми вдъхновение - спокойният и донякъде старомоден чар на град, в който се здрависват старинното, остарялото, модерното и авангардисткото.

И все пак... имаше нещо неудовлетворително в това мое творческо търсене. Отначало не можех да разбера какво.

Едва говорех български и това ме натъжаваше. Въпреки всичките ми лингвистични напъни, не напредвах достатъчно бързо. А исках да пиша сама стиховете си, директно на български (бях успяла на португалски в Португалия към края на престоя ми там). Усещах се набъбнала от емоции, но неспособна да ги предам и споделя.

И тогава - неочаквано и за мен самата - се случи нещо вълшебно: постепенно започнах да снимам София.

Без никога да съм изучавала фотографското изкуство и без някакво особено оборудване. Започнах да снимам повече и повече, по-често и по-често. Да улавям мигновението на сцените, да материализирам мимолетните видения. Да концентрирам в едно-единствено изображение всички строфи, които маршируваха в главата ми.

Изображенията се превръщаха в универсален език, в рамка на емоциите и красотата.

Тези снимки всъщност са стихове - ето защо се различават от обичайните туристически или репортерски кадри.

И все пак не се отказах да пиша придружителни текстове към снимките, дори и когато изображенията бяха красноречиви и не се нуждаеха от коментари.

Впоследствие организирах работата си по теми. Поетично-фотографските ми албуми неотстъпно следват моите софийски странствания. Софийският сняг, софийските графити, софийското метро и т.н. И сега - отраженията, уловени в софийските витрини.

Какво разказват отраженията от Витошка?

Тези 35 снимки и поеми сформират албум на определена тема и с единна водеща нишка.

Започваме с изучаването на женския лик, извършваме пътешествие до центъра на мъжа, и накрая размишляваме за хода на времето.

Снимките на отраженията са в наслоени равнини. По сходен начин и разказваната от тях история е с наслоени значения. Като чекмеджета, в които трябва да ровим, докато открием търсения от нас смисъл. Но... предпочитам да замълча. Нека читателят сам открие онова, което иска да търси.

Същественото тук е, че нито снимките са по-важни от текстовете, нито обратното. Това поначало си е една двойна работа - многостранен и многозначен артистичен подход.

Ето защо благодаря от сърце на Френския културен институт в София и на Софийска Община, които не само приеха и координираха целия проект, но и разбраха необходимостта да представят работата ми в тази двойна светлина. Защото - ако не греша - при други обстоятелства поезията говори, а фотографията няма думата. Или пък обратното.

Рецепта на отраженията

Снимките са приготвени по следната рецепта:

Изберете си хубав слънчев ден.
Тръгнете в ранно утро на разходка по някоя търговска улица.
Вървете бавно и замечтано покрай магазините.
Отворете душата си, и вдъхновението само ще надникне.
Преструвайте се, че Ви интересуват стоките в магазините (най-често - дрехи).
Спрете пред магазина, който Ви заговори пръв.
Отпуснете погледа си в задния план на видяното.
Уловете отражението там. То е зад Вас, но го виждате пред Вас.
Плъзнете се леко пред витрината, за да го преместите.
Нагласете го така, че да има смисъл за Вас.
Нека чувствата да Ви завладеят, а историята да се напише сама в главата Ви.
Щракнете с фотоапарата.
Снимката е на лентата, а историята - вътре във Вас.
Остава само да ги материализирате.

Последният етап: Преводът

Имах невероятния късмет да срещна Георги Д. Георгиев - българин, завърнал се в родината след 20 години, прекарани във Франция. Владеещ и двата езика, той влезе в резонанс с творбите ми и предложи да преведе стиховете на "Отражения от Витошка".

С него моята работа най-сетне придоби завършен вид - един триптих, в който всеки елемент има своето значение: снимките, поемите на френски и поемите на български. За което съм му изключително благодарна.

Ето как успях да предложа на българите моя поглед към тяхната столица. От името на една "приютена" чужденка като мен. Този поглед е променлив: оригинален, чувствителен, саркастичен, еротичен, подигравателен, метафизичен. Пълен с носталгия и хумор. Но най-вече: пълен с любов към София и софиянци.

Текст: Изабел Льобастар
Превод: Георги Д. Георгиев

◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА

Изабел Льобастар. Родена през 1961 г. в Ница, Франция. Завършва естествени науки. Преподава биология във Франция, а след това и във френските лицеи в Абиджан и Лисабон. Омъжена, 3 деца.

Живее в София от септември 2006 г., когато се отказва от преподаването, за да се посвети изцяло на писането и фотографията.

Автор:

Мария Конакчиева, Френски институт

Публикация:

04.09.2009 г. 16:41

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Изложба фотографии фотографии Изложба

Посетено:

1966

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/2/news/8390-izlozhba-ot-fotografii-na-izabel-lyobastar