Изложби
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
"Изкушението Чалга" - изложба в СГХГ
Съвкупност от музика, визия, текст, история, атмосфера, конкретни събития и места
Борис Мисирков и Георги Богданов. Нова митология, 2000-2001
◊ СЪБИТИЕТО
Софийска градска художествена галерия
Фондация Изкуство – Дела и Документи
представят
Един проект на Алтера
Изкушението ЧАЛГА
. Куратори: Светлана Куюмджиева, Весела Ножарова
. Хронология и документация: Венцислав Димов
1-31 май 2009
Откриване – 30 април 2009 (четвъртък), 18.00 часа
Софийска градска художествена галерия, ул. "Гурко" 1
След откриването - Balkan Beats парти с DJ Oto (Groovy Sessions), 30 април 2009 (четвъртък), 20.00–23.00 часа, Арт клуб, ул. "Цар Иван Асен" ІІ № 6
• Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община.
• Медийни партньори: Седмичен културен гид Програмата, VAGABOND MEDIA
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ПРОЕКТА
Един мощен културен феномен присъства най-осезателно в обществото през последните 20 години. Чалгата - за едни омразна и нетърпима, за други радост и житейски идеал – се превърна в неотделима част от ежедневието ни. През всичките тези години бяхме неволни свидетели и съучастници на сложния процес, в който един маргинален и потиснат музикален жанр се превърна в печеливша индустрия, в утвърдена ценностна система и стил на живот.
Ярка, лъскава, шумна, скандална, кичозна, чалгата (позната още като „етнопоп” и „попфолк”) е вярна спътница на нескончаемия български преход с всички социални, политически и икономически промени, които последваха от него. В нейното развитие по удивително откровен начин са възпети характерните особености на родния манталитет. Еуфорията, пропита с любов и сълзи, стимулира една пост-социалистическа балканска сексуална революция, загърби норми и предразсъдъци.
Заради това и заради богатия й арсенал, който работи еднакво пълноценно с всички сетива, чалгата се явява изключително благодатен материал за съвременното изкуство.
Кураторите на този проект си позволиха да свалят тежката преграда между “чалга” и “култура” и да потърсят реакциите на съвременните български художници към тази толкова активна среда. Чалгата присъства в изложбата като съвкупност от музика, визия, текст, история, атмосфера, конкретни събития и места – всичко, което я превърна в толкова важен социален фактор. Всеки от участниците в проекта е намерил по нещо в чалгата, което го е развълнувало, потресло, трогнало, смутило, зарадвало и най-вече нещо, което го е изкушило дотолкова, че да го превърне в изкуство.
В селекцията попадат първите привлечени от чалгата артисти, в най-динамичния й период от средата и края на 90-те години - Георги Тушев, Даниела Костова, Борис Мисирков/Георги Богданов, Аделина Попнеделева. Пищната визия и силните преживявания провокират в следващите години още утвърдени автори като Алла Георгиева и Красимир Добрев. Част от тези автори участват и с нови работи, правени специално за този проект. Редом с тях са двама български художници, които са познати повече на световната арт сцена, отколкото на родната - Константин Божанов и Ергин Чавушоглу. В работите си те предлагат един външен и по-дистанциран поглед към чалгата тук или към нейните еквиваленти по света.
Не по-малко изкушени са и представителите на новото поколение в съвременното българско изкуство – Боряна Венциславова, Светозара Александрова, Станимир Генов, Викенти Комитски, Орлин Неделчев.
Специално участие в изложбата има DJ JORO-BORO от българския бар в Ню Йорк, главен герой във видеото на Даниела Костова.
Важна част от експозицията е хронология на чалга културата в България, съпоставена с някои важни политически и социални събития. Хронологията е изготвена от д-р Венцислав Димов от Института по изкуствознание към БАН, автор на първото монографично изследване на чалгата „Етнопопбумът”, София, 2001. Дългогодишните му проучвания в областта на етномузиката, както и богатата му колекция от уникални артефакти, свързани с героите на тази култура, допринасят за по-пълноценното осмисляне на произведенията в изложбата.
Освен еклектична реакция, социална критика и отхвърляне на всички стандарти и забрани “Изкушението Чалга” е онзи момент на пробуждане за изкуството, в който най-отчетливо се разпознават и културната ни идентичност, и реалността, в която живеем.
Кураторите на изложбата изказват специални благодарности на своя верен сътрудник Юрий Вълковски, на екипа на градската галерия и на всички, които съдействаха за успешната реализация на проекта: Донка Ангелова, Розмари Стателова, Вяра Млечевска, Свилен Стефанов, Димитър Грозданов, Досю Амуджев, Йово Панчев, Рудолф Барч, Ваня Кубадинска, Ивайло Евтимов.
◊ СЪБИТИЕТО
Софийска градска художествена галерия
Фондация Изкуство – Дела и Документи
представят
Един проект на Алтера
Изкушението ЧАЛГА
. Куратори: Светлана Куюмджиева, Весела Ножарова
. Хронология и документация: Венцислав Димов
1-31 май 2009
Откриване – 30 април 2009 (четвъртък), 18.00 часа
Софийска градска художествена галерия, ул. "Гурко" 1
След откриването - Balkan Beats парти с DJ Oto (Groovy Sessions), 30 април 2009 (четвъртък), 20.00–23.00 часа, Арт клуб, ул. "Цар Иван Асен" ІІ № 6
• Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община.
• Медийни партньори: Седмичен културен гид Програмата, VAGABOND MEDIA
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ПРОЕКТА
Един мощен културен феномен присъства най-осезателно в обществото през последните 20 години. Чалгата - за едни омразна и нетърпима, за други радост и житейски идеал – се превърна в неотделима част от ежедневието ни. През всичките тези години бяхме неволни свидетели и съучастници на сложния процес, в който един маргинален и потиснат музикален жанр се превърна в печеливша индустрия, в утвърдена ценностна система и стил на живот.
Ярка, лъскава, шумна, скандална, кичозна, чалгата (позната още като „етнопоп” и „попфолк”) е вярна спътница на нескончаемия български преход с всички социални, политически и икономически промени, които последваха от него. В нейното развитие по удивително откровен начин са възпети характерните особености на родния манталитет. Еуфорията, пропита с любов и сълзи, стимулира една пост-социалистическа балканска сексуална революция, загърби норми и предразсъдъци.
Заради това и заради богатия й арсенал, който работи еднакво пълноценно с всички сетива, чалгата се явява изключително благодатен материал за съвременното изкуство.
Кураторите на този проект си позволиха да свалят тежката преграда между “чалга” и “култура” и да потърсят реакциите на съвременните български художници към тази толкова активна среда. Чалгата присъства в изложбата като съвкупност от музика, визия, текст, история, атмосфера, конкретни събития и места – всичко, което я превърна в толкова важен социален фактор. Всеки от участниците в проекта е намерил по нещо в чалгата, което го е развълнувало, потресло, трогнало, смутило, зарадвало и най-вече нещо, което го е изкушило дотолкова, че да го превърне в изкуство.
В селекцията попадат първите привлечени от чалгата артисти, в най-динамичния й период от средата и края на 90-те години - Георги Тушев, Даниела Костова, Борис Мисирков/Георги Богданов, Аделина Попнеделева. Пищната визия и силните преживявания провокират в следващите години още утвърдени автори като Алла Георгиева и Красимир Добрев. Част от тези автори участват и с нови работи, правени специално за този проект. Редом с тях са двама български художници, които са познати повече на световната арт сцена, отколкото на родната - Константин Божанов и Ергин Чавушоглу. В работите си те предлагат един външен и по-дистанциран поглед към чалгата тук или към нейните еквиваленти по света.
Не по-малко изкушени са и представителите на новото поколение в съвременното българско изкуство – Боряна Венциславова, Светозара Александрова, Станимир Генов, Викенти Комитски, Орлин Неделчев.
Специално участие в изложбата има DJ JORO-BORO от българския бар в Ню Йорк, главен герой във видеото на Даниела Костова.
Важна част от експозицията е хронология на чалга културата в България, съпоставена с някои важни политически и социални събития. Хронологията е изготвена от д-р Венцислав Димов от Института по изкуствознание към БАН, автор на първото монографично изследване на чалгата „Етнопопбумът”, София, 2001. Дългогодишните му проучвания в областта на етномузиката, както и богатата му колекция от уникални артефакти, свързани с героите на тази култура, допринасят за по-пълноценното осмисляне на произведенията в изложбата.
Освен еклектична реакция, социална критика и отхвърляне на всички стандарти и забрани “Изкушението Чалга” е онзи момент на пробуждане за изкуството, в който най-отчетливо се разпознават и културната ни идентичност, и реалността, в която живеем.
Кураторите на изложбата изказват специални благодарности на своя верен сътрудник Юрий Вълковски, на екипа на градската галерия и на всички, които съдействаха за успешната реализация на проекта: Донка Ангелова, Розмари Стателова, Вяра Млечевска, Свилен Стефанов, Димитър Грозданов, Досю Амуджев, Йово Панчев, Рудолф Барч, Ваня Кубадинска, Ивайло Евтимов.
Автор:
Петър Димов, СГХГ
Публикация:
28.04.2009 г. 13:12
Етикети:
Посетено:
1664
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/7781-izkushenieto-chalga-izlozhba-v-sghg