Изложби
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Изложба "Красиви жени, достолепни мъже" в ГХГ - Варна
60 портрета, създадени между 1964 и 2008 година
◊ СЪБИТИЕТО
Ретроспективна изложба с портрети от художника Радко Мурзов “Красиви жени, достолепни мъже”
27.11.-15.22.2008
Градска художествена галерия “Борис Георгиев”, Варна
ул. Любен Каравелов № 1
Откриване: 27 ноември 2008, 18.00 ч.
◊ ИЗЛОЖБАТА
Изложбата на известния варненски художник Радко Мурзов под мотото “Красиви жени, достолепни мъже” представя общо 60 портрета – 30 с маслени бои, 15 с въглен и 15 с цветен пастел. Идеята и подготовката на изложбата продължават общо три години. Творбите са създадени между 1964 до 2008 и представляват внушителна ретроспективна колекция, фокусирана върху портретния жанр с целия спектър на разнообразието му. В годините на своята творческа дейност художникът запазва постоянен интерес към портрета. Своя талант и първите си успехи в тази област Мурзов има още в ранните години на формирането и обучението си като художник в Художествената академия в София. Проф. Ненко Балкански, на годишния конферанс за етюд, отбелязва умението на Радко “с малко средства, да постига характера на човека”, а академик Илия Петров, казва, че “притежава качества за национален портретист”. От този период са първите 4 етюда, изпълнени в техниката на рисунка с пресован въглен и получили оценка отличен. Тази техника, както и сходната й на сух пастел импонират на твореца с меките, нежни преливания на светлосенките, с красивите контури и обобщени форми. В академичните портрети откриваме “безхитростно” и точно следване на натурата. Затова те се наричат натурни, защото в тях е важно да се постигне вярното претворяване на образните характеристики.
От последната година са два камерни детски портрета, на Мира и на внука на художника Александър. Тук е серията с портрети на видни варненски интелектуалци и достойни мъже – Панко Анчев, Владимир Стоянов и др., и красивите жени – Гергана, Симона, Калина и др.
За Мурзов художественият портрет е много повече от точно “епидермално” следване на външната прилика. Като професионалист авторът търси различни начини за постигане на онази жива сплав от физическа прилика и характер, с които визуално да изобрази същността на личността, отразена в излъчването на образите.
В колекцията присъстват и т.нар. въображаеми портрети, които показват в първи план смесването на различни емоционални и образни състояния в духовния мир на твореца и на неговия модел ("Портрет на съпругата на художника Наси", 1968, "Наси – Балчишки прозорец", "Наси – сънуван портрет"). Близко до тази разновидност на жанра е портретната композиция. Тя може да е историческа ("С Македония в сърцето” - с образите на Гоце Делчев, Даме Груев и Яне Сандански) или лирично метафорична (Недялко Йорданов), асоциативна (“Небе за двама”, “Клада” на Стоимен Стоилов) и символична ("Песните на Виктор Хара", "Звънецът бие мамо"). Обикновено композицията е пространствено сложно развита или свързана с определен сюжет ("Детски рисунки") или с образна идея ("Мими и морето"), разкрита чрез символи, универсални знаци и образи, както е в автопортретите ("Червено и черно", "Автопортрет" или "Молитва с глухарче"). Последният изразява артистичното кредо в живота и изкуството на Радко Мурзов – “Нежността, трябва да победи арогантността и грозното в живота”.
Към серията официални портрети можем да отнесем монументалния “Портрет на Н. В. Пр. Варненски и Велико-Преславски Митрополит Кирил”, прекрасния “Портрет на проф. Темелков” и др., в които чрез образите на нашите съвременници се оглежда образът на нашето сложно време.
Двете творби от серията “Бели измерения” са една красива визия на въображаемите портрети с характерната им линеарна изящност, богата асоциативност и безплътност. В тази насока на поетичност и реализъм Радко Мурзов смята и в бъдеще да подхранва неизчерпаемия си творчески потенциал
Експозицията “Красиви жени, достойни мъже”, фокусирана върху претворяване на портретни образи, е една от любимите сфери в творчеството на Радко Мурзов. Преди да изобрази най-същественото от човешкото лице и душевност, Радко Мурзов многократно дешифрира езика на образа и духа. Човекът, моделът в рисунките на художника, се превръща освен всичко и в документ за времето и човека в него. Преведени на пластичен език, резултатите от неспирното търсене респектират с умелата техника и проникновеност и доказват художествената сила на живата красота и нейната многоликост в изкуството.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА
Радко Мурзов е роден в Карнобат. Първоначално завършва Руска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, а след това завършва с отличие живопис в Националната художествена академия в София. От 1976 е член на СБХ.
Има 23 самостоятелни изложби в България, Германия и Гърция, участва в колективни изложби в Германия, Франция, Алжир, Македония, Япония, Русия. Работи в областта на кавалетната живопис, рисунката, графиката и декоративно-монументалните изкуства. Ръководи детска школа по живопис с международна известност.
Носител е на награда “Варна” в областта на културата. Негови работи притежават Националната художествена галерия, ГХГ - Варна, художествени галерии и частни колекционери в България и чужбина. Живее и работи във Варна.
• Изложбата се осъществява с любезното съдействие на Община Варна.
Автор:
Пламена Рачева
Публикация:
25.11.2008 г. 15:30