Изложби
"Вечният път" - юбилейна изложба на Борис Георгиев във Варна
Живопис, графика, рисунки
Василий Кандински и Габиеле Мюнтер (1911 г.)
◊ СЪБИТИЕТО
Градска художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна и Националната художествена галерия, с подкрепата на Община Варна представят
изложба “Вечният път” – 120 години от рождението на Борис Георгиев (1888-1962)
Откриване: 1 ноември (събота) 2008 от 10,30 ч.
Градска художествена галерия - Варна,
ул. “Любен Каравелов” № 1
Изложбата ще продължи до 1 декември 2008 г.
. Куратор - Пламена Димитрова-Рачева
• Изложбата е част от официалната програма на Община Варна за 1 ноември – Ден народните будители.
◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА
Юбилейната изложба на художника Борис Георгиев от Варна носи емблематичното название “Вечният път”. Това е името на първата картина на автора, постъпила във фонда на Националната галерия, картина, която заема централно място в творчеството му с мистичния си идеализъм и дълбок символичен философски подтекст. При именуването на ГХГ Варна на името Борис Георгиев през 1999 г., г-жа Вирджиния Георгиев-Джакомети подари 13 от най-значимите му произведения, които днес са експонирани в постоянната експозиция на галерията. Те, заедно с 32 рисунки от фонда на НХГ и 3 от частни колекции от България, ще бъдат представени в една обща експозиция.
През м. март 2008, със съдействието на: СГХГ, Художествена галерия – Варна, Стара Загора, Пловдив, Национален литературен музей, къща-музей “Петко и Пенчо Славейкови”, Национален културен институт, къща-музей “Панчо Владигеров”, Ателие-колекция на Светлин Русев, Колекция на Вирджиния Георгиев-Джакомети, Италия, Ротари клуб “Средец” и частни колекции, бяха показани общо 80 произведения от Борис Георгиев. При гостуването си в София по повод организираната от НХГ юбилейна изложба с куратори - Бисера Йосифова, зам. директор на НХГ и Пламена Рачева, г-жа Вирджиния Георгиев-Джакомети (осиновена дъщеря на художника) за първи път представи пред публика 30 уникални творби от ранните и изключително ценни рисунки на Борис Георгиев. Те са от периода на обучението му в Баварската художествена академия в Мюнхен и от първите години на самостоятелната му практика в Трентинските Алпи. Сред тях са портрети на негови състуденти и преподаватели като Анджело Янг, професор по живопис, един от основателите на сецесиона в Мюнхен, известния професор по графика Петер фон Халм.
Най-голям интерес в рисунките предизвикват серията гротескови портрети, непознати до този момент, на изследователите на изкуството на Борис Георгиев, сред които са портретите на композитора Игор Стравински и на художника абстракционист Василиий Кандински с художничката Габриеле Мюнтер. При откриването на изложбата, за тях и за философията на изкуството на Борис Георгиев, ще представи своето проучване изкуствоведа Пламена Рачева, която е инициатор на показването на рисунките в България.
Като цяло експозицията в Градската художествена галерия във Варна обхваща най-важните теми и произведения от различните етапи в творчеството на Борис Георгиев и има приносен характер, защото дава богат и разнообразен изследователски и визуален материал - от най-ранно запазения портрет на София Полковникова от 1908 г., рисуван в Санкт Петербург (НХГ), до непознати документални фотографии от живота на художника.
Изложбата “Вечният път” е съпроводена с богат двуезичен каталог на издателство “Кибеа”, DVD прожекция с документални кадри и текстове за живота и изкуството на Борис Георгиев с автор Пламена Рачева. При откриването ще бъде представен "Странстващият пастир” - документален филм за автора в поредицата “Умно село” на БНТ и ВИП Медия.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА
Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 във Варна. Напуска в ранна възраст родния град и живее последователно в Одеса, Санкт Петербург между 1902-1909 г., в Мюнхен през 1909–1912 г., в Аниего, Вал Сугано – 1913-1914 г., във Флоренция е през 1914–1920 г. Пътува и открива изложби в България и Италия в 1921-1928, в Берлин, Лондон в 1928-1929 г., в София – 1930–1931 г., пътува из цяла Индия, Бирма, о. Цейлон през 1931-1936 г. В София за последен път се завръща през 1943 г. Пребивава в Бразилия и Латинска Америка през 1951-1955г. След 1914 г. с известни прекъсвания постоянно живее и работи в различни градове на Италия до кончината си на 9 април 1962 г. в Рим.
Гимназиалното си образование завършва в Одеса, а в Санкт Петербург Николай Рьорих пръв открива големия му талант на портретист. Следва при него в Художественото училище към Дружеството за поощряване на изкуствата и това оставя трайни следи в мирогледа и в стила на изкуството му. След като завършва Художествената академия в Петербург, заминава за Германия. В Баварската кралска академия за изящни изкуства в Мюнхен изучава живопис при проф. Анжело Янг, графика при проф. Петер фон Халм и фотография. Посещава лекции по философия, архитектура, агрономство. По време на ваканциите пътува, за да види паметниците на изкуството в Гърция, Египет, Мароко, музеите и галериите в Европа във Финландия, Швеция, Норвегия, Холандия, Белгия, Швейцария, Франция, Испания, Италия, Великобритания. Благодарение на страстта да пътува из различни страни, художникът се запознава и създава духовни връзки със сродни нему, благородни и в етично отношение солидарни с него личности. Близкото му приятелство с Николай Рьорих, скулптора Андрей Николов (в Рим), кардинал Мери дел Вал, Алберт Айнщайн, Борис Христов, Петър Дънов, Владимир Димитров-Майстора, Стефан Митов, семейство Владигерови, Ромен Ролан, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди, принцеса Рачкумари Амрит Каур Сингх, Джавахарлал Неру и много други представители на духовната култура е увековечено в прекрасна поредица от портрети, задължително подписани с „Борис Георгиев от Варна".
За присъствието на Борис Георгиев в кръга на световния елит на интелектуалците в Европа от първата половина на ХХ в. допринасят и срещите му с Рабиндранат Тагор в Италия през 1926 г., в Берлин през 1929 г. По негова покана той пътува до Индия през 1931-1935 г. Художникът сам конструира и изработва каравана върху шаси на камион “Форд”, с която пътешества из цяла Индия, до Хималаите и Тибет, както и в Европа. По време на целия си петгодишен престой в Индия, сътрудничи на в. „Литературен глас" и на различни италиански и индийски печатни издания. Картините от индийския му цикъл “В страната на Мировата скръб" принадлежат към втория период в неговото изкуство.
Завръща се в Европа през 1936 г. Пътува до България, Швейцария, Сърбия и се установява окончателно в Италия, където продължава да организира самостоятелни изложби и лекции. Прави портрети на известни хора на изкуството като писателя Джовани Папини, скулптора на “Олтара на мира” в Рим Анджело Занели, на семейство Села и др. След смъртта на майка си, осиновява Вирджиния Джакомети, която става негов законен наследник. През 1950 г. получава официална покана да посети Бразилия. Между 1951-1956 г. пребивава в различни градове там. Прави самостоятелни изложби в Рио де Жанейро, Сао Пауло, рисува стенописи, изнася лекции и се ползва със славата на световно известен портретист. След 1956 г. се завръща в Европа и се установява в Италия. Живее в различни градове, като най-дълго се задържа в Бергамо и Рим. Получава предложения за изложби в Европа, но не успява да ги реализира. Изложбите в Италия му носят успехи, но трудностите го съпътстват неотклонно.
От 1913 до 1962 г. Борис Георгиев работи като свободен художник. След 1922 г. е организирал общо 16 самостоятелни изложби в България, Германия и Италия и пет в Бразилия. Участвал е в биеналетата на изкуствата в Триест и Венеция - 1942, 1957, има участия в изложби в Прага, Париж, Ватикана, Лондон.
Произведенията му са много високо ценени по света и в България. Те са притежание на различни чуждестранни галерии и частни колекции в България, САЩ, Италия, Германия, Индия, Холандия, Австрия, Великобритания, Швейцария, Русия и Бразилия. Създал е над 500 произведения, които все още не са издирени и документирани изцяло.
Носител на “Командорския знак на Ордена на Италианската корона” за портрет на Кардинал Мери дел Вал, 1937 г.
◊ СЪБИТИЕТО
Градска художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна и Националната художествена галерия, с подкрепата на Община Варна представят
изложба “Вечният път” – 120 години от рождението на Борис Георгиев (1888-1962)
Откриване: 1 ноември (събота) 2008 от 10,30 ч.
Градска художествена галерия - Варна,
ул. “Любен Каравелов” № 1
Изложбата ще продължи до 1 декември 2008 г.
. Куратор - Пламена Димитрова-Рачева
• Изложбата е част от официалната програма на Община Варна за 1 ноември – Ден народните будители.
◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА
Юбилейната изложба на художника Борис Георгиев от Варна носи емблематичното название “Вечният път”. Това е името на първата картина на автора, постъпила във фонда на Националната галерия, картина, която заема централно място в творчеството му с мистичния си идеализъм и дълбок символичен философски подтекст. При именуването на ГХГ Варна на името Борис Георгиев през 1999 г., г-жа Вирджиния Георгиев-Джакомети подари 13 от най-значимите му произведения, които днес са експонирани в постоянната експозиция на галерията. Те, заедно с 32 рисунки от фонда на НХГ и 3 от частни колекции от България, ще бъдат представени в една обща експозиция.
През м. март 2008, със съдействието на: СГХГ, Художествена галерия – Варна, Стара Загора, Пловдив, Национален литературен музей, къща-музей “Петко и Пенчо Славейкови”, Национален културен институт, къща-музей “Панчо Владигеров”, Ателие-колекция на Светлин Русев, Колекция на Вирджиния Георгиев-Джакомети, Италия, Ротари клуб “Средец” и частни колекции, бяха показани общо 80 произведения от Борис Георгиев. При гостуването си в София по повод организираната от НХГ юбилейна изложба с куратори - Бисера Йосифова, зам. директор на НХГ и Пламена Рачева, г-жа Вирджиния Георгиев-Джакомети (осиновена дъщеря на художника) за първи път представи пред публика 30 уникални творби от ранните и изключително ценни рисунки на Борис Георгиев. Те са от периода на обучението му в Баварската художествена академия в Мюнхен и от първите години на самостоятелната му практика в Трентинските Алпи. Сред тях са портрети на негови състуденти и преподаватели като Анджело Янг, професор по живопис, един от основателите на сецесиона в Мюнхен, известния професор по графика Петер фон Халм.
Най-голям интерес в рисунките предизвикват серията гротескови портрети, непознати до този момент, на изследователите на изкуството на Борис Георгиев, сред които са портретите на композитора Игор Стравински и на художника абстракционист Василиий Кандински с художничката Габриеле Мюнтер. При откриването на изложбата, за тях и за философията на изкуството на Борис Георгиев, ще представи своето проучване изкуствоведа Пламена Рачева, която е инициатор на показването на рисунките в България.
Като цяло експозицията в Градската художествена галерия във Варна обхваща най-важните теми и произведения от различните етапи в творчеството на Борис Георгиев и има приносен характер, защото дава богат и разнообразен изследователски и визуален материал - от най-ранно запазения портрет на София Полковникова от 1908 г., рисуван в Санкт Петербург (НХГ), до непознати документални фотографии от живота на художника.
Изложбата “Вечният път” е съпроводена с богат двуезичен каталог на издателство “Кибеа”, DVD прожекция с документални кадри и текстове за живота и изкуството на Борис Георгиев с автор Пламена Рачева. При откриването ще бъде представен "Странстващият пастир” - документален филм за автора в поредицата “Умно село” на БНТ и ВИП Медия.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА
Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 във Варна. Напуска в ранна възраст родния град и живее последователно в Одеса, Санкт Петербург между 1902-1909 г., в Мюнхен през 1909–1912 г., в Аниего, Вал Сугано – 1913-1914 г., във Флоренция е през 1914–1920 г. Пътува и открива изложби в България и Италия в 1921-1928, в Берлин, Лондон в 1928-1929 г., в София – 1930–1931 г., пътува из цяла Индия, Бирма, о. Цейлон през 1931-1936 г. В София за последен път се завръща през 1943 г. Пребивава в Бразилия и Латинска Америка през 1951-1955г. След 1914 г. с известни прекъсвания постоянно живее и работи в различни градове на Италия до кончината си на 9 април 1962 г. в Рим.
Гимназиалното си образование завършва в Одеса, а в Санкт Петербург Николай Рьорих пръв открива големия му талант на портретист. Следва при него в Художественото училище към Дружеството за поощряване на изкуствата и това оставя трайни следи в мирогледа и в стила на изкуството му. След като завършва Художествената академия в Петербург, заминава за Германия. В Баварската кралска академия за изящни изкуства в Мюнхен изучава живопис при проф. Анжело Янг, графика при проф. Петер фон Халм и фотография. Посещава лекции по философия, архитектура, агрономство. По време на ваканциите пътува, за да види паметниците на изкуството в Гърция, Египет, Мароко, музеите и галериите в Европа във Финландия, Швеция, Норвегия, Холандия, Белгия, Швейцария, Франция, Испания, Италия, Великобритания. Благодарение на страстта да пътува из различни страни, художникът се запознава и създава духовни връзки със сродни нему, благородни и в етично отношение солидарни с него личности. Близкото му приятелство с Николай Рьорих, скулптора Андрей Николов (в Рим), кардинал Мери дел Вал, Алберт Айнщайн, Борис Христов, Петър Дънов, Владимир Димитров-Майстора, Стефан Митов, семейство Владигерови, Ромен Ролан, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди, принцеса Рачкумари Амрит Каур Сингх, Джавахарлал Неру и много други представители на духовната култура е увековечено в прекрасна поредица от портрети, задължително подписани с „Борис Георгиев от Варна".
За присъствието на Борис Георгиев в кръга на световния елит на интелектуалците в Европа от първата половина на ХХ в. допринасят и срещите му с Рабиндранат Тагор в Италия през 1926 г., в Берлин през 1929 г. По негова покана той пътува до Индия през 1931-1935 г. Художникът сам конструира и изработва каравана върху шаси на камион “Форд”, с която пътешества из цяла Индия, до Хималаите и Тибет, както и в Европа. По време на целия си петгодишен престой в Индия, сътрудничи на в. „Литературен глас" и на различни италиански и индийски печатни издания. Картините от индийския му цикъл “В страната на Мировата скръб" принадлежат към втория период в неговото изкуство.
Завръща се в Европа през 1936 г. Пътува до България, Швейцария, Сърбия и се установява окончателно в Италия, където продължава да организира самостоятелни изложби и лекции. Прави портрети на известни хора на изкуството като писателя Джовани Папини, скулптора на “Олтара на мира” в Рим Анджело Занели, на семейство Села и др. След смъртта на майка си, осиновява Вирджиния Джакомети, която става негов законен наследник. През 1950 г. получава официална покана да посети Бразилия. Между 1951-1956 г. пребивава в различни градове там. Прави самостоятелни изложби в Рио де Жанейро, Сао Пауло, рисува стенописи, изнася лекции и се ползва със славата на световно известен портретист. След 1956 г. се завръща в Европа и се установява в Италия. Живее в различни градове, като най-дълго се задържа в Бергамо и Рим. Получава предложения за изложби в Европа, но не успява да ги реализира. Изложбите в Италия му носят успехи, но трудностите го съпътстват неотклонно.
От 1913 до 1962 г. Борис Георгиев работи като свободен художник. След 1922 г. е организирал общо 16 самостоятелни изложби в България, Германия и Италия и пет в Бразилия. Участвал е в биеналетата на изкуствата в Триест и Венеция - 1942, 1957, има участия в изложби в Прага, Париж, Ватикана, Лондон.
Произведенията му са много високо ценени по света и в България. Те са притежание на различни чуждестранни галерии и частни колекции в България, САЩ, Италия, Германия, Индия, Холандия, Австрия, Великобритания, Швейцария, Русия и Бразилия. Създал е над 500 произведения, които все още не са издирени и документирани изцяло.
Носител на “Командорския знак на Ордена на Италианската корона” за портрет на Кардинал Мери дел Вал, 1937 г.
Автор:
Пламена Рачева, изкуствовед
Публикация:
28.10.2008 г. 15:07
Посетено:
2569
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/6714-vechniyat-pat-yubileyna-izlozhba-na-boris-georgiev-vav-varna