Изложби
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
"Изчезващите къщи/Хубавите къщи" - изложба в София
В рамките на Европейските дни на наследството
◊ СЪБИТИЕТО
Изложба "Изчезващите къщи/Хубавите къщи" -
фотография, текст, филателия, живопис, видео, мултимедия
. Куратор арх. Станчо Веков
Заповядайте на откриването на изложбата на 16.09.2008 от 17.30 часа
в Централния дом на архитекта, зала 2.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ПРОЕКТА
Проектът “Изчезващите къщи/Хубавите къщи” подкрепя националната кампания на САБ “Наследство в риск”, задавайки въпроси, които провокират и култивират активността на обществото за промяна.
Второто издание на “Къщите” бе експонирано последователно - в Дома на архитекта Варна през юни и юли 2008 г., в двора на Етнографския музей на Созопол, по време на Фестивала на изкуствата “Аполония” (02.-10.09.2008) и в Централния дом на архитекта в София, в рамките на Европейските дни на наследството (16.-30.09.2008 г.)
◊ ИЗЛОЖБАТА
Оценката за миналото не би трябвало да е повърхностна реминисценция, а процес, който пренася и създава духовни ценности. След приемането на България в Европейския съюз темата за архитектурата се артикулира в архитектурните среди и в публичното пространство като съществен елемент от събирателния образ на националната идентичност. Възможно ли е наистина да се изгради обществен консенсус за визията на архитектурната среда в България? Визия не въобще, не по принцип, а като един добре премислен баланс между новото и старото, който задължително включва приемственост при опазване на българското архитектурно наследство. Наследството, в което хубавите къщи нерядко придобиват статута на изчезващи къщи...
След успешното първо издание на изложбата през 2007 г., гостувало в Централния дом на архитекта в София и на “Аполония”, идеята на куратора на проекта арх. Станчо Веков остава същата: със средствата на различни изкуства, различни жанрове и автори от различни обществени сфери да бъде привлечено вниманието на културната общественост върху архитектурното наследство. В изложбата отново участват архитекти, студенти по архитектура, дизайнери, художници, фотографи, журналисти. През тази година има попълнения от изкуствоведи, филателисти и нови автори, с нови средства за изразяване като филателия, видео, мултимедия. Творбите носят точен адрес с улицата и номера на обекта на изобразяване, с надеждата да се случи срещата между преносния и конкретен смисъл на посланието. Така колажът на Виолета Тончева, използван за плакат на изложбата, събира три изчезващи къщи от “идеалния център” на Варна (ул. Ал. Рачински” 4, ул. “Братя Шкорпил” 5 и ул. “Др. Цанков” 13) в една обща, в “Къщата на духовете”. Защото Къщата не е сграда. Къщата е Дом. Обиталище на духа. Или на духове. В литературна аналогия с онази известна къща на Исабел Алиенде:
“Вътре беше достатъчно светло, защото утрото влизаше през счупените прозорци и през дупките на покрива, където керемидите се бяха пропукали. Всичко беше в прах и паяжини, лъхаше на пълна запуснатост... Цялата къща беше покрита сякаш с килим от сплъстена трева, прах и окапала шума. Обзе го покруса...” (“Къщата на духовете”, Исабел Алиенде).
Подобно е емоционалното възприятие и от “Къщите-миражи” на изкуствоведа Пламена Рачева, която на принципа на популярната сред руската аристокрация акварелна техника “обманка” (ХVІІІ–ХІХ в.), колажира дигитално и графично обработени фотографии, симулиран автопортрет и рисунки с рушащите се днес къщи от Рибарската махала в Тутракан. Внушението за измамата (от руски, обманка) тръгва от заглавието, минава през двойния ракурс на интерпретацията и техниката, за да намери своята поанта в авторския, калиграфски изписан, текст на многопластовата творба.
Особено важна, в рамките на тази изложба, е премиерата на “Римски път” от Цветана и Деян Векови. С артистичност, но и с изключително внимание към детайла и към историческите артефакти, художниците от поколенческата артистична фамилия на Христо Веков възстановяват античен римски път от 4. век и основите на северната крепостна стена на Варна от 11. век. Поръчката е от собственика на имота на една от древните варненски улици “Хан Крум” 22 за частния клуб-галерия със същото име - “Римски път”. Ето това е смисълът. Това е добрата новина в изложбата, а и в целия разговор за националното, оттам и за личното самочувствие на българите като наследници. Не на имоти, а на предишни култури.
В посоката на това разсъждение се вписват и дигиталните проекти на студентите по архитектура във ВСУ “Черноризец Храбър”, с ръководител арх. Станчо Веков, които интегрират паметници на архитектурното наследство в съвременен контекст. И независимо дали архитектурните визии изглеждат смели или наивни, или пък съвсем нереализуеми, упражнението си струва. Не само заради образователния аспект, а и защото регистрира отправната архитектурна мисъл на младото поколение. Тя определено е интересна.
Тук не липсва съпоставката със стила на предишните поколения, която правят студентите на доц. д-р арх. Красимира Вачева в своя електронен архив на архитектурната памет. Дългосрочният проект събира и съхранява архитектурната памет на Варна. С надеждата, че тя ще остане. Не само на електронен носител.
Емблематичните къщи на града и техните реплики се разпознават също в принтовете на инж. Светла Пенчева, Славея Монева, ученичка в Първа езикова гимназия, в акварелите на арх. Здравка Нейчева, в платната на такива утвърдени художници като Стефан Радков (офорт), Марина и Николай Русеви и Милен Маринов (живопис). А Светлин Ненов, както и в предишното издание на изложбата, е нарисувал следващите си любими “Къркалясници” - от родопски диалект, срутени къщи. Съвсем в началото, Дария Василянска, в нейния изящен, носталгичен и красив наив, ни допуска до съкровения спомен за детството. В което “Имаше такава къща”... Родната къща. Именно със сакралното послание на тази много лична творба, зрителят влиза в експозицията на “Хубавите къщи/Изчезващите къщи”...
Повторението на урока за миналото следва във видеофилмите на три електронни медии. Силвия Благоева и Николай Русенов от Ефирна телевизия “Варна” изследват архитектурното наследство на една от знаковите улици - ул. “Преславска”, която не може, въпреки потенциала си, да бъде варненската “Via Garibaldi”. Така, както Варна, въпреки кандидатурата си, може би няма да стане и културна столица на Европа през 2019 г. Каквато Генуа вече е била.
В другата видеотворба, Екатерина Митева и Михаил Врабчев от ТВ “М САТ“ акцентират върху изключителното наследство на Кирил Шиваров, чиито пластични скулптури от късните стилове украсяват фронтони и атики върху хубавите/изчезващи къщи на морския град. Да припомним ли, че варненският скулптор е оставил на България, освен всичко останало, и знаковите фигури на дарителите на СУ “Св. Климент Охридски” – братята Евроги и Христо Георгиеви.
Отношението си към безотговорността и българската манталитетна недостатъчност изразяват Веселина Божинова и Петър Петров от ТВ “7 дни” в своя репортажен филм за “Ничия дом или кьошка в местността “Свети Никола”.
С всяка следваща творба мисловните и визуални послания в тази тревожна изложба за къщите и за техните обитатели, за самите нас, се застъпват и обновяват по различни начини, с различни средства и с различни изкуства, но с подчертано емоционален ангажимент. Варненци се взират в своя град, опитват се да го изследват и възстановяват. Дори под лупа. Буквално, само така може да се разпознаят и детайлите от “Филателния образ на Варна” в уникалната колекция на притежателя на най-високите световни филателни отличия - Борис Калинков. Тя започва с пристанището на Варна и дървената скеля, според тогавашната терминология, изобразена върху първата българска пощенска марка, посветена на морска тематика, от 1911 г. Скелята отдавна не съществува, а старото варненско пристанище отдавна чака да се прероди в нещо друго. Защо не в рекреационна зона. Както в Генуа. Сравнението разбира се винаги е по-лесно от изпълнението. Важно е да се намери българският Ренцо Пиано. Има го предвид дори Общият устройствен план на Варна, изготвен от екипа на проф. д.а.н. Иван Никифоров.
Автор:
Виолета Тончева
Публикация:
13.09.2008 г. 21:12