Изложби
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Юлия Станкова в галерия Астри
Божествата не искат да ги гледат
Юлия Станкова. Орфей и Евридика
◊ СЪБИТИЕТО
Галерия Астри представя от 10 до 29 май 2008
"Божествата не искат да ги гледат" - изложба на Юлия Станкова
Откриване на 10 май, събота, от 11 до 20 ч.
◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА
Думи на автора:
Като коментира Осмата Буколика на Вергилий, Сервий напомня, че: "божествата не искат да ги гледат". Това твърдение ми подсказа ключа за моето тълкуване на мита за Орфей.
Орфей прониква в царството на сенките, за да изведе оттам любимата си жена Евридика. Заради способността му да омайва, да носи наслада с музиката си, боговете го допускат по-близо от всеки друг до техния тайнствен свят – светът на нероденото, от който никой не се завръща. Светът, който необратимо е погълнал Евридика.
Божествата забраняват на Орфей да се обръща назад, докато напуска царството им, защото погледът към тях би нарушил самата им божествена същност. От гледащи, те ще се превърнат в гледани, губейки върховенството на последния и единствен поглед – божествения поглед. Така би се затворил един омагьосан кръг, би се нарушил величественият порядък на битието.
Такъв е и смисълът на забранения райски плод. След изяждането му Адам и Ева проглеждат за своя отец и заедно с това се изравняват с него. Според Селинджър забраненият райски плод е "натъпкан с логика". Аз бих казала, че той е бил натъпкан с познанието за божествата.
В светлината на казаното дотук Орфей се очертава като трагична личност. Трагизмът се таи в това, че той долавя измерението на дързостта си да наруши тишината на мъртвите, предусеща, че извършеното от него е непростимо. Още преди да се е обърнал назад, той е знаел, че вместо от Евридика той е следван от фантом – лъжлива маска на тъмнината. Страшното му предчувствие се сбъдва и в този момент той осъзнава, че е загубил Евридика завинаги, а заедно с нея и основанието за своята музика.
Митовете са мястото, където величественият диалог между смъртните и божествата е възможен. Като ги изобразявам, аз се включвам в този диалог и това ме изпълва с несравнимо щастие. Щастието да отпивам от извора на любовта и да изричам откровения.
Юлия Станкова
април, 2008
◊ СЪБИТИЕТО
Галерия Астри представя от 10 до 29 май 2008
"Божествата не искат да ги гледат" - изложба на Юлия Станкова
Откриване на 10 май, събота, от 11 до 20 ч.
◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА
Думи на автора:
Като коментира Осмата Буколика на Вергилий, Сервий напомня, че: "божествата не искат да ги гледат". Това твърдение ми подсказа ключа за моето тълкуване на мита за Орфей.
Орфей прониква в царството на сенките, за да изведе оттам любимата си жена Евридика. Заради способността му да омайва, да носи наслада с музиката си, боговете го допускат по-близо от всеки друг до техния тайнствен свят – светът на нероденото, от който никой не се завръща. Светът, който необратимо е погълнал Евридика.
Божествата забраняват на Орфей да се обръща назад, докато напуска царството им, защото погледът към тях би нарушил самата им божествена същност. От гледащи, те ще се превърнат в гледани, губейки върховенството на последния и единствен поглед – божествения поглед. Така би се затворил един омагьосан кръг, би се нарушил величественият порядък на битието.
Такъв е и смисълът на забранения райски плод. След изяждането му Адам и Ева проглеждат за своя отец и заедно с това се изравняват с него. Според Селинджър забраненият райски плод е "натъпкан с логика". Аз бих казала, че той е бил натъпкан с познанието за божествата.
В светлината на казаното дотук Орфей се очертава като трагична личност. Трагизмът се таи в това, че той долавя измерението на дързостта си да наруши тишината на мъртвите, предусеща, че извършеното от него е непростимо. Още преди да се е обърнал назад, той е знаел, че вместо от Евридика той е следван от фантом – лъжлива маска на тъмнината. Страшното му предчувствие се сбъдва и в този момент той осъзнава, че е загубил Евридика завинаги, а заедно с нея и основанието за своята музика.
Митовете са мястото, където величественият диалог между смъртните и божествата е възможен. Като ги изобразявам, аз се включвам в този диалог и това ме изпълва с несравнимо щастие. Щастието да отпивам от извора на любовта и да изричам откровения.
Юлия Станкова
април, 2008
Автор:
Галерия Астри
Публикация:
09.05.2008 г. 10:13
Посетено:
1177
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/5679-yuliya-stankova-v-galeriya-astri