Рисунки от Христо Харалампиев

◊ СЪБИТИЕТО

Издателство "Захарий Стоянов"
има удоволствието и честта да Ви покани

на откриване на изложба рисунки от Христо Харалампиев

16 април (сряда) 2008 г. от 11.00 ч.
Литературен салон галерия „Захарий Стоянов“
Полиграфически комбинат „Димитър Благоев“,
ул. „Н. Ракитин“ 2, ет. 4


◊ ЗА ХУДОЖНИКА

Христо Харалампиев е роден през 1953 г. в София. Завършил е специалност "Скулптура" при проф. Величко Минеков в Националната художествена академия "Н. Павлович". Работи в областта на скулптурата и рисунката. Автор е на монументални паметници и декоративни пластики, на самостоятелни изложби в Аахен, Мюнхен, Бърно, Истанбул и др. Носител е на международни и национални награди. Негови творби са собственост на галерии и частни колекции в Германия, Белгия, САЩ, Канада, Полша, Южна Корея и др. Професор е по специалността "Рисуване" в Архитектурния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия. От април 1999 г. до декември 2004 г. е председател на Съюза на българските художници.


◊ СКУЛПТОРЪТ И РИСУНКАТА

Рисунката. За художника, под чиито пръсти излиза, тя е съдба и любов, която много естествено се предава на зрителя, попаднал осъзнато или не в обсега на магнетичното ú въздействие.

Рисунката, с широтата на своите измерения и почти неуловимите граници на проявлението си, е не само всепризнатата основа на всеки художествен факт в изобразителното изкуство. Тя е онзи лакмус, който безпристрастно и задълбочено, но много точно разграничава – професионалния подход от откровено епидермално наподобяване.

Заредена с изключително висок експресивен потенциал, рисунката реализира в най-висша степен творческо-емоционалното състояние на автора.

За скулптора тя е идеалната възможност да се избегне дългият и мъчителен път във времето от възникване на идеята до изпълнението ú в съответния материал.

И някак странно идва момент, в който той се отказва от възможността да „обгърне с две ръце“ реалната форма и доброволно се предава в оковите на двумерната плоскост в името на възможността да запази свежестта на идеята си и да я реализира възможно най-бързо. Попадайки в тази необичайна за него среда скулпторът упорито продължава да преследва своето пространство, търсейки възможната трансформация на специфичния си пространствен проблем в територията на рисунката. Територия, не агресивно завоювана от него, а място, превърнало се в негов роден дом.

Пространство, което сякаш усетило добрия стопанин, му се подчинява лесно и бързо, в името на реализацията на пластическата идея.

Настоящата изложба е доказателство за това.

Христо Харалампиев