„Видимо в невидимото“ – среща с изкуството, паметта и човешката истина

В деня на празника на българския художник галерия „Видима“ в Севлиево посрещна художника и писател Стоян Динков и неговата изложба „Видимо в невидимото“. Представянето събра два различни, но допълващи се погледа към автора – този на управителя на галерията Сава Христов, която проследи житейския и творческия му път, и този на проф. д.н.  Венелин Терзиев, който се обърна към смисъла на картините и към разговорите си с художника.

Сава Христов откри вечерта с думите: Добре дошли в галерия „Видима“ в деня, който отбелязваме празника на българския художник. Той покани проф. Терзиев да се присъедини към представянето и подчерта неговата връзка със Севлиево. Преди да започнем, искам да поканя към нас да се присъедини и още един човек, без когото тази изложба нямаше да се случи. Проф. Венелин Терзиев, меценат, общественик, публицист и най-важното, роден е в Севлиево. Много от вас сигурно го познават лично или пък задочно от редовните му рубрики във в. „Росица“. Заедно с него ще представим художника и писател - Стоян Динков.

В своето слово управителят на галерията припомни, че Стоян Динков е син на поета Иван Динков, че творческото му израстване е свързано както с литературата, така и с живописта, а художественото му образование и първата самостоятелна изложба са свързани с Баку. Той проследи също публикациите, книгите и журналистическата му дейност. Особено място в представянето зае връзката между двете изкуства: „Рисуването и писането съм взел от баща ми“, споделя авторът. За него двете изкуства са близки: и двете разказват истории, по-големи или по-малки, и носят сходни внушения и послания, макар да ги изразяват по различен начин. Картината се възприема по-непосредствено, докато писменото слово предполага по-продължително, аналитично и нееднозначно прочитане.

След това Сава Христов предостави думата на проф. Венелин Терзиев. Сега имам удоволствието да предоставя думата на г-н Терзиев, който ще сподели с нас своите впечатления от творчеството на Стоян Динков основани не само на тази изложба, но и на тяхното дългогодишно познанство.

Неговото представяне не се ограничи до характеристика на художествения стил. То потърси онова, което картините събуждат у човека, когато той остане насаме със собствената си памет и преживявания. В началото на словото си проф. Терзиев каза: Понякога дълго време сме пред една картина и след това си тръгваме, без да сме разбрали защо сме се спрели пред нея. Друг път само един цвят, една странна форма или едно почти детско изображение ни връщат към нещо отдавна забравено и отминало. Срещата с живописта на Стоян Динков не бива да започва с въпроса какво точно е нарисувано, а по-скоро е важно да се запитаме какво от собствения си живот разпознаваме в нарисуваното.

Разговорите между проф. Терзиев и Стоян Динков, част от които вече са публикувани в „Културни новини“, се оказаха важен ключ към прочита на изложбата. Терзиев обърна внимание на привидното противоречие между светлите цветове и тежестта на човешките преживявания:

В неговите платна формата не настоява да бъде с определена крайна точност и измеримост, като по свой естествен начин търси своя собствена логичност. Цветовете не следват непременно естествения вид на предметите, а вътрешното отношение и усещане на художника. В никакъв случай той не копира видимото, а го  пренарежда според паметта, въображението и личното си преживяване. Понякога простият на пръв поглед сюжет носи изключително смислово изражение.

В изложбата паметта присъства не като подредена хронология, а като личен опит, който се завръща в образите. В този контекст бе откроена и връзката между Стоян Динков и неговия баща Иван Динков: Паметта придобива особено значение. Тя не е онази памет, която подреждаме по дати и събития, а другата - съставена от гласове, лица, светлина и неочаквано завърнали се разговори. Динков иска да съхрани човешката топлина, родното и бащиния дом. Вероятно затова неговите картини могат да ни изглеждат едновременно познати и съвсем непознати. Те не възстановяват миналото, а по-скоро показват как то продължава да живее у нас.

Проф. Терзиев разгледа и правото на зрителя да намери собствен смисъл в картините, без да бъде ограничаван от единствено тълкуване: В първото интервю го попитах как се предпазва от неистината. Отговорът му беше кратък: „Единствено чрез изкуството“. Тази мисъл звучи особено остро днес, когато образите се множат по-бързо, отколкото успяваме да ги осмислим. Не всяко изображение е преживяване, както и не всяка технически съвършена картина носи човешко присъствие. В несъвършената линия, в колебанието на ръката, в необичайното съчетание на форми може да има повече истина и чувствителност, отколкото в безупречно подредения образ.

В заключителните си думи той върна разговора към самата среща в Севлиево и към въпроса дали умеем да виждаме отвъд първото впечатление: И все пак не бих искал да затварям картините на Динков в единствено тълкуване, защото художникът има своя история, но зрителят идва със своята. Някой ще види радост, друг ще усети самота, трети ще си спомни за човек, когото отдавна не е срещал. Изкуството започва да живее пълноценно тъкмо когато тези различия станат възможни и реални.

Така представянето на „Видимо в невидимото“ свърза биографията на твореца с неговия вътрешен свят и остави отворен въпроса какво всъщност откриваме, когато застанем пред картина. А проф. Терзиев завърши своето изложение с думите: В края на втория ни разговор Стоян Динков говори за желанието човек да разпознае пред платното нещо, което самият той е чувствал. Струва ми се, че тук е най-точното обяснение за смисъла на тази изложба. Художникът не може да ни върне изгубеното време. Не може да ни избави от съмненията и тревогите, но може да ни напомни, че зад видимото съществува и друг живот, а именно онзи, който носим в себе си и за който често не намираме думи.