ПОЧТИ ПЕЙЗАЖ: ВРЕМЕТО В ДЕЙСТВИЕ - изложба живопис на Елица Баръмова – Барамó

ПОПочти пейзаж: Времето в действиее
изложба живопис

Елица Баръмова – Барамó

Изложбата е открита и продължава до 01.04.2026
[а] cube contemporary , ул. "Любен Каравелов" 9, София
вт-пт 12.30-18 ч, сб 11-15 ч.

Изложбата е част от дългосрочния проект „Седиментен процес" и представя живописни композиции, смесена техника – акрил и пастел върху хартия, създадени през последната година.

„Зората ми обеща красив залез, ако земята продължи да се движи."

Заповядайте в пространството, където пейзажът не е гледка, а скорост. Една изложба за сблъсъка между материя и дух, за дифузната светлина на истината и за онова слънце, което – ако тичаме достатъчно бързо – никога не залязва.

Елате да догоним деня заедно.

Ще се радвам да се видим. 

----------------------------------------

 Изложбата е посветена на майката на авторката 

ПОЧТИ ПЕЙЗАЖ: ВРЕМЕТО В ДЕЙСТВИЕ

СЛЪНЦЕТО НЕ ЗАЛЯЗВА ТУК

Изложба живопис

Елица Баръмова – Барамó

Изложбата е открита и продължава до 01.04.2026
[а] cube contemporary , ул. "Любен Каравелов" 9, София
вт-пт 12.30-18 ч, сб 11-15 ч

Барамó (художник и куратор):

Изложбата представя серия живописни композиции, в които времето се конципира като движение, а пейзажът – като процес на възприятие. Тя е част от дългосрочния проект „Седиментен процес", настоящата изложба е 6-та фаза /и 21-ва самостоятелна изложба/.

Проектът развива темата за трансформирането на мига в безкрайност, издига преходните моменти на изгрева и залеза във вечно преживяване на постоянен светлинен поток. Потапя зрителя директно в движението на природата, където границата между наблюдател/обект и пространство изчезва. 

ЗОРАТА МИ ОБЕЩА КРАСИВ ЗАЛЕЗ,
АКО ЗЕМЯТА ПРОДЪЛЖИ ДА СЕ ДВИЖИ.

Метафоричното „хукване подир слънцето" е опит да останем със светлината и да удължим настоящето. В тези творби изгревът и залезът не са крайни точки, а ситуационни впечатления на наблюдател в движение. Догонването на слънцето е опит да превърнем кантовия феномен (изгрева/ залеза) във вечен ноумен (светлина).

Пейзажът е използван като изразно средство, проблясва фрагментарно, границите между форма и пространство са отворени. Така зрителят вече не гледа пейзажа отдалеч.

Пейзажът не е пред нас. Ние сме вътре в него.