Изложби
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Красимир Терзиев в Софийска градска художествена галерия
Пътуване към света на правене на филми
◊ СЪБИТИЕТО
Софийска градска художествена галерия
представя:
Красимир Терзиев
Движение в задния план
10 юли - 31 юли 2007,
откриване - 10 юли, вторник, 18.00 часа
◊ ПОВЕЧЕ
„Движение в задния план” е пространствен разказ, който възстановява едно пътуване към света на правене на филми в условията на глобализирана киноиндустрия. Това е тримесечно приключение, предприето от 300 българи, наети от Уорнър Брос като "специализирана масовка" за заснемането на баталните сцени на филма "Троя" (2004). Българите трябва да играят в първите редици на ахейската и троянска армии в епичната война, описана от Омир в "Илиада", която филмът "Троя" трябва да пресъздаде.
И както в "Илиада", където цялата втора книга е посветена на изброяването на племената, участващи във войната, събрани от всички земи на Омировата география, 300-та българи са наети с още 1000 мексиканци да инсценират бойните действия. Разликата е в това, че те трябва да се бият и от двете страни в зависимост от плана на снимките за текущия ден. Повечето от тях предприемат пътуването, за да видят как се правят филмите или да видят Мексико и да се срещнат с филмовите звезди на терена. Някои отиват с надеждата да бъдат забелязани и евентуално да развият кариера във филмовия бизнес.
В действителност пътуването към света на киното се превръща в драма с много неизвестни.
Статистите са напълно объркани от техниката на снимане. От Мексико те успяват да видят парче от няколко квадратни километра пустиня, като прекарват ежедневно по 12-14 часа на снимачната площадка, заобиколени единствено от декорите. Звездите са строго охранявани, ако изобщо присъстват на терена.
Това, което остава като незабравим спомен, са бойните сцени, които излизат напълно извън контрол и се превръщат в реални битки със счупени крайници, рани, бягащи коне и дъждове от стрели над главите.
До края на снимките опростената по американски визия на Уорнър Брос, която припознава в българите древни гърци, се превръща в реалност и те наистина са принудени да се превъплътят в онези древни воини, за да оцелеят в масовите сблъсъци, разиграли се на снимачната площадка.
И точно като воините от "Илиада" статистите се връщат у дома със своите бойни трофеи под формата на фотографии и видео записи.
Тези трофеи оформят визуалното поле на инсталацията „Движение в задния план”. Това са изображения на границата между туристически снимки за спомен и документи на хиперреални събития, герои и места.
Епичните сцени от древния свят, възстановени от перфектна сценография и костюми, са внезапно нарушени от жестове, обекти и практики от ежедневието. Комбинацията от тези изображения-трофеи, личните истории на статистите, карти на движението на продукцията и метафорични фигури оформят разказ, който поставя под въпрос самоопределянето на личността в една инсценирана от глобалната филмова индустрия война, която далеч надхвърля границите на филма.
Софийска градска художествена галерия
представя:
Красимир Терзиев
Движение в задния план
10 юли - 31 юли 2007,
откриване - 10 юли, вторник, 18.00 часа
◊ ПОВЕЧЕ
„Движение в задния план” е пространствен разказ, който възстановява едно пътуване към света на правене на филми в условията на глобализирана киноиндустрия. Това е тримесечно приключение, предприето от 300 българи, наети от Уорнър Брос като "специализирана масовка" за заснемането на баталните сцени на филма "Троя" (2004). Българите трябва да играят в първите редици на ахейската и троянска армии в епичната война, описана от Омир в "Илиада", която филмът "Троя" трябва да пресъздаде.
И както в "Илиада", където цялата втора книга е посветена на изброяването на племената, участващи във войната, събрани от всички земи на Омировата география, 300-та българи са наети с още 1000 мексиканци да инсценират бойните действия. Разликата е в това, че те трябва да се бият и от двете страни в зависимост от плана на снимките за текущия ден. Повечето от тях предприемат пътуването, за да видят как се правят филмите или да видят Мексико и да се срещнат с филмовите звезди на терена. Някои отиват с надеждата да бъдат забелязани и евентуално да развият кариера във филмовия бизнес.
В действителност пътуването към света на киното се превръща в драма с много неизвестни.
Статистите са напълно объркани от техниката на снимане. От Мексико те успяват да видят парче от няколко квадратни километра пустиня, като прекарват ежедневно по 12-14 часа на снимачната площадка, заобиколени единствено от декорите. Звездите са строго охранявани, ако изобщо присъстват на терена.
Това, което остава като незабравим спомен, са бойните сцени, които излизат напълно извън контрол и се превръщат в реални битки със счупени крайници, рани, бягащи коне и дъждове от стрели над главите.
До края на снимките опростената по американски визия на Уорнър Брос, която припознава в българите древни гърци, се превръща в реалност и те наистина са принудени да се превъплътят в онези древни воини, за да оцелеят в масовите сблъсъци, разиграли се на снимачната площадка.
И точно като воините от "Илиада" статистите се връщат у дома със своите бойни трофеи под формата на фотографии и видео записи.
Тези трофеи оформят визуалното поле на инсталацията „Движение в задния план”. Това са изображения на границата между туристически снимки за спомен и документи на хиперреални събития, герои и места.
Епичните сцени от древния свят, възстановени от перфектна сценография и костюми, са внезапно нарушени от жестове, обекти и практики от ежедневието. Комбинацията от тези изображения-трофеи, личните истории на статистите, карти на движението на продукцията и метафорични фигури оформят разказ, който поставя под въпрос самоопределянето на личността в една инсценирана от глобалната филмова индустрия война, която далеч надхвърля границите на филма.
Автор:
СГХГ
Публикация:
04.07.2007 г. 23:38
Посетено:
992
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/4243-krasimir-terziev-v-sofiyska-gradska-hudozhestvena-galeriya