Арт Галерия "Папийон" представя кураторски проект "Диалози"

◊ ПОКАНА 

Арт Галерия "Папийон" 
представя

Валентин Узунов, Вихрони Попнеделев, Димитър Чолаков, Ивайло Мирчев, Лилияна Александрова, Милена Младенова, Петринел Гочев, Станимир Видев, Тереза Зиковска, Татяна Харизанова

“Диалози“/ "Dialogues" 

Изложба живопис и скулптура
от 01ноември до 10 декември 2025 

""В диалога хората получават прозрения, които просто не могат да бъдат постигнати индивидуално."  - Питър Сенги                                                                 

От 1 ноември до 10 декември 2025 г. Арт галерия Le Papillon с удоволствие Ви представя третото издание на кураторски проект „Диалози“ – резултат от инициирана творческа провокация към няколко художника. С успешното представяне на първите две издания на проекта през 2023-та и 2024-та година, се положиха основите на нова традиция, обединяваща съвременни български творци от различни жанрове и поколения.

Проектът се затвърждава като успешна инициатива, преминаваща през няколко етапа – провокация, дискусия, тема, диалог, завършена творба, чиято кулминация е представяне на творбите в експозиция. Откриването на изложбата на 1-ви ноември е и събитието, с което екипът на галерията е избрал да отбележи Денят на народните будители и осемнадесет години активно присъствие в изложбения културен календар за публиките не само от град Варна.

Кураторският проект изразява една от основните мисии на галерията да предизвиква, посредничи и реализира диалог, както между самите творци, така и между творци и публика. В основата на концепцията му е заложена идеята галерията да провокира признати художници, разпознаваеми лица на българското съвременно визуално изкуство, като на всяко издание кани петима автора. Всеки от тях на свой ред избира събеседник за съвместен диалог, изпълнен със средствата на изящното изкуство. В сформираните 5 диалогични двойки се разпознават имената на великолепни художници, чиято творческа енергия носи силен заряд, умения и реактивност. Любопитство будят и темите, избрани от всяка двойка за своеобразен живописно-скулптурен диалог:

            „Архитектоника“: Валентин Узунов – Станимир Видев

          „Радостта от живота“: Вихрони Попнеделев – Тереза Зиковска

          „Гласът на безмълвието“: Ивайло Мирчев - Димитър Чолаков

          "Спонтанно съгласуване“: Петринел Гочев – Лилияна Александрова

          „Тя“: Татяна Харизанова – Милена Младенова

 Всяка от изброените облечени в слово идеи предизвиква вербални разговори и мултиплицира синергията от креативната им вълна във въздействащи произведения.

„Архитектоника“ е темата, около която се движат абстрактните композиции на Станимир Видев и Валентин Узунов. Освен топлото многогодишно приятелство между двама искрени, търсещи постоянно нови хармонии художници, това което ги обединява са сложните тонове и полутонове, които създават. Живописта и на двамата автори е резултат от много стадии на добавяне, отнемане, натрупване, издраскване на поетапно положени слоеве маслени бои. И ако Валентин Узунов е разпознаваем с пастелния си колорит, решително, дори агресивно отнемане на горните пластове боя, то колорита на Станимир Видев е жизнерадостна джаз формация от пулсиращи топли и студени петна, когато пресъздава гледката от прозореца си. Творбите и на двамата създават внушението за направени на един дъх платна, но в действителност всяка от тях изминава дълъг работен процес с шпатула и разговори, за да ни нахрани с енергията на плътен, искрящ цвят. Хармонията им в стилизацията на сгради и фигури е забележителна, и платната им предизвикват екстаз и радост.

А „Радостта от живота“ е обединяващата фраза за живописното състояние, което създават Вихрони Попнеделев и Тереза Зиковска. И ако общият тон от „Радостта от живота“ за двамата е синият цвят, разложен от тюркоаз до ултрамарин, то сюжетите им се движат в различни посоки. Докато Вихрони пресъздава заобикалящият ни град, с неговите светлини и усещане за радостта и красотата на мига, то Тереза ни предлага пречистване и просветление с абстрактните си тюркоазено-кобалтово сини композиции. Радостта им прозира от страстта, с която рисуват. И ако при Вихрони е линеарно насочена, то при Тереза страстта е експресивна, бурна, необуздана.

Следващата двойка анализира тихия шум и минималистичния изказ. Или по-точно „Гласът на безмълвието“ е темата, на която разговарят платната на Ивайло Мирчев и Димитър Чолаков. И двамата не описват шума, а отгласа, който остава след него. Рисуват не липсата на звук, а присъствието на тишината след вятъра, след бурята, след като се отдръпне водата. Безмълвието на Чолаков е минерално, пластово, изпълнено с история и материя. Това на Мирчев е ефирно, мимолетно, като спомен, който може да се разсее с едно подухване. Цветоветe на Чолаков са релефни, плътни, не отразяват светлината, а сякаш я излъчват. У Мирчев безмълвието е интимно, лирично и носталгично - замъглени пейзажи, като че ли на прага на изчезване. Те не са архетипи, а спомени. Безмълвието тук е това на споделения, но вече забравен миг, на недоизказаната мисъл. Безмълвието е вътрешно състояние, то е леко листо понесено от вятъра, то е пауза между два удара на сърцето.

При Петринел Гочев и Лилияна Александрова „Спонтанно съгласуване“ се получава не за първи път. Артисти, определящи се като „от една кръвна група по отношение на светоусещане, въпреки крайните им различия в житейски план.“ Петринел вярва, че двамата имат нещо близко в усещането за образ и „всеки от нас обича да претворява парчета от дните около нас.“ За участието си в проект Диалози и партньорството му с Лилияна Александрова той казва: „Това ни събира като художници от една кръвна група. И все пак всеки от нас е толкова различен от другия колкото различни са животите ни. Нейната чувствителност към детайла, умението и да намира вълнуващо значение в обикновени сюжети, които човек би подминал без да види пулсиращия в тях живот – всичко това предизвиква истински интереса ми да работим в общо поле, но същевременно да запазим пълна необвързаност в подход и теми. Съгласуване за присъствие в едно общо поле на взаимодействие, чрез опазване един от друг тайната на породения образ – това аз наричан Спонтанно съгласуване. Предизвикателството си струва.“ Същата лекота и непринуденост се усеща и при споделеното от Лилияна, относно участието й в проекта: „Въпреки крайните ни различия в житейски план, откривам една и съща нишка да преминава през творчеството ни, сякаш се намираме в общ нюанс от целия безкраен спектър на това, което е възможно да се създаде. В някои от работите на Петринел откривам подобно  звучене на това, което цял живот съм търсила и ме е пленявало и към което влагам цялото си усилие, за да го дефинирам и пресъздам.“

Вечната тема за женското начало и нежността, което внушава нейната природа, обобщено в лаконичното „Тя“, са избрали за своя диалог Татяна Харизанова и Милена Младенова. Боравещи добре с графичното си линеарно изобразяване на форми и силуети, със силата на цветовете, в своето творчество и двете авторки често залагат на ярки, силни цветови комбинации, когато става дума за живопис. В скулптурата и двете извеждат формата до стилизирани обеми, създаващи емоционално категорично присъствие. Тук, в Диалози, са избрали въздействието на монохромната гама. Татяна Харизанова искрено, почти символно и щрихово изгражда своите женски образи в графичен минималистичен изказ на линията в разпознаваемия си стил.  Пластичния й език е основан на рисунката и контраста, на противопоставянето между светли и тъмни зони. Чрез разкриване на напластените багрени слоеве, текстурата на живописния слой в монохромните й платна създава плътност на образа и солидно присъствие. Линията, изследвайки житейски преживявания, вихъра на емоциите, пулсацията на мислите, оставя както отпечатък в маслото, така и в съзнанието на зрителя. И като съвсем естествено продължение на фигуралната живопис на Татяна тази линия преминава и извайва мраморните фигури на Милена. Младата авторка превръща студенината на мрамора в триизмерна фигура с меки плавно преливащи обли обеми, придавайки му нежно излъчване и усещане за топлота и близост. Милена изобразява женското тяло почти идолно в творбата „Отражение“, където „Тя“ е събирателен образ, а женското тяло е обект на вдъхновение, съзерцание, изследване.

Диалогът в основното си значение е разговор между двама или повече събеседници на конкретна тема при пълна равнопоставеност. Защото диалогът е по-важен от консенсуса и в диалога с другите можем да намерим себе си, излизайки от собствените си човешки граници. И ако на пръв поглед тези диалози са съставени от паралелни монолози, то усещането за разговор, макар и проведен на изящния език на цвета и четката, на камъка, присъства убедително. Осигурявайки творческа среда за разговори, галерията стимулира както мисълта, така и сетивността, защото в провеждането на диалог се убеждаваме, че са важни не толкова въпросите, а отговорите и реакциите. Реализирането на настоящия проект съвпада по случайност с множеството политически дебати, превзели топлата цветност на есента и това някак допълнително го отличава и дава още по-голяма висота на изкуството в общия му смисъл, ситуирайки го над злободневието.

Диалогът е безкраен разговор, както е безкрайно многообразието на гледни точки и аргументи, с които ние можем да участваме в един умен разговор. Диалогът не може да бъде разделен на части, защото е безкраен, а безкрайното няма среда. Тези особености на диалога дават повод на Карл Ясперс да каже, че великите философи водят диалог в голямото време на историята. Затова и ние можем да оприличим историята на човешката култура на един разговор с вариации върху вечни въпроси, по които разсъждават емблематични със своето изкуство творци.

Желанието на галерията е да инициира създаването на нови произведения, на изцяло нов културен продукт с висока художествена стойност, чрез диалози между творци, които са на малки или големи разстояния, харесват взаимно творчеството си и се провокират. А провокацията в изкуството дава тласък за развитието на творците и повишава неговата художествена стойност.

 Експозицията може да бъде видяна от 1-ви ноември до 10-ти декември 2025 г. в изложбената зала на галерията във Варна, ул. "Драгоман" 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com или на fb: Le Papillon Art Gallery.

 Изложбата и реализирането на проекта се осъществява с любезната финансова подкрепа от Фонд „Култура“ на Община Варна.

БИОГРАФИЧНИ СПРАВКИ

Валентин Узунов е роден на 10.10.1960г. в гр. Ловеч. През 1991 г завършва  Националната художествена академия – София при акад. Светлин Русев, специалност живопис. През 1992 г. стажува литография в графична база – Самоков. В периода 1992-1995 г. работи и живее в Париж с подкрепата на френската фондация „Арт Диалог“. Участва в редица национални и международни пленери, изложби и симпозиуми. Член е на СБХ от 1995 г. Председател на представителството на СБХ-Ловеч и Директор на Художествена Галерия Ловеч. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, Художествените галерии в Ловеч, Стара Загора, Плевен, Пловдив, Бургас, фондация „Арт Диалог“ – Париж, МОК, частни колекция в България, Франция, САЩ, Германия, Испания, Италия. Награди: 

2002 – Почетна диплома от Биенале на малките форми – Плевен

2004 – Награда за живопис „Ловешки мечти“

2008 – Награда за живопис от Биенале на малките форми – Плевен

2009 – Награда за живопис „Алианц България“

2010 – Награда за живопис „Оскар Кокошка“ – Австрия

2016 – Номинация за живопис Биенале „Приятели на морето“ – Бургас

2017 – Награда за живопис „Алианц България“

Вихрони Попнеделев е роден през 1953 г. в град Пловдив. През 1968 г. завършва художествена гимназия в Пазарджик, а след това продължава образованието си в Националната художествена академия, град София. През 1979 г. завършва специалност живопис в класа на проф. Панайот Панайотов. А през 1995 и 2009 година специализира в Cite des Arts, Париж, Франция. Удостоен е с националната награда за живопис „Захари Зограф“ през 1982 г. В периода 1986 – 1987 г., Вихрони Попнеделев, Греди Асса, Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Недко Солаков и изкуствоведа Филип Зидаров, основават група за авангардно изкуство „Градът“. От 1995 г. е доцент, а от 2001 г. – професор по живопис в НХА. Проф. Вихрони Попнеделев живее и работи в София. Организирал е редица самостоятелни изложби в София, Варна, Пловдив, Хасково, Казанлък, Балчик. Участвал е в колективни изложби в Австрия, Чехия, Швейцария, Индия, Финландия, Германия. Негови картини са собственост на Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия и на множество частни колекционери. През 1998 година художникът създава Арт Център Вихрони в село Долно Камарци, Софийско. В Центъра се провеждат образователни курсове и уъркшопове по живопис, керамика и текстил.

Димитър Чолаков е роден през 1954 г. в град Попово. През 1973 г. завършва ХГ "Илия Петров" в София, а през 1981 г. се дипломира в НХА - София в класа на акад. Светлин Русев със специалност "Живопис". От 1990 до 2013 г. е директор на ХГ "Никола Маринов" в Търговище. През 1999 г. специализира в "Cite des Arts" - Париж. Има над 50 самостоятелни изложби в България и  участва в повече от 100 международни изложби, пленери и симпозиуми, по-важни от които: Фестивал на изкуствата в Кан Сюр Мер, Франция (1984), Есенен салон в Париж (1990), пленер "Процес - пространство" (1986-1993), Международен пленер и изложба в гр. Пулави, Полша (2013), представителни изложби "Съвременно българско изкуство" в Москва, Рим, Каракас, Варшава, Мадрид и др. градове. Носител на множество награди, сред които: Международна награда за живопис "Микети", Италия (1988), Награда на изложбата "Човекът и морето", Варна (1992), Голямата награда за живопис на "Алианц - България" (2008), Голямата Награда за живопис "Лудогорие" - Разград (2013), Награда на БХГ "Петко Задгорски" в изложбата "Акварел 2020" на името на Ненко Токмакчиев, Бургас (2020) и др. От 2006 г. е професор по живопис в ШУ "Епископ Константин Преславски". Живее и работи в Търговище и в Шумен.

Ивайло Мирчев е роден през 1954 г. в София. През 1981 г. завършва Национална художествена академия в прочутия първи клас на проф. Светлин Русев. От 1983г. е член на СБХ. Ивайло Мирчев е професор в Националната Художествената Академия в катедра “Живопис”. Носител е на не една наши и международни награди, сред които и престижната Национална награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора. От 1985 г. участва активно в художествения живот, представял е множество самостоятелни изложби в страната и чужбина. Негови платна са притежание на Националната Художествена галерия и голяма част от Градските Художествени галерии, а също и галерии в Аахен, Франкфурт, Дюселдорф, Виена, Милано, Токио. През периода 2004-2011 г. проф. Ивайло Мирчев беше председател на СБХ. В момента е преподавател в Националната художествена академия.

Лилияна Александрова е родена през 1999 година. През 2017 година завършва ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, София, а през 2023 специалност Живопис в Национална Художествена Академия.  

Участия в изложби:

2020 – Галерия “Арт36” – Изложба “Малък формат”

2022 – Дружество на художниците Бургас – Млади Автори 2022

2022 – Национална изложба „Акварел“ 2022г. на името на Ненко Токмакчиев, БХГ „Петко Задгорски“, Бургас

2022 – II Интернационален младежки фестивал на акварела – Галерия Капана, Пловдив 2023 – Галерия „Слон“ – Изложба „Голото тяло в творчеството на художника жена“ 2023 – Културно Пространство Бубина – The artist at play vol.1 – Water

2023 – Дружество на художниците Бургас – Млади Автори 2023

Милена Младенова е родена през 1986 година. Завършва Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“, гр. Казанлък през 2005 г., през 2009 г. – ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност „Скулптура“ в курса на проф. Стефан Лютаков. През 2012 година придобива магистърска степен по програма Еразъм в Университет Мармара, Истанбул, а през 2021 година става Докторант към катедра Скулптура - ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”. Има 10 самостоятелни изложби и участва в множество колективни изложби,  също в пленери и симпозиуми. Награди:

2007 Награда от националната студентска изложба галерия  Червеното пони - Пловдив

2008 Награда за млад автор от Биенале на малките форми-Плевен

2011 Награда от Лайънс клуб Австрия от Биенале на хумора и сатирата-Габрово

2017 Награда за скулптура от Национална изложба Лудогорие, Разград- България

Петринел Гочев е роден през 1968 г. в София. Средното си образование завършва в Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ – София, а висше в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на Маргарита Младенова през 1999 г., но още през 1998 г. прави своя режисьорски дебют на сцената на Пазарджишкия драматичен театър с постановката „Епични времена“ по Йордан Радичков. От 2000 г. до 2001 г. е директор на Благоевградския драматичен театър. Петринел Гочев освен режисьор е и сценограф и художник. Има повече от 10 самостоятелни изложби. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия и много частни колекции. Дебютният му игрален филм е "Български кораб потъва в бурно море" (2023).

Станимир Видев е роден през 1957г. Завършва художествената гимназия в град Казанлък през 1976 год. Висшето си образование завършва през 1984 год., специалност живопис в НХА в класа на професор Добри Добрев. Членува в Съюза на Българските Художници от 1985 год., а в Съюза на Пловдивските Художници от 1986 год. Първата му самостоятелна изложба е през 1986 г в град Пловдив, част от Националните Есенни Изложби. Станимир Видев е представил повече от 30 самостоятелни изложби, а негови картини са собственост на Националната Художествена Галерия, музеи и частни колекции в България, Германия, Англия, Испания, Турция, Великобритания, Франция, Швейцария, Израел, САЩ, Финландия, Гърция, Люксембург, Сърбия, Нова Зеландия, в това число и тази на белгийския предприемач и ценител Юго Вутен. Носител е на редица награди, сред които награда "Пловдив" за 1997 и 2007 година; награда "Мечът на Ромфея" за 1997 год; наградата на Съюза на Пловдивските Художници за 1986,1987 и 1997 г; Национална награда „Васил Левски“ за 1987; Първа награда за живопис, "Миниарт", Русе 2009 г; награда на община Плевен на "Пето бианале на малките форми", през 2010 г; Награда за живопис, Пьохларн, Австрия през 2014 год.

Тереза Зиковска е родена през 1975 г. във Варна. През 1993 г. завършва ССХУ по приложни изкуства - София, а през 1998 г. Националната художествена академия в София в класа проф. Васил Овчаров и проф. Вихрони Попнеделев. От 1999 до 2006 г. преподава като асистент по живопис във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Член на СБХ. Има десетки самостоятелни изложби в България и в чужбина. Творческата й биография включва и редица участия в колективни проекти като Биеналето на визуалните изкуства „Август в изкуството“ във Варна, Проект „Градините на цар Фердинанд“, представен в Братислава, и ГХГ „Борис Георгиев“-Варна, Балканско квадринале на живописта-Стара Загора, проектът „Експресионизмът – вечният танц на живота“, Норвегия. През 2011 г. създава Галерия „Тереза Зиковска“ в гр. Варна.

Татяна Харизанова е родена през 1977 г. в София. Завършва средно образование в Професионална гимназия за изобразителни изкуства „Професор Николай Райнов“, специалности „Графика” и „Текстил“. През целия този период чиракува при майстори бижутери. През 1998 става член на Съюза на българските художници. Висшето си образование завършва през 2002 година специалност Гемология. Активно се занимава с бижутерия до 2009 след това основно с живопис. Участва в общи и самостоятелни изложби. След 2007 г. се отдава изцяло на живописта. Участва в общи и представя себе си в самостоятелни изложби. Самостоятелни изложби: 2021 – Арт Галерия Папийон, Варна; 2021 - галерия „Средец на Министерство на културата“, София; 2020 - галерия „UPARK“, Пловдив; 2020 - галерия „Сан Стефано“, София; 2019 - галерия „INTRO“, София; 2019- галерия „Видима“, Севлиево; 2018 -  „Къщата на София“, София; 2018 -  галерия „A Cube Contemporary“, София.