"Строителни войски"" - изложба на Гаро Кешишян

◊ ИЗЛОЖБАТА

Галерия "Синтезис"
представя

"Строителни войски" 
Изложба на Гаро Кешишян

Откриване: 5 декември, 18:30 ч., в присъствието на автора, Рафаело Казаков и Георги Лозанов
Куратор: Надежда Павлова

Фотосинтезис и Галерия "Синтезис" представят изложбата „Строителни войски" на Гаро Кешишян. Проектът е едно от най-значимите дългосрочни, документални изследвания в българската фотография. Изложбата е създадена в сътрудничество с автора специално за пространството на галерия "Синтезис". Тя включва 92 фотографии, заснети в периода 1983–1995 г., и повдига темата за рядко коментирана държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Със снимките си Гаро Кешишян създава образно пространство за емпатия и лична връзка с трудоваците , разкривайки човешката страна на тяхното ежедневие.

"С много усилия печелех доверието на момчетата, които снимах. Именно това доверие ми позволи да пресъздам тяхната ежедневна битка да съхранят човешкото в себе си въпреки нечовешките битови и работни условия. В целия цикъл е видна крещящата етническа дискриминация, която е в основата на комунистическите и посткомунистически строителни войски в България. Но най-силната движеща сила, която ме караше да се връщам отново с фотоапарат при тях, беше състраданието ми към тези момчета, чиято единствена вина бе къде и кога са се родили." – споделя Гаро Кешишян.

Фотографиите, показани в изложбата, са отпечатани след реставрация на оригиналните негативи, извършена от Виктор Герасимов. Рафаело Казаков, фотограф, колекционер и приятел на Гаро му помага с организацията на негативите и изработката на контролните копия.

Поканихме Рафаело Казаков да сподели свои мисли за проекта:

„Преди четиридесет години Гаро Кешишян започва да фотографира служещите в Строителни войски, поставяйки началото на снимачен процес, продължил повече от десетилетие. В завършения си вид този проект се превръща в неговия magnum opus, обединяващ личната му визия и социалната реалност на епохата.

През 1983 г. Гаро има добрата комбинация от късмет, настойчивост и лични контакти, която му позволява да получи достъп и започне да снима във варненско трудовашко поделение. През следващите години той продължава работата си с прекъсвания, както и когато обстоятелствата му позволяват. По време на присъствието си в казармата фотографът трябва да е максимално "невидим", защото дадените му позволения да бъде там са плаващи и неофициални.

Серията „Строителни войски" естествено се вписва в жанра на световната „хуманистична фотография". В този стил авторът използва фактите в тяхната естествена светлина, за да пресъздаде неманипулирана, но неизбежно пречупена през неговия поглед двуизмерна реалност. Тази реалност съчетава наистина случилото се, избирателността на артиста и емоциите, които рикошират между субекта и обекта на изображението. Очите на Гаро са както остри и безкомпромисни, така и състрадателни и опрощаващи.  

Човешкото достойнство оцелява и при най-тежките условия и фотографът вижда това. Гаро Кешишян  пресъздава приятелството на трудното оцеляване и способността на човек  да  запази човешкото в нечовешки условия. Жестокостта на социалната рамка, в която хората са попаднали се омекотява от това, че техните роли (oфицер, стар войник, новобранец) са човешки, което по дефиниция значи крехки и несигурни.

Представеният тук труд на Гаро Кешишян е както свидетелство за факти останали извън образната история на България, така и послание на един хуманист към поколения, които биха се заинтересували от една непозната социална система от близкото минало и нейната власт върху множество човешки съдби." 

За Строителни войски:

Строителни войски е военизирана строителна организация, наследник на въведената през 1920 г. в България система на задължителен общественополезен труд, която просъществува до 2000 г. Първоначално наричана Трудова повинност, през 1936 г. организацията е преименувана на Трудови войски, а след 1940 г. придобива напълно военизиран характер. От 1944 г. носи названието Строителни войски. Въпреки промените в наименованието, същността на структурата остава непроменена.

Учредяването на Трудовата повинност от земеделското правителство на Александър Стамболийски представлява опит за преодоляване на икономическата разруха, настъпила след поражението на България в Първата световна война. Според приетия закон всички български младежи и от двата пола — мъже, навършили 20 години, и девойки на 16 — подлежат на задължителен обществен труд. През първите две десетилетия организацията няма паравоенен характер и дейността ѝ е съсредоточена основно в областта на земеделието и занаятите.

Задължителната военна служба в България е въведена през 1938 г. и обхваща всички мъже на възраст между 18 и 27 години. Продължителността на службата е определяна от образователната степен на наборника и варира от шест месеца до две години. Тази форма на военна повинност е премахната през 2007 г. 

Тоталитарният режим, установен в България след Деветосептемврийския преврат през 1944 г., доразвива и идеологизира институцията на Строителните войски, като я поставя под пълния контрол на комунистическата партия и я използва за изграждането на мащабни национални обекти. В този период трудоваците са предимно мъже от етническите малцинства, както и младежи, които властта определя като "неблагонадеждни" – криминално проявени и политически неудобни. През 2000 г. Главно управление на Строителни войски престава да съществува като институция за трудова повинност и след приватизация се трансформира в частна строителна компания.

Съпътстваща програма:
•    7 декември, 16:30 ч. Тур в изложбата с Гаро Кешишян
•    12 декември, 18:30 ч. Благодатни четвъртъци с Гаро Кешишян, гости: Рафаело Казаков и Георги Лозанов
•    14 януари, 17:00 – 20:00 ч. Библиотека Фотосинтезис I Фокус: Хуманистична фотография
•    28 януари, 18:30 ч. Гаро Кешишян в колекцията на Рафаело Казаков
•     4 февруари, 17:00 – 20:00 ч. Библиотека Фотосинтезис I Фотокниги избрани от Гаро Кешишян, в присъствието на автора

Изложбата се представя с подкрепата на Фотосинтезис.

Събитието е част от програмата на Фестивала за европейска солидарност, чиято тема тази година е „Стени" и се организира от Културния център на Софийския университет и Сдружение „Център за четене и култура".
    

Гаро Кешишян е роден през 1946 г. във Варна, където живее и работи до днес. През 1970 г. се дипломира във Висшия машинно-електротехнически институт – Варна. Започва активна фотографска дейност през 1973 г. В периода 1971 – 1983 г. работи като инженер-технолог в Завода за дизелови двигатели „Васил Коларов", където заснема първите си серии „Леярната", „Снимки за спомен" и поставя началото на „Строителни войски". 

След 1977 г., Гаро Кешишян експериментира в жанровете студиен портрет и голо тяло и продължава да работи по документални проекти. Печели редица престижни български и международни отличия; участва в десетки изложби в България и чужбина.

През 1988 г. негова колекция от диапозитиви е прожектирана на фестивала Rencontres d'Arles в Арл, а през 1989 г. приема покана да представи работата си в Университетската галерия „Шадай" в Токио. През 1990 г. американските куратори Уенди Уотрис и Фред Болдуин включват негови фотографии в изложба на български автори, представена в третото издание на фестивала FotoFest в Хюстън. Същата година част от серията „Строителни войски" е включена от Шарл-Анри Фавро, директор на Musée de l'Élysée - Лозана, в амбициозна изложба със заглавие "L'année de l'est. Un air de liberté", в която участват още четирима български фотографи, заедно с имена като Йозеф Куделка, Томаш Томашевски, Сибиле Бергеман, Карл де Кайзер, Раймон Депардон и много други.

През 1994 г. той е един от четиринадесетте автора, включени от кураторката Иглена Русева в изложбата „Съвременна българска творческа фотография", с която се основава фотографска колекция в Националната художествена галерия, но чиито следи за съжаление се губят и към днешна дата тя е с неясна съдба.  

През 2001 г. италианският колекционер Серджо Поджанела откупува 400 изложбени копия на Гаро Кешишян и представя автора в галерии във Венеция, Милано, Модена и Палермо. През 2016 г. галерия Синтезис показва изложбата „Гаро Кешишян от колекцията на Серджо Поджанела" с куратор Надежда Павлова. 

По инициатива на колекционера, през 2022 г. Гаро Кешишян е включен в изложбата „Канова: невинност и грях" в MART – Museum of Modern and Contemporary Art, Роверето, наред с артисти като Хелмут Нютън, Робърт Мейпълторп, Ян Саудек и Джоел-Питър Уиткин. Изложбата прави паралел между творбите на известния италиански скулптор Антонио Канова (1757 – 1822) и черно-бели актови фотографии на знаменити автори от 20 век. 

Част от серията „Строителни войски" е представена и в изложбата "Behind Walls: Eastern Europe before 1989" по случай 20 години от падането на Берлинската стена в рамките на Noorderlicht International Photofestival в Грьонинген, Холандия.

Творби на Гаро Кешишян са включени в колекциите на различни институции: Националната библиотека на Франция, Musée de l'Élysée, както и в много частни колекции, включително колекцията  на Рафаело Казаков, която бе представена в изложбата „Огледала и прозорци" през 2023 г. в галерия Синтезис.

Творчеството на Гаро Кешишян е публикувано в две монографии: „Garo Keshishian" (изд. Nicolodi, 2002) по повод изложбата му в галерия „Каза Зенобио" във  Венеция и „От упор" (изд. KPMD Консулт, 2021), в която са включени и диалози между фотографа и съставителя на книгата Красимир Машев. 

Гаро Кешишян е носител на Статуетката на Българска фотографска академия, присъждана за особени заслуги в българската фотография, а през 2019 г. му е връчена и Голямата награда на Варна за цялостното му творчество.