Арт галерия Le Papillon представя изложба живопис на Десислава Минчева

◊ ИЗЛОЖБАТА

Арт галерия Le Papillon
представя

Десислава Минчева

Dessislava Mincheva
с
“НАМИБ

Пясъци - небе"

"NAMIB

Sands - Sky"

Изложба живопис

от 21 ноември до 11 декември 2024 

"Опитвам се да предам в картините си своето огромно възхищение от земята на Намибия и от духа на мястото, от неговата безкомпромисна красота и сила, но...трябва да вдишате въздуха там… да пропътувате дълги часове, обвити в бял прах до някое жадувано място и едва тогава да усетите поне малко тази страна. Едва тогава.... А аз ще продължа да се боря с нея и най-вече със себе си!  -  Десислава Минчева

Арт галерия Le Papillon има удоволствието да Ви представи от 21 ноември до 11 декември 2024 г. в експозиция завладяващия живописен пътепис за Намибия на изключителната Десислава Минчева. С изложбата на този прекрасен творец, значим не само с достойното присъствие на сцената на визуалното изкуство, но и с преподавателската си дейност, ще отвори врати и третото самостоятелно пространство на Арт Галерия Папийон – Le Petit Papillon Art Gallery, непосредствено до другите.

Експозицията, която авторката подготви за двете изложбени зали на Арт Галерия Le Papillon е селекция творби, създадени през последните месеци, вдъхновени от вълнуващо пътешествие в Намибия. Темата за величието на природата е многократно изследвана от художничката, а в тази експозиция с особена сила се усеща вълнението на авторката от нереалната красота на тази земя. Запечатали спиращи дъха гледки, картините на Десислава Минчева превръщат реалните пейзажи в сюреално преживяване за сетивата, където планетата Земя бихме припознали друга. В този своеобразен живописен очерк от картини ни потапят и думите на Десислава Минчева и нейната увлекателна история от преживяното: 

„Ако изобщо има случайности в нашия живот, то ние отидохме в Намибия именно така - случайно. После, в рамките на 2 месеца заминахме и втори път. Пътувахме заедно със сина ми. Още в началото знаех вътрешно, че трябва да запазя в картини (не само в снимки) това усещане за величието на природата, иначе би било някак безсмислено за мен. Все пак споделянето на красотата е част от човешкия път...

 Това, което видях, изпитах и преживях там беше неочаквано, въпреки предварителната ми информация. То беше напълно ново за мен и всъщност - любов от пръв поглед. Силна, въздействаща красота и странност, които те карат да преосмислиш всички предишни представи и клишета. Не е възможно да се опише с думи онова очакване да се разсъмне в пустинята Намиб, за да се сблъскаш с абсолютната, нереална красота на розовите пясъци - перфектни в природната си геометрия, с резките светлини и тъмно сини сенки, трудно е да изразиш смайването си и пълнотата на усещането пред безкрая, тамошната широта и съвършенството на земните форми и желанието да задържиш мига, преди светлината да промени пейзажа, буквално за минути... Катеренето и издигането до върха на 300-метрови, огромни дюни, тъмночервените до абсурдност пясъци до океана, архаичните каньони и необитаеми планини, племената, до които се докосваш истински - екзотични за нас и напълно автентични все още, стадата тюлени и езерата, порозовели от колонии фламинго, нощното небе с ярък Млечен път и звезди в непознати конфигурации, надвиснали над теб сякаш на пластове, неизброими... дивите животни, разхождащи се из места , съществуващи от момента на сътворението си и останали непокътнати досега... Всичко това е нещо, което ни кара, даже изисква да поставим себе си на полагаемото ни се място - мънички прашинки, обитаващи за кратко големия свят. Бихме могли и трябва да му засвитетелстваме поне нашата възхита и любов, поне това!

В Намибия ти се иска да удължиш даденото ти време живот и да успееш пак да видиш тази безмерна красота. Но даже да не ми е писано да стоя отново, безмълвна сред дюните, даже да не успея повече да бъда зрител и участник в този грандиозен спектакъл, знам, че спомените ми за това място ще ме съпровождат до края.  В Намибия сякаш се връщаш там, откъдето е започнало всичко на Земята. Преживяванията по онези земи са някак много дълбоки, архетипни. Истински! Извън безусловната красота, ти по особен начин се сблъскваш със самото Сътворение, незавоалирано и незацапано от цивилизационен  прах. То и затова е толкова силно това място!

Видяхме мъртви тюлени по брега, някакви тъмни скулптури, зловещи, но и умиротворени. Вълните ще ги приберат... Живите бяха до нас и с нас, издавайки невероятни, радостни звуци, които те карат да се усмихваш. Един от тях дойде до мен и легна на гърба ми... как се забравя това? Жените и децата от племето Химба, с техните дрехи и украшения и с оранжевите им, намазани с глина коси - излъчващи първичност, но и достойнство... и очите им - някак златисти, особено на бебетата, живи и хипнотични! Племето Хереро - друг невероятен свят - толкова красиви в цветните си, дълги рокли на фона на пустинните планини, че изглеждаха като персонажи от пиеса, създадена от необуздана фантазия. Каньоните и скалите - мощно нагънати, безлюдни, страшни и омайващи едновременно... Залезите - като никъде другаде, обагрящи в кармин всичко и изгревите - оранжев блясък, разрастващ се в чиста, жизнена светлина... Абсолютно невъзможно е да бъде нарисувано всичко това! Художникът (или поне при мен е така) е изправен пред неравна битка с природата, обречен да я загуби.  Но въпреки всичко тръгваш да си мериш силите с нея, някак не успяваш да се откажеш. Не можеш, а и не трябва да си буквален в пресъздаването и, но пък ти е трудно и да я трансформираш по твоему, защото ще я лишиш от нейната мощ и автентичност. Много, много трудна задача!„

 Творчеството й е неподправено и откровено, такава е и самата личност на Десислава Минчева – взискателна към себе си, силна и с религиозно отношение към красотата във всичко. Рисунката й не е идеализирана красота зад реализма, а истинска силна емоция, защото изкуството дава повече от това, което виждаме в живота. Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл, към творчество и вдъхновяват за живот. Застанал пред творбите ѝ човек неусетно се озовава във философски, естетически и морални измерения, където би могъл да потърси отговори за преходното и непреходното, за тленността и вечността, за реалността и идеалите.

 Експозицията може да бъде видяна от 21 ноември до 11 декември 2024 г. в двете изложбени зали на галерията във Варна, ул. "Драгоман" 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com или на fb: Le Papillon Art Gallery.

◊ БИОГРАФИЧНА СПРАВКА

 Десислава Юлий Минчева е родена на 29.04.1956 в София. Завършила е Национална художествена академия, София, специалност „живопис” в класа на акад. Светлин Русев, 1981 г. Творбите й са в колекциите на: НХГ, СГХГ, Окръжни галерии и частни лица в страната и в чужбина – Франция, Холандия, Белгия, Германия, Великобритания, Македония, Гърция, Финландия, Турция, САЩ, Мексико, Китай, включително колекция "Светлин Русев", колекцията на проф. д-р Петер Лудвиг /Аахен, Германия), колекцията на Академията в Сиан, Китай и колекцията на Юго Вутен (Белгия).

 Има над 50 самостоятелни изложби в България и в чужбина: Париж (Франция)/; Франкфурт (Германия); Виена (Австрия/; Скопие и Щип /Македония/;  Коккола и Канус /Финландия/; Сиан и Ханджоу /Китай/; Рим /Италия/.

 Някои важни проекти, участия и общи изложби:

1991, 1992 – Участие в Есенния салон, Париж, Франция 

2001, 2002 – Участие в АРТЕКСПО, Ню Йорк, САЩ

2005 - СГХГ – „Балет”, съвместен проект с Американското посолство в София /колективна изложба/

2012 - Участие със самостоятелна изложба на Арт Експо в Ханджоу, Китай

2008 – Издаване на книга с текстове „39 съвременни български художници” и кураторски проект – изложба на авторите от книгата.

Изнесени лекции  (и уъркшопове) по проблеми на изкуството в Мексико сити, Академия „Ла Есмералда” (2007); Барселона, Испания (2008); Париж, Франция (2008) в Екол де Боз’ар, Академия Брера в Милано, Италия (2009); Академията в Сиан, Китай (2011, 2012, 2019), Националната художествена академия в Ханджоу, Китай 2013 - 2018

2002 - Златен медал за рисунка на Фондация „Агаци”, Италия

2021 - Национална награда за живопис "Захарий Зограф"

От 2005 до 2009 – Сътрудник по проблеми на изобразителното изкуство в списание „Bravacasa”.

Професор по рисуване в НХА, София до 2024 г. Член на Изпълнителното Бюро на СБХ, завеждащ отдел „Международни отношения” и PR на СБХ (2011-2016). Завеждащ катедра "Рисуване" в НХА.

 „Аз очевидно съм щастлив човек, на когото не му се е налагало да прави големи компромиси. Изисква известна сила на характера и търпение, но е възможно. Тръгнеш ли по пътя на отстъпване от собственото си АЗ, си загубен. Спираш да имаш достойнство. А изкуство, според мен, се прави от достойни хора. Моята теза е, че всеки трябва да прави това, в което истински и дълбоко вярва, без съобразяване с мода и правила. Откриеш ли кой си, заговориш ли на собствен език - имаш шанс. Знам колко още имам да преодолявам и никога няма да се успокоя.

Ще си остана непоправим романтик и идеалист, който вярва, че изкуството трябва да ни отвежда някъде над трагедията и бита, че е нещо сакрално, че съдържа в себе си често безплоден, но постоянен стремеж към съвършенство, че е еманация на съпричастността към другите или поне за малко ни отделя от сивотата на делника. Някои художници рисуват ада в себе си и света, други бягат от него, опитвайки се да запечатат красотата, макар и на един миг, каквито мигновения има достатъчно в живота ни и слава Богу! Аз съм от втория вид.

Човешкото лице е най-голямата загадка на света. А онова под него... Непосилността ни като художници да го сътворим наново е примамващо болезнена. Да навлезеш под видимата повърхност на един човек е пътешествие и в неизвестното, и в безкрая. Илюзията, че познаваш някого или че си уловил чертите му поне... Илюзията, че си способен да „видиш” и да усетиш нечие състояние и накрая само да откриеш част от себе си... Съмнявам се, че ще се откажа да опитвам. Не виждам нищо по-интересно от това.“, споделя свои мисли Десислава Минчева.