Изложба живопис на Евгени Колев

◊ ПОКАНА

Галерия "Астри" представя

 Евгени Колев - изложба живопис

24 октомври - 15 ноември 2024 

Вернисаж: 24.10., четвъртък, 18-20 часа
Галерия "Астри", ул. „Цар Самуил“ 34 - София

За своите почти 70 години, Евгени Колев реализира десет самостоятелни изложби. И нито един творчески компромис. Към никого. Минавали са години- 8, 15, 5, 4 ..., преди да бъде извървян пътят и достигната онази лична, дълбоко терзаеща, но и мотивираща цел на художника,  позволяваща му да изложи произведенията си пред очите ни. 

Тази десета изложба съдържа 21 картини. Номерирани са от художника и подредени в галерията в  хронологичен ред, така, както са били рисувани и извеждани в продължение на последните две години, в които ги е рисувал. Това за художника и за общия смисъл на изложбата е съществено.

Картините му, както винаги технически съвършени в многослойната си техника, „на живо“ изглеждат дълбоки и прозрачни  като емайли. Стилистиката му е с характера и наследството по-скоро на западноевропейските традиции в готическото, средновековното и до някъде на ренесансовото изкуство,  отколкото на националното. Десетки фини слоеве маслени бои градят фантастично-реалния свят на художника, който не държи непременно да бъде припознат сега и веднага. Времето за Евгени Колев е в други мерни единици и с друг смисъл.

В края на юли, тази година, Евгени ми каза: „Готов съм. Приключих с тази изложба. Изпитвам само тиха радост и мога да продължа нататък.“

А аз, гледайки тези 21 картини, имам усещането, че Евгени се е извисил над Евгени. Наблюдава собствените си съвършени творения, прелитащи от векове назад и запътили се към към нещо по-добро от настоящето, и се усмихва. А времето наоколо така се е забързало, че почти нищо не е оставило от миналото. Тъгата на младостта е сменена с чистата радост от зрелостта.

Евгени Колев е роден на 2 ноември 1957 год. във Велико Търново. Завършва “ Живопис“ в тамошния университет “Св. св. Кирил и Методий” през 1981. Различието, което показва в отношението си към изкуството, го отстранява от възможността за участия в Национални, и още по-малко, в Регионални общи художествени изложби. През 1988 прави първата си самостоятелна изложба в Клуба на културните дейци в Търново. Ще трябва да минат още 15 години на самотно и „бездомно“ изкуство, сътворявано при невероятни условия, докато светът узнае за Евгени Колев. Разбира се, това не е гръмко и обсебващо познанство, но за виждащите и посветените е безценно. 

При завършване на университета, дипломната работа на Евгени Колев е провокирана и повлияна от творчеството на Матис, в духа на фовизма. Годините обаче са 1980-1981. Комисията е смаяна, меко казано. Вероятно обаче повечето ѝ членове оценят качествата на художника и той все пак се дипломира.

Само че - до тук! Следват дълги години, в които като по правило е отхвърлян почти отвсякъде - от участия в Национални ОХИ и преди всичко от Регионалните такива.  На практика това са единствените места, където би могъл да показва изкуството си. Това са години на духовни и физически изпитания, на лични загуби,  години на ръба. И все пак са години на натрупване на тежък опит, на изчистване на  екзистенциални позиции, на придобиване на собствен стил и личен път в изкуството. Какво му е струвало всичко това, ние не знаем - Евгени не говори за това. Просто е работил и рисувал когато и колкото може.

Първата му  самостоятелна изложба е през 1988 година, в КДК- Велико Търново. За тази изложба нямаме данни, нито запазени артефакти. Знаем само че трябва да минат още 15 години в тиха и неотменна работа в ателието, да бъдат преодолявани още препятствия, докато получи възможността да покаже свои картини в София, където вече има достатъчно независими частни галерии.

През 2003, когато прави първата си изложба в "Астри", той е вече абсолютно завършен художник с изграден стил, разпознаваем и като че ли съвършен. Публиката е удивена и вдъхновена. Художникът също. Следват още три изложби, в които ставаме свидетели на силата, но и на самотното преминаване на художника през изкуството. Не казвам само българското, заради пълната ми убеденост в уникалността, изключителната стойност и универсален език на Евгени Колев, а и заради срещите ми с чуждестранната му публика и опита му извън страната. Творчеството на Колев е проникнато от по-скоро европейски, отколкото национален дух.

Между 2009 и 2015 връзката му с българската публика отново се прекъсва, поради договор с чуждестранна галерия. През 2021 обаче той е готов със следващата си самостоятелна изложба в София. Тази изложба и приемът ѝ в свободния артистичен свят е заслужената награда за всички, свързани и познали творчеството на Евгени Колев.

*

Някъде през 2001 за първи път видях картина на Евгени Колев. По-късно я изложих в галерията ми и тя дълго време беше обект на обсъждане. Никой не беше виждал подобни картини и не познаваше това име, нито свързваше стила с някой от познатите в съвременната живопис. Имаше асоциации към готиката, средновековие, ренесанс дори. Поставен в абстрактно- фантастичен мизансцен, персонажът от картината прехвърляше границите на епохата и отпращаше към тотално непознатото. Техническото съвършенство беше изумително.

Години след запознанството ни разбрах, докоснах се до дълбоката свързаност на този човек с  живописта. И неговите огромни изисквания към собственото му творчество, чуждо на показност, суета и приспособяване. Тихо, методично, сам, художникът години наред преследва представата си за един съвършен свят. Свят, синтезиращ миналото и загатващ за бъдещето. Нужни са били години на физически и духовен стоицизъм за да завърши една изложба, или един отсек от пътя, който трябва да бъде извървян докрай.

Вихра Пешева