Анри Кулев изненадва с живописна изложба "Сузана и старците" в галерия "Възраждане"!

◊ ПОКАНА

На 15 октомври 2024 г., вторник, от 18:00 ч., Галерия „Възраждане“ има удоволствието да Ви покани на официално откриване на изложба живопис „Сузана и старците“ на проф. Анри Кулев. 

Творбите ще можете да разгледате на живо, в салона на галерията, както и на сайта и на фейсбук страницата на галерията през следващите три седмици – до 04 ноември 2024 г. и във виртуалният албум на изложбата тук: https://online.fliphtml5.com/djhgs/iwcz/

                                                 Очакваме Ви!

 А ето какво казва самият Анри за изложбата си:

Мнозина познават сюжета на древната притча, а останалите трябва да прочетат 13-та глава от Книгата на пророк Даниил в Старият завет. Там всичко е изведено пределно ясно за целите на поучителния разказ: Сузана е светица, старците са мерзавци, младежът Даниил (който всъщност е разследващ прокурор и бъдещ пророк) е по-мъдър от старите оглупели съдии. 

Ако изключим обаче божествената нишка на пророка Даниил и останем при грубия сюжет, възниква един прекрасен въпрос: Въпросът за гледната точка. Защо всички велики художници от Възраждането, с такова вдъхновение, са рисували голата Сузана, а почти никой не се е развълнувал и нарисувал сцената „Съдът над старците“ ? С очите на старците са гледали и Гвидо Рени, Лоренцо Лотто, Рубенс, Ван Дайк, Веронезе,Тинторето, Тиеполо, Рембрант и дори Артемизия Джентилески, а заедно с тях още хиляди знайни и незнайни художници са движели четките си по съблазнителните форми на Сузана. Влезли в собствените си картини, през воайорските погледи на старците, те също като тях са материализирали желанието си за физически допир до тялото на младата жена. А през картините им това желание е завладяло и милиони зрители... Всички сме в кюпа... Цялото културно човечество наднича в закътаната градина до басейна и очите му лазят по сластните форми на Сузана в интерпретация на Тициан, Джузепе Бартоломео, Якоб Йорданс та чак до Пикасо. Посланието е толкова ясно, че дори един от големите американски художници на 20-ти век Томас Харт Бентон е включил в картината си себе си като воайор. Във всяка една от тези прекрасни живописни композиции следим сюжета през очите на похотливите старци.

А ако историята е разказана от гледната точка на Сузана? Млада, красива жена, която гледа с насмешка секси напъните на възрастните си ухажори. За разлика от старците, тя моментално е оценила ситуацията и е решила, че „Мисията е невъзможна“. 

Това всъщност е и идеята в моите петнадесет картини. Изложбата би могла да се нарече и така „Гледната точка на Сузана“. Два свята – на младата жена и този на старците, херметично затворени един за друг - сексуално, възрастово, финансово. 

Като пример една от композициите: Затворени в тежки водолазни скафандри, старците са от света на „принудителното дишане“, на липсата на кислород, на сексуална сила. Сузана – свободно дишаща под водата с пищно разлети форми. Търсеща, но ненамираща контакт с двамата смелчаци, потопили се в дълбините на нейната сексуалност. 

Следващата композиция носи същото послание: Старците са херметично затворени в пясъчния часовник, засипани от изтичащото време. Погледът на Сузана е насочен към зрителя, а мисълта и вероятно скита в бъдещето. 

В друга картина виждаме скучаещата в басейна Сузана и долетелите на крехките крила на надеждата изнемощели старци. Красивата Сузана дори не забелязва тези досадни хвърчащи създания. 

Невъзможният контакт личи и от следващата композиция. Залязващото слънце (на живота им?) ще отнесе в дрезгавината на нощта двамата злополучни воайори, които като слоести облаци се носят в небето. Хладният вятър на нейното безразличие ще отвее зад хоризонта злополучните вавилонски пенсионери. И т.н. и т.н...

Моля, любезната публика да продължи тази своеобразна кино разходка в картините, осмисляйки сюжета през тази гледна точка. И да измисли по-добре от мен собствени истории нещо,което е и една от функциите на живописта като изкуство. Накрая, отдавайки почит на огромния талант на гореспоменатите художници, реших да използвам един от любимите прийоми на изкуствения интелект – компилацията. Срамежливата кражба на различни цитати „а ла“ са коронния номер на светлото компютърно бъдеще градено от A.I.. Затова тук там в композициите съм вмъкнал образи (цитати) от Тициан, Рубенс, Босх като предоставям на интелигентната публика да ги открие и оцени.

   Приятно гледане!

      Анри Кулев.