Изложби
Изгубен в палачинката
Някои интригуващи въпроси за същността и вселената
◊ СЪБИТИЕТО
Съвременно шведско изкуство. От психеделичното до сюрреалното.
Нилс Едвардсон, Лиза Йонасон, Мати Калиойнен, Фредерик Сьодерберг и Кристин Ойдлунд.
16 май – 1 юни 2007
Откриване: 16 май 2007, 19.00
◊ ПОВЕЧЕ ЗА АРТИСТИТЕ
. Неговите боклучиви пърформанси, инсталации и самоделни електроники са пропити с нещо като екзистенциален мироглед. Поетичното му чувство за технология, съчетано с усещането за органична уязвимост, дава комплексния, емоционален образ на неговата работа.
. Нейните рисунки, комикси и графики визуализират връзката между същността и външните й прояви в тялото. Урудливи прегледи, експериментални пластични операции и промиване на мозъка – на това са подложени нейните персонажи от съмнителни доктори и гурута.
. Мати Калиойнен обича да усложнява начините, по които различаваме фикция от реалност. Неговите инсталации, пърформанси и видеа се срещат лице в лице със зрителя в объркващата пропаст между измеренията.
. Живописта, рисунките и графиките на Фредерик Сьодерберг са еклектична смес от взаимствани форми и символи. Естетиките на окулта, вещерството, езическите религии и блек метъла се варят в неговия котел наедно със смърфоподобни гъби и захаросани плодове, измествайки по странен начин оригиналните си значения.
. Кристин Ойдлунд създава хибриди от анимация, музика и фотография. Образи и звуци от дъждовни гори или човешки тела са разглобени и отново изградени в хипнотичните имагинерни светове, изпълнени с движещи се пипалца, бактерии и извиващи се цветни пъпки.
◊ ЗА ЗАГЛАВИЕТО И ИЗЛОЖБАТА
Това, което би могло да се нарече съвременно шведско сюрреално или психеделично изкуство, може да бъде разбрано единствено, ако се тръгне от неестественото детско телевизионно предаване от края на 70-те „Изгубен в палачинката”.
Вероятно не е лесно човек да си представи емоционалният удар върху цяло поколение шведи, нанесен от клаустрофобичния свят на палачинката и патетичните, еднокраки куклени герои, които го населяват. 15-20 години след първото излъчване на предаването става нормално да чуваш хора в средата на 20-те, които в лични разговори или публично твърдят, че предаването е съсипало детството им!
За други деца това е била първата среща с истински сюрреалното и възможните му философски изводи. Въпреки, че е определено мрачно и объркващо, предаването е спусък за някои интригуващи въпроси за същността и вселената.
Изложбата не е свързана тематично с това предаване, но въображаемите творчески вселени, на които ще се натъкнете, споделят отвореното в края си, несигурно усещане, което лъха от „палачинката”.