Изложба скулптура на Павел Койчев в Галерия "Ракурси"

◊ ПОКАНА

Галерия "Ракурси" представя от 28 май до 15 юни 2024 г. изложба на Павел Койчев - скулптура. Откриване:  28 май от 18:30 - 20:00 ч.

На 28 май 2024 г. се навършват 20 години от основаването на галерия “Ракурси”. За да отбележим този специален повод, поканихме скулптора Павел Койчев, който избра да покаже свои ранни работи в бронз от 1990-1991 година. Скулптури, някои от които той е развил през годините в различни материали, мащаб и контекст. “Вместилища”, „Наблюдател”, “Звън” - работи, задали философията и пластичната форма на някои от по-късните му инсталации.

„Сред причините за уникалната роля на Павел Койчев в изкуството днес е преодоляването на естетическата дистанция между пластическо и концептуално, така че талантът му на ваятел да придава допълнителна убедителност на идеите, с които участва в големите културни дебати и преди всичко в този за трансхуманизма. Но и обратното – скулпторът разкрива концептуалния потенциал на самото пластическо и то в ръцете му „свидетелства“ доколко е заложен изначален смисъл в съществуването.

Един от подходите, които Койчев използва за подобно „философстване в материал“, е поставянето на по-стари свои пластики в променен контекст, организиран в нова творба. Има и случаи обаче, като настоящата изложба в „Ракурси“, когато той разчита за промяната на контекста изцяло на течащото време – има смелостта да се изправи срещу него, за да демонстрира, че то не отнема, а прибавя значения към посланията на работите му.

Сега представя 12 малки пластики от три емблематични цикъла от началото на 90-те години – „Наблюдател”, „Вместилища” и „Звън”. Общото в тях е извеждането на формата като „чиста“ пространствена наличност, извън артикулирането й по линията фигуративност-език. В израз сякаш на Витгенщайновата склонност на скулптора да мълчи за онова, за което не може да се говори, не ти позволява да намериш подходяща дума в отговор на въпроса: какво е това? То е форма, свалила белезите на тукашността, която в трите цикъла съответно сама е започнала да гледа, приютява и звучи. Гледа в „Наблюдател“ – изпитателно, защото погледът й принадлежи на отвъдността, на всеобщото, на нищото, което е същност на нещата… И подсилва едновременно морално тревожното и екзистенциално окуражаващо усещане, че някой, когото не виждаш, те вижда, че те следи неизвестно как и откъде.

„Вместилища” проявява друго усещане, характерно за скулптурата на Койчев – че не само тя е в пространството, но и то е вътре в нея, ражда се там и едва после се „прожектира“ навън като обитаема празнина. Пространството „вътре“ разпалва желанието за завръщане в утробата в психоаналитична аналогия със завръщането в изгубения Рай и най-смайващото е, че Койчев го удовлетворява в по-късни работи като „Обиталището“. В тях формата буквално „разтваря врати“, за да те приюти символично в пространство без време с неговите неизбежни пораженията след грехопадението. 

Същото това „вътре“ в „Звън“ прави от формата камбана с присъщата й религиозна размяна на звук между земята и небесата. Но формата-камбана (или чан) не произвежда звука, а го изобразява, явява го в пространството, за да не изчезне, след като заглъхне – „отлято мълчание“ за онова, за което не може да се говори.

Работите на Павел Койчев в „Ракурси“ вече повече от 30 години заедно с естетическата наслада будят и метафизическо вълнение, което те предизвиква да се възползваш, че са малки пластики и да отнесеш поне една със себе си като застраховка срещу баналността на дните.“ ~доц. Георги Лозанов

Биография на Павел Койчев:

Роден на 30 май 1939 в София.

Образование:
1966 – Национална художествена академия, София, специалност „Скулптура“. 

Избрани самостоятелни изложби и арт проекти:

1982 – Първа самостоятелна изложба в София;
От 1984 г. се включва във всички по-важни национални изложби, участва и в изложби в  чужбина.
1986 – Празници на изкуствата „Аполония“, Созопол;
             Дом на хумора и сатирата, Габрово;
1987 – Госфорд, Австралия;
      Сидней, Австралия;
1990 – Фестивал на изкуствата в Орхус, Дания, под патронажа на датската кралица; 
1992 – Изложба в галерията на фондация „Св. Св. Кирил и Методий“, София;
1993 – Изложби в Добрич, Варна, София – Народно събрание;
1994 – София;
1995 – Инсталация „Торен бръмбар“ – край НДК, София;
1997 – „Масата“, София; Ню Йорк;
1997 - „Доли или нещо за клонирането” , Осиковица, България;
1999 – Участие в изложбата „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН, Ню Йорк, САЩ;
2000 – „Стадото“, Златни пясъци;
2001 – „Обиталище“, пл. „Княз Ал. Батенберг“ - София и пред църквата Notre Dame de la Chapelle в Брюксел ;
2002 - Участие на Венецианското биенале, представител на България, заедно с още двама художници;
2005 - “Къщите, лятото, морето”, изложбената зала на "СИБанк", София;
2006 - “Високомерна разходка”, галерия "Райко Алексиев", София;
      “Скулптури от оникс”, Национална художествена галерия, София;
2007 - “Преносителят”, изложбената зала на "СИБанк", София;
2008 - “Градежът” – край село Осиковица;
2009 - “Водна паша”, с. Осиковица; 
  „Ние и те, те и ние“, галерия „Индустриална“, София;
2009 - “Под масата”, галерия „Райко Алексиев“, София; 
2013 – Участие на Венецианското биенале, представител на България, заедно с Греди Асса и Хубен Черкелов, Италия;
2014 – „Нещо лично“, София;
2015 – „Възможност и щения“, СГХГ, София;
2016 – „Оригиналите“ и „Явления и изкушения“, парк – галерия Осиковица;
      „О, щастливи дни…, о…,о…,о…, София;
2017 - „Забити в морето“ и „Морски загар“ за Празници на изкуствата „Аполония“, Созопол;
2019 - „В градината на тревата“, галерия „Райко Алексиев“, София; 
2022-  Композиция „Водна паша“ в Южния парк, София;
2023 - „Homo sapiens – възпоменания“, галерия „Райко Алексиев“, София;

МОНУМЕНТАЛНА СКУЛПТУРА:

1988 - Скулптура пред Ритуалния дом на Красно село, София
2000 - Скулптура пред сградата на Американското посолство в София.
2008 - Скулптурна група „Движение” от няколко бронзови фигури край Американския университет в Благоевград. Скулптурите са поставени за пръв път 1989 г. на гаровия площад в града, но после са махнати, за няколко години са изложени пред Галерията за чуждестранно изкуство в София (сега „Квадрат 500”), после са върнати отново в Благоевград.
2014 - Скулптура-фар на пристанището в Царево - 5,5-метрова бронзова женска фигура, по модел от древна тракийска пластика.
2016 - Парк-галерия "Оригиналите" - над 50 негови скулптурни модели, правени 1967-2014 г. са изложени като постоянна експозиция в частен имот край с. Осиковица, на 68-ия км по магистрала "Хемус". Скулптурите са модели оригинали, от които се изработват калъпи за отливане от бронз. Всичките са бели на цвят, покрити със смола, за да са устойчиви на открито. Част от тях са отлети от бронз и се намират в паркове и галерии в София, Брюксел, Благоевград, Созопол и др., някои са останали само като модели, проект.

НАГРАДИ:

1976, 1984, 1986 – Първа награда в ОХИ, София;
1984 – Годишна награда за скулптура на името на Иван Лазаров;
1987 - Годишна награда за скулптура на името на Марко Марков;
1995, 1997 – Награди на Министерство на културата;
2013 – Награда на Министерство на културата „Златно перо“;
2015 – Огърлие „Златен век“;
2019 - Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в раздел „Визуално-пластични изкуства за изложбата „Градината на тревата“, галерия „Райко Алексиев“, София.

Негови произведения са притежание на Националната галерия, на Софийската градска художествена галерия, на други галерии из страната и частни колекции в Австрия, Германия, Дания, САЩ, Белгия, Нидерландия, Швейцария, Фондация „Петер Лудвиг“, Германия, колекция „Юго Вутен“, Белгия,  Скулптурен парк Министерство на външните работи, скулптурен парк „Анел“, Созопол,  колекция „Светлин Русев“ (в София и Плевен) и др.