Изложби
“На границата с материалното” на Антония Колева-Нитра в Ателие “Георги Велчев”
Варненската авторка представя дигитални колажи, вдъхновени от аналогови снимки от 60-те и 70-те години на ХХ век. Изложбата е част от програмата на Форума за съвременно визуално изкуство „Буна“
“На границата с материалното” на Антония Колева-Нитра в Ателие “Георги Велчев”
Антония Колева-Нитра ще открие своя самостоятелна изложба в зала „Ателие Георги Велчев“ на Художествения музей „Георги Велчев“, филиал на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, на 18 май от 18:00. Изложбата е част от програмата на Форума за съвременно визуално изкуство „Буна“ и от програмата на Европейската нощ на музеите на Варненската градска галерия.
Озаглавена “На границата с материалното”, колекцията е съставена от дигитални колажи, вдъхновени от аналогови снимки предимно от 60-те и 70-те години на ХХ век, в които авторката търси точката на пречупване между ново и старо. Антония Колева се отнася с внимание към елементите от стари изображения, с които разказва съвременни истории, допълнени понякога и от включването на думи. Повечето произведения са с постерен формат, а едно от тях ще изненада със своя мащаб и вписването в кръг.
Антония Колева-Нитра споделя пред Нина Локмаджиева своите избори за представянето във Варна на проекта си “На границата с материалното”:
“Избрала съм за тази изложба 10 от колажите от проекта, които са изцяло върху хартия, както и един от по-нестандартните - кръгли, големи формати, в които използвам иконографски символи, колажирани в кръгла композиция. Винаги в колажите си използвам аналогови изображения, които набавям от списания, от снимки, картички - материали, които са с колекционерска стойност. Обичам да ги събирам и често имам собствени истории с тях. Така колажите разказват различни моменти. Повечето датират от 60-те и 70-те години на ХХ век. Тогава списанията са с много качествен фото материал, с интересни сюжети и композиции, затова съм се ориентирала към тях, те са ми любими. Използвам българските списания “Космос”, стари руски издания като “Фотограф”, някои колекционерски броеве на “Плейбой”, които имат много хубави реклами, забавни са, и аз обичам да ползвам като основа тези изображения. Поставям ги в моя реалност, в мои си истории, като навсякъде имам различна тема. Примерно в триптиха “Опасен цвят” включвам изображения на змии в различни цветове и преплитам в тях специфични символи с препратки към религиозната, политическата или икономическата система като някакъв вид критика от моя страна.
Имам и много изображения от каталози с по-антикварна стойност и когато започна да ги селектирам, в главата ми се навързват историите - кое с кое да подбера и кое би станало герой на моята история в новия ми колаж. Това ми е интересно като процес - събирането, изрязването, сканирането - така работя. Използвам дигитален печат, защото ми е най-близък и удобен и пресъздава като качество изображенията - аз не искам да променям тяхното качество, даже целта ми е по-скоро да го подобря. При стария печат често виждаме разлика в текстурата, но това по-скоро е игра, защото всеки елемент си има собствена текстура, която също е много интересна. Понякога съвсем умишлено запазвам зърнистостта, даже понякога подбирам такива елементи като част от процеса. Независимо от заниманията ми на графичен дизайнер, типографията не е акцент в проекта, тя присъства по-скоро като част от композицията. За медия изборът ми е хартия, класически тип, а кръглата работа е директен печат върху плексиглас.
Какво се случва на границата с материалното? - Всеки човек има различна граница за себе си, при някои материалното преобладава, при други не чак толкова. Мен ме интересува къде е тази точка на пречупване - като идея и състояние - и може би в изображенията присъства точно това под някаква форма, съвсем абстрактно като мое търсене. Защото създавайки нова история от стари изображения, ние винаги използваме вече готов материал, който обаче интерпретираме по нов начин. И има един тънък момент, в който да разкажем една нова история - да материализираме новата история с тези изображения. Затова и търся какво се случва на границата с материалното - там, където новата идея среща вече наличния материал, това е лайтмотивът в самата концепция на тази изложба.”
Антония Колева е родена през 1983 г. в Ямбол, живее и работи във Варна. Завършва специалност “Стенопис” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” през 2006 г. като бакалавър и специалност “Графичен дизайн” през 2007 г. като магистър. Специализира графичен дизайн в Академията за изящни изкуства и дизайн в Лодз, Полша, през 2008 г. Има шест самостоятелни изложби и участва в много общи изложби. Работи като арт директор в рекламна агенция.
Творчеството ѝ е в областта на дигиталните изкуства, колажа и инсталацията.
Откриването на изложбата е на 18 май 2024 г. от 18:00. Тя ще бъде експонирана до 16 юни.
Художествен музей „Георги Велчев“, Варна, ул. “Радко Димитриев” 8.
Работно време на музея: вторник - събота от 10:00 до 18:00.
....................
Репродукции: личен архив