„Почти абстрактно“ - изложба живопис на Станимир Видев

◊ ИЗЛОЖБАТА

Арт Галерия "Le Papillon"

представя

Станимир Видев / Stanimir Videv

„Почти абстрактно“ / „Nearly Abstract“

изложба живопис

01.04.2024 г. – 7.05.2024

"Цветът е клавиш; окото - чукче, а душата е многострунно пиано. Художникът е ръка, която с един или друг клавиш създава вибрациите на човешката душа." -  Василий Кандински

От 1 април до 7 май 2024 г. Арт Галерия "Le Papillon" с огромно удоволствие е убежището на последните творби на великолепния художник Станимир Видев. Всяка негова проява е очаквана, а творчеството му е следено от многобройни почитатели в България и извън страната.

Абстрактно, „Почти абстрактно“ или фигурално – всяко негово произведение носи разпознаваемия му маниер на полагане на сложно тоново формирани мазки и тяхното последващо енергично третиране и манипулиране. Станимир Видев има не само отличителен, експресивен и почти абстрактен художествен стил, но и знаково присъствие в съвременната културна сцена. „Почти абстрактно“ са обединяващите думи на настоящата му експозиция от 20 платна, но зад тях стои и неговия интуитивен, първичен израз в живописната материя. Такова е и дълбокото му емоционално отношение към формата, очертана от пейзажа и хората с техните занимания, преминаващи през битието на художника.

Мощната му живопис следва философията му за баланс на цвета, сложно съставните му нюанси и оформяне на колоритно усещане за емоционалното присъствие на обекта. Структурите и фигурите, които изгражда следват научна концепция от динамични композиции от главните отделни елементи в изобразявания обект, но така умело хармонирани, че се възприемат като едно цяло. Сякаш джазирани цветни петна, но с убедително усещане за цялостност на образа и с проследяема взаимовръзка между съставните му части. Това са привидно конкретни пейзажи и всъщност пластични комбинации на багри и обеми с многопластови цветни фрактури, изградени с умелата ръка на артиста в ритъм от топли и студени тонове. Видев се вдъхновява от пулса и живота на град Пловдив, но в творбите си излиза от конкретиката, като запазва разпознаваем щрих, боравейки си игриво с характерните за него технически прийоми да отнема от наслагванията, да натрупва и да оставя релефи, фрагментирайки цялото на отделни малки самостойни картини.

В сложни и динамични, „Почти абстрактни“ композиции изложбата обединява градски пейзажи, но и разпознаваемите му загадъчни фигурални композиции, където женския образ е като мираж и нежно докосва сетивата на зрителя. Видев обича да се фокусира върху енигматичното женско присъствие, уловено в различни състояния и то винаги издава отношението му към жената като муза. В тази експозиция отбелязваме и присъствието на вдъхновили го музиканти, разговори и силуети на хора, разкриваща отпечатъците от натрупани впечатления и чувства в художника.

Живописта на Видев е на границата на реалното и абстрактното, което го прави толкова ценен и обичан, и за да се усети добре се предполага вглеждане, и усет. Без да се стреми към изграждането на композиционни центрове, художникът успява само чрез умелото боравене с цветовете да постигне няколко плана. Винаги честен в изкуството си, създавайки музика от сложни цветове, той твори убедително живи картини, чийто абстрактни композиции отпускат съзнанието и предизвикват въображението. Различните емоционални и физически състояния на художника, случки от ежедневието, развълнували мисълта на артиста, са основният му творчески двигател. Пейзажите са хармонични колоритни абстрактни композиции, но винаги препращащи на близко и разпознаваемо за съзнанието място. Платната му излъчват много енергия, въздействат с решително полагане на цветовете с наслояване и отнемане на боите за  постигне на светлината.

Абстрактното изкуство се базира на латинската дума отвлечен и се използва като термин още от края на ХIХ век за произведения, рисувани по памет, а не от натура. С развитието на изкуството паралелно се променя и смисълът на това понятие по посока на обозначаване на произведения, които не изобразяват външния свят и радикално са скъсали връзката си с фигуративното отразяване на действителността. В живописта цветовете са освободени от предметна форма, а формите нямат аналог с натурата. Тайната на абстракциониста е не да мисли толкова какво да се нарисува или напише, а да се чувства, доверявайки се на вътрешните си усещания. Точно тази откровена и истинска емоция, преминала през сърцето, съзнанието и майсторското цветоусещане и живописност на Станимир Видев, прави картините му така директно въздействащи, дори когато са „Почти абстрактни“. Всяка негова картина е преживяна, със собствено състояние и вероятно поради това винаги силно запомняща се със сложните си цветове, положени на едри мазки и с тънки финални щрихи. Станимир Видев е неподправен и откровен художник, носител на характерния почерк на Пловдивската живописна школа. Неоспоримият му талант  го превръща през годините в един от високо уважаваните художници,  със силно присъствие в българския културен живот – ценен както в артистичните среди от видни актьори, писатели,  художници, така и от  колекционери и почитатели, сред които много дипломати, политици, музиканти. Във всичките му платна са вплетени чувствата и любовта му към град Пловдив, но и към загадъчната емоционална същност на женската природа.

Впечатлението, което създава едно негово платно е, че е станало от само себе си, без техническата намеса на човек, който е прекарвал часове пред него и е наслоявал маслените бои. А това става, когато занаятът е така добре овладян, че е безсмислено да го вадиш на показ умишлено.

„Една картина става тогава, когато достатъчно си уморил платното и палитрата; при мен - между петия и седмия път при поставянето й на статива. Неведнъж ми се е случвало да разваля изцяло една картина и да направя съвсем нова или пък да я обърна обратно и да видя, че е готова. Картината си има свой живот, свойството да се променя за кратко време - като светлината. Когато някой я хареса или попадне точно на човека, на когото трябва, става по-хубава. Картината става с трупане на емоции, а не с трупане на опит; тогава, когато е нарисувана честно, без да си мислиш, че трябва да я изложиш или продадеш, макар че и това е важно. Искам винаги да съм максимално честен към изкуството си, предпочитам да го изгладувам, отколкото да правя нещо, което не чувствам. Защото всичко е въпрос на чувстване. Живописта е нещо много лично. Аз подхождам много емоционално, в състояние съм от един квадратен дециметър да преобърна цялото платно; от море да направя жътва, но това не е бракониерство. За мен е по-важно и се стремя да затвърдя нещо, което съм следвал като философия, да отстоявам, да усъвършенствам, да стане по-добро. Стъпвам на нещо старо и го разгръщам, давам му друга посока. То е като характера на човека. Остаряваш, но нещо в теб винаги остава същото - очите, усмивката или походката. Рисуването е страдание, трябва да го преживееш, да мине през теб, да те обсеби. Трябва да се разкъсаш, да надникнеш вътре в себе си, иначе не се получава.“ – споделя Станимир Видев.

Експозицията може да бъде видяна от 01 април до 7 май 2024 г. в изложбената зала на галерията във Варна, ул. "Драгоман" 12, а също и да бъде разгледана на сайта artpapillon.com или fb: Le Papillon Art Gallery.

◊ БИОГРАФИЧНА СПРАВКА

Станимир Видев е сред най-ярките представители на българската абстрактна живопис и е един от водещите художници в Пловдив, където живее и работи. Роден е на 27 март 1957 г. Завършва Художествената гимназия в град Казанлък през 1976 год. Висшето си образование завършва през 1984 год., специалност живопис в НХА в класа на професор Добри Добрев. Членува в Съюза на Българските Художници от 1985 год., а в Съюза на Пловдивските Художници от 1986 год. Първата му самостоятелна изложба е през 1986 год. в град Пловдив, част от Националните Есенни Изложби.

Станимир Видев е представил повече от 30 самостоятелни изложби, а негови картини са собственост на Националната Художествена Галерия, музеи и частни колекции в България, Германия, Англия, Испания, Турция, Великобритания, Франция, Швейцария, Израел, САЩ, Финландия, Гърция, Люксембург, Сърбия, Нова Зеландия, в това число и тази на белгийския предприемач и ценител Юго Вутен.

Участва в колективни изложби на българското изкуство в държави като Франция, Швейцария, Русия, Холандия, Германия, Гърция, Малта, Италия, Белгия и Китай, също така взима участие в международни панаири на изкуството-Експо Арт в Лос Анджелис (1991 год.), Евро Арт в Женева (1993 год.), Турция (2009 год.) Има многобройни участия в общи изложби и пленери (Виена - Австрия, Истанбул - Турция, Париж - Франция, Люксембург и Тел Авив – Израел, Малта, Швейцария, Гърция, САЩ)

Носител е на редица награди:

• награда "Пловдив" за 1997 год. и 2007 год.
• награда "Мечът на Ромфея" за 1997 год,
• наградата на Съюза на Пловдивските Художници за 1986 год.,1987 год., и 1997 год.
• Национална награда „Васил Левски“ за 1987 т.
• наградата на галерия "Дяков" за 1996 год.
• Първа награда за живопис, "Миниарт", Русе 2009 год.
• награда на община Плевен на "Пето бианале на малките форми", 2010 год.
  Награда за живопис, Пьохларн, Австрия 2014 год.