Изложби

Картини на Никола Маринов ще гостуват в "Шмиргела"

Шедьоврите са от колекцията на Светлин Русев

Картини на Никола Маринов ще гостуват в "Шмиргела"
Илия Бешков (1901-1958). Блокада, 1944 г.


◊ СЪБИТИЕТО

Изложба „Учителят и учениците” – Никола Маринов, Илия Петров, Илия Бешков, Кирил Петров


◊ КЪДЕ И КОГА

Център-ателие „Николай Шмиргела”
(ул. Паренсов 30)

От 20 април до 5 май 2007 г.
Откриване - четвъртък, 19 април 2007 г., 18.00 ч.


◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА

Шедьоври на Никола Маринов и учениците му Илия Петров, Илия Бешков и Кирил Петров ще бъдат изложени в център ателие „Николай Шмиргела” от 20-ти април до 5 май.

Изложбата е втората от цикъла „Преминаване през времето” от колекцията на Светлин Русев и ще бъде открита от изкуствоведа Николай Бошев на 19-ти април от 18.00 ч.


◊ ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИЦИТЕ

Творбите на Никола Маринов (1879-1948) са широко адмирирани през 20-те години на миналия век, когато по случай четвърт вековния юбилей от основаването на Държавното художествено-индустриално училище (ДХИУ), през 1921 г., е организирана голяма изложба, един от участниците в която е Никола Маринов. За представените в експозицията творби своите мнения публикуват най-авторитетните български критици, отбелязвайки с напълно заслужени суперлативи неговите акварели.

За Чавдар Мутафов те са олицетворение на „…високото изкуство на хармонията, на онова сякаш етично равновесие на нещата, през което душата намира своите спомени за идеала…”. На страниците на сп. „Златорог” Сирак Скитник пише, че в тези неголеми творби „…сякаш пърхат криле на пеперуди… разлюлели твърдите форми на земята, за да ви дадат трепналата мелодия на шарките.”
През същата 1921 г. Никола Маринов започва своята преподавателска дейност в ДХИУ. И трепетното усещане от картините му ще завладее първите му студенти, сред които са Илия Бешков, Илия Петров, Вера Иванова, Кирил Петров, Любомир Далчев, Александър Жендов, Васил Гачев, Александър Стаменов, Кирил Буюклийски, Мара Цончева, Василка Баларева и др.

Привидно дистанцираният, вглъбен в себе си мълчаливец всъщност спечелва сърцата на студентите си със своята искреност и отзивчивост. Обръщението „Бачо Кольо”, както по примера на по-възрастните си колеги започват да го наричат, е израз на тяхното безрезервно доверие и обич, породени от вниманието към всяка тяхна проява, от споделянето на емоции и опит в студентските аудитории и екскурзиите с учебна цел, от срещите в неговото ателие, в дома му или в някоя от малките столични кръчми. Така напълно обосновано прозвучават изречените от Илия Бешков думи: ”Като под клоните на дъб израснахме ние, неговите ученици и деца, в чисто покорство, в смирено синовно прилежание, с дълбока вяра в творческата му сила. Ние чувствувахме и съзнавахме, че всичко ни идеше от него, че всичко у нас – възторгът ни, вярата ни, любовта ни към изкуството – бе негово. Затова, когато наредени пред стативите чакахме учителя Никола Маринов, влизаше бащата на курса. А когато се нареждахме до бащата – в него се възправяше учителят със своя смайващ ръст.”

Първият випуск на Никола Маринов завършва през 1926 г. Вниманието на сериозните художествени критици естествено е насочено към работата на дипломантите, които тепърва ще правят първите си самостоятелни стъпки в голямото изкуство. Представените творби – учебни и свободни – са тяхната заявка за бъдещо развитие. В статията си „Свършилите живописния отдел на академията”, публикувана във вестник „Слово” (30.VІ.1926 г., бр. 1216), Сирак Скитник специално спира вниманието си върху три имена от този випуск – тези на Илия Петров, Илия Бешков и Кирил Петров. Имена, които, също като това на техния любим професор, ще останат в историята на новото българско изкуство. Житейският, а и творческият път на тримата ученици на Н. Маринов ще е различен. Но всички те остават напълно отдадени на рисуването. Илия Бешков рисува, преподавайки. Чрез рисунката Илия Петров овеществява своите впечатления от хора, животни, природа. Четири десетилетия след като е получил своя диплом Кирил Петров продължава да посещава заниманията по вечерен акт в ателиетата на Академията и да рисува.

Една стара максима гласи, че ученикът няма да бъде в състояние да надмине своя учител, ако разсъждава за него като за образец. За да се случи това, в лицето на учителя си той трябва да вижда съперник. В полето на изкуството няма място за такъв тип съперничество. То се измерва с други мерки. Тук не може дори да става дума за пряка надпревара, а за продължаване на движението към съвършенство, което всеки истински художник, малко или повече, успява да реализира. Настоящата изложба ни прави свидетели на частица от това движение. Движение, в началото на което стои един преподавател, творец и преди всичко приятел на своите възпитаници – Никола Маринов.

„Не бих се изразил правилно – ще напише Илия Бешков година преди смъртта на учителя си - ако кажа, че той ни учеше. Никола Маринов просто живя с нас, продължи живота си с нас, видимо бе решил от нас като с камъни да изгради своя дом – българското изкуство.”
Автор: Ирина Илиева
18.04.2007 г. 23:56
Посетено: 2999
Етикети: Картини
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/3831-kartini-na-nikola-marinov-shte-gostuvat-v-shmirgela