Изложби
European re-Union
Български автори в галерия ArtPoint, Виена
◊ СЪБИТИЕТО
На 17 април 2007 в галерия ArtPoint, Виена се открива
изложбата European re-Union, която представя 4 млади български художници, живеещи в момента в Париж, Берлин, Виена и София.
Даниела Сергиева (Перник / Париж), Иван Мудов (София), Коста Тонев (Пловдив / Виена), Владимир Митрев (София / Берлин)
Куратор е Мария Василева.
Изложбата ще продължи до месец юни 2007.
ArtPoint е галерия на най-големия австрийски център
за изкуство, култура и образование KulturKontakt, който работи по посока на активиране диалога между европейските страни.
◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА
2007 за България е годината на влизането в Европа. С това пъзелът на една идейна конструкция започна да добива завършен вид. Държавата България започва също да събира парченцата от разрушения си от дългите години на имиграция образ.
Според Националния статистически институт преди 1989 г. населението на страната е в престижно състезание със самото себе си да роди 9 милионния жител и наброява 8 948 649 (по преброяване от 1985 г.). През 2006 г. се е стопило до 7 386 367, като в тази цифра са включени 700 000 български граждани, живеещи постоянно извън страната. Ако проследим процентно какви групи хора са напускали страната през последните 15 години, то частта на художниците ще е някъде в първите редици. Без проучвания, но познавайки добре арт-сцената у нас, мога да кажа, че от всяка вълна активни автори, поне 50% заминават в чужбина.
Когато от KulturKontakt ме поканиха да представя няколко млади български художници, които работят в областта на съвременните форми, осъзнах, че повечето от тях се намират в чужбина – учат, живеят, работят. Затова реших по повод на Европейския съюз да ги събера заедно като метафора на обединена България, в която може би най-после напусналите я символично ще се завърнат. Поканих Даниела Сергиева, Иван Мудов, Коста Тонев и Владимир Митрев. С някои от тях работя от доста време, с други сега ми се отдава възможност да го направя за първи път.
◊ АВТОРИТЕ
Даниела Сергиева (р. 1976) се интересува от гранични ситуации като видимост-невидимост, плътност-прозрачност, минало-настояще и от техните физически и духовни измерения. Тя използва различни материали за своите обекти и инсталации.
В “Common View” Д. Сергиева представя разходка на непознати, които независимо от гледната точка са винаги в гръб. „Inconnu” („Непознат”) е светещо платно с името на художник, което ще престане да излъчва светлина, когато артистът стане известен.
Пърформансът „Sante” („Наздраве”) се състои от чаши, които пътуват към евентуалния зрител-потребител на изложбата на малки електронни платформи. Във видеото “After Eight” самата художничка седи на типична парижка масичка с чаша типично френско вино на типичен парижки булевард в опит да опознае града наоколо и да разпознае себе си сред тълпата от непознати.
Иван Мудов (р. 1975) провокира директни обществени движения и реакции чрез акции и пърформанси. Дългосрочен негов проект е свързан с несъществуващия в България музей на съвременното изкуство. След като обявява откриването му чрез сериозна PR кампания и привлича вниманието, той продължава коментариите си на тази тема с „Аудиогид” – невъзможната колекция на несъществуващия музей, която се състои само от етикети и звукови музейни описания.
Кутиите му с откраднати части от произведения на съвременното изкуство от проекта „Фрагменти” също се разчитат като опит да се попълни колекцията на Музея.
Коста Тонев (р. 1980) разказва истории, при които спомените изплуват и се превръщат в интересни метафори.
„Превключване” (“The Switch”) е видео, което показва човек, пробягващ в реално време цялата дължина на известната със своя 1 км виенска сграда Karl Marx Hof. Докато това се случва, нощта се сменя с ден.
Рисунките на К. Тонев са парчета от реалността, едновременно познати и абсурдни в своята фрагментарност. Това усещане се подсилва от често разбърканите текстови послания. В “Monument of One Bad Drawing”, 2006, авторът изважда на показ случка от детството, която се превръща в знак на времето.
Владимир Митрев (р. 1972) в продължение на няколко години (2001-2005) разучава границите на живописта извън традиционното платно. Той експериментира с възможностите й в различни публични и природни пространства, както и разсъждава върху нейната власт чрез средствата на видеото: серията “Studio Movies” (2003-2006).
В “Sunset 2-11-2003” (2003-2004) художникът е заснел 50-минутния залез през прозорец, на който е закрепен бял лист хартия. Под влияние на промените на светлината листът се оцветява в различни цветове, а прелитащите самолети „вкарват” композицията в съвременен контекст.
На 17 април 2007 в галерия ArtPoint, Виена се открива
изложбата European re-Union, която представя 4 млади български художници, живеещи в момента в Париж, Берлин, Виена и София.
Даниела Сергиева (Перник / Париж), Иван Мудов (София), Коста Тонев (Пловдив / Виена), Владимир Митрев (София / Берлин)
Куратор е Мария Василева.
Изложбата ще продължи до месец юни 2007.
ArtPoint е галерия на най-големия австрийски център
за изкуство, култура и образование KulturKontakt, който работи по посока на активиране диалога между европейските страни.
◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА
2007 за България е годината на влизането в Европа. С това пъзелът на една идейна конструкция започна да добива завършен вид. Държавата България започва също да събира парченцата от разрушения си от дългите години на имиграция образ.
Според Националния статистически институт преди 1989 г. населението на страната е в престижно състезание със самото себе си да роди 9 милионния жител и наброява 8 948 649 (по преброяване от 1985 г.). През 2006 г. се е стопило до 7 386 367, като в тази цифра са включени 700 000 български граждани, живеещи постоянно извън страната. Ако проследим процентно какви групи хора са напускали страната през последните 15 години, то частта на художниците ще е някъде в първите редици. Без проучвания, но познавайки добре арт-сцената у нас, мога да кажа, че от всяка вълна активни автори, поне 50% заминават в чужбина.
Когато от KulturKontakt ме поканиха да представя няколко млади български художници, които работят в областта на съвременните форми, осъзнах, че повечето от тях се намират в чужбина – учат, живеят, работят. Затова реших по повод на Европейския съюз да ги събера заедно като метафора на обединена България, в която може би най-после напусналите я символично ще се завърнат. Поканих Даниела Сергиева, Иван Мудов, Коста Тонев и Владимир Митрев. С някои от тях работя от доста време, с други сега ми се отдава възможност да го направя за първи път.
◊ АВТОРИТЕ
Даниела Сергиева (р. 1976) се интересува от гранични ситуации като видимост-невидимост, плътност-прозрачност, минало-настояще и от техните физически и духовни измерения. Тя използва различни материали за своите обекти и инсталации.
В “Common View” Д. Сергиева представя разходка на непознати, които независимо от гледната точка са винаги в гръб. „Inconnu” („Непознат”) е светещо платно с името на художник, което ще престане да излъчва светлина, когато артистът стане известен.
Пърформансът „Sante” („Наздраве”) се състои от чаши, които пътуват към евентуалния зрител-потребител на изложбата на малки електронни платформи. Във видеото “After Eight” самата художничка седи на типична парижка масичка с чаша типично френско вино на типичен парижки булевард в опит да опознае града наоколо и да разпознае себе си сред тълпата от непознати.
Иван Мудов (р. 1975) провокира директни обществени движения и реакции чрез акции и пърформанси. Дългосрочен негов проект е свързан с несъществуващия в България музей на съвременното изкуство. След като обявява откриването му чрез сериозна PR кампания и привлича вниманието, той продължава коментариите си на тази тема с „Аудиогид” – невъзможната колекция на несъществуващия музей, която се състои само от етикети и звукови музейни описания.
Кутиите му с откраднати части от произведения на съвременното изкуство от проекта „Фрагменти” също се разчитат като опит да се попълни колекцията на Музея.
Коста Тонев (р. 1980) разказва истории, при които спомените изплуват и се превръщат в интересни метафори.
„Превключване” (“The Switch”) е видео, което показва човек, пробягващ в реално време цялата дължина на известната със своя 1 км виенска сграда Karl Marx Hof. Докато това се случва, нощта се сменя с ден.
Рисунките на К. Тонев са парчета от реалността, едновременно познати и абсурдни в своята фрагментарност. Това усещане се подсилва от често разбърканите текстови послания. В “Monument of One Bad Drawing”, 2006, авторът изважда на показ случка от детството, която се превръща в знак на времето.
Владимир Митрев (р. 1972) в продължение на няколко години (2001-2005) разучава границите на живописта извън традиционното платно. Той експериментира с възможностите й в различни публични и природни пространства, както и разсъждава върху нейната власт чрез средствата на видеото: серията “Studio Movies” (2003-2006).
В “Sunset 2-11-2003” (2003-2004) художникът е заснел 50-минутния залез през прозорец, на който е закрепен бял лист хартия. Под влияние на промените на светлината листът се оцветява в различни цветове, а прелитащите самолети „вкарват” композицията в съвременен контекст.
Автор:
Мария Василева
Публикация:
13.04.2007 г. 11:19
Посетено:
488
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/3801-european-re-union