BONJOUR PARIS

◊ ИЗЛОЖБАТА

BONJOUR PARIS

Момчил Георгиев

Не познава Париж този, който не го е видял в ранното утро.                                                                                                               Ървинг Стоун                

На 2 октомври в Галерия „Стубел“ Момчил Георгиев открива изложбата BONJOUR PARIS.

Първата среща на художника с Париж е през 2006 г. Шестнайсет години по-късно той се завръща в града на светлините, на любовта и на греха, но този път открива очарованието на ранните парижки утрини.

„Същите безброй лампички, уловени в миговете преди слънчевата колесница да се възкачи на небосклона. Избледняваща светлина – сякаш от отминали времена – пътуваща до днес, уловена в минутите на безвремие, преди нощта да отстъпи царството на яркото дневно небе.

В минутите преди изгрева обичам да наблюдавам кафеджиите, които метат тротоарите, да усетя аромата на прясно изпечен хляб и кроасани, да следвам зелените камиони, които мият улиците и оставят блестящи следи след себе си или пък куция черен лабрадор Пако, който с радост поема на утринна разходка. Да крача бавно по мостовете и улиците, съзерцавайки раждането на новия ден, да наблюдавам как Сена прегръща островите, а тъжните улични лампи тихо гаснат. И отнякъде долита нежният глас на Бриджит Бардо… „Le soleil“ – споделя Момчил.

Художникът представя 14 живописни платна, създадени през последната година. „Новите работи на Момчил Георгиев на вид се открояват от познатия и разпознаваем „стил“ на автора. Пресечените лица – уловени състояния на разполовеност, впечатляваха със застинала и едновременно с това трептяща тревога – особен лиричен драматизъм, изпълнен с усещане за човешкото. В „репортажите“ от парижката разходка – серия, подготвена по време на престоя на художника в ателиетата на Cité des arts, Георгиев развива тематичния спектър и на пръв поглед сменя жанра. Композициите, обсипани с отражения и отблясъци, игри на светлината в пъстър мрак, постигат сходен ефект на напрежение, причинено от нови визуални форми на нарушена цялост. В елегантния психологически шантаж на окото по един особен и дори мистичен начин се разгръща специфичното усещане, познато от разполовените портрети. За да не навлизаме в гещалт територията и теориите, подчинени на изконния човешки копнеж към целостта, ще изоставим думите докъдето стигат, защото работата на художника с човешкия материал и тема продължава много по-надалеч.“
~ Йово Панчев

◊ ЗА АВТОРА

Момчил Георгиев е роден през 1974 г. в Пловдив. През 1993 г. завършва Средното специално художествено училище за сценични кадри в родния си град, а през 1998 г. – специалност „Металопластика“ в Националната художествена академия.

Работи предимно в областта на живописта. Има над 15 самостоятелни изложби, както и участия в множество групови изложби и проекти.

Отличен е с редица награди, сред които диплом от Националната младежка изложба „Четири държави“ с куратор Галина Лардева (2000), втора награда за живопис на Националния конкурс за млади художници (2005), почетен диплом за живопис на Биеналето на малките форми, Плевен (2010), награда на Съюза на художниците на IX Биенале на малките форми, Плевен (2018), Награда на СБХ от Националната изложба за изобразително изкуство, Сливен (2021).

Творби на Момчил Георгиев са притежание на Националната художествена галерия, Фондацията „Св. св. Кирил и Методий“, колекцията за съвременно изкуство на М-тел.