Мария Чакърова в Художествения музей “Георги Велчев” - Варна

Мария Чакърова в Художествения музей “Георги Велчев” - Варна

Експозиционна зала “Ателие Георги Велчев” на Художествения музей „Георги Велчев“, филиал на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, представя самостоятелна изложба живопис на една от знаковите варненски художнички - Мария Чакърова. “Там е светло” е мотото на експозицията, в която са включени живописни творби, нарисувани с акрилни и маслени бои върху платно. Всички те са създадени през последните две години. С тази изложба уважаваната авторка празнува свой юбилей.

Откриването е изложбата е на 21 септември от 18:00 в Художествения музей „Георги Велчев“ на ул. “Радко Димитриев” 8 във Варна. Експозицията може да се види до 14 октомври.

В дните на подготовка на изложбата Мария Чакърова сподели пред Нина Локмаджиева настроението си от работата по новите произведения.

– Какво ще поднесете на почитателите на Вашето изкуство в тази нова изложба и какво кодирахте в името ѝ “Там е светло”?

– Подготвила съм интериори, пейзажи, а също и композиции, които са нещо по-различно - не изобразяват нито вътре, нито вън. Основно са по-големи формати, разрисувала съм се на по-големи формати. Аз съм щастлив човек, защото рисувам едно светло пространство, в което можеш да се спасиш от реалния свят. Това е да си художник - измисляш, и това те крепи, защото така бягаш от реалността. Голямата Дария Василянска казваше: “Ако не рисуваме, какво бихме правили - това е нашето спасение”. Защото ако не рисуваме, потъваме в нашия си свят. Затова и така се появи името на изложбата. Има и отделна работа в нея, която е наречена “Там е светло” - с една открехната врата към светлото някъде, около която всичко е тъмно.

– Вратата и прозорецът са важен знак във Вашето творчество, носят усещането за границите между пространствата. Какво Ви дават тези отварящи се към външното елементи на дома?

– Откакто се помня да рисувам, винаги има врата или прозорец в моите работи. Не съм клаустрофоб, но чувството, че можеш да излезеш навън, че има отворена врата, през която да преминеш, ме изпълва със спокойствие. Да, много рисувам врати, прозорци, стълби, макар и понякога да водят към нищото. Едно пространство води към друго пространство, затова като отворя едното, то вече загатва какво ме чака в следващото.

– Къде е това “там” от името на изложбата?

– То е в този рисуван свят - измисленото пространство, където се чувствам добре. Само като рисувам, аз забравям всичко наоколо, дори не чувам радиото. Изчезват всички неприятности - дребни, битови, може би затова работя повече в първата половина на деня, след това се занимавам с досадните неща. Това е едно щастливо, измислено, нарисувано място.

– Там е, където ние не сме, нали?

Ние съществуваме в две измерения - и тук, и там. Там е мечтаното, другото, различното. Но понякога става обратното - оказва се, че тук е било щастливото, а за там.. вече е късно.

– Какво се случва с палитрата Ви в последните години?

– Различно работя - предимно в червени и сини тонове, в жълти, доста синьо и жълто има напоследък. Многоцветна е палитрата ми, единствено със зеления цвят не съм на “ти”.

– Продължават ли да вибрират цветовете?

– Цветовете? Да!

– Вие сте артист с богата творческа история, как виждате сегашния период във Вашето изкуство?

– Мисля, че съм станала по-свободна, по-малко фигурална, без да говорим за абстракция. Доставя ми удоволствие това, което правя. Докато ми се рисува, значи съм добре. Аз не работя толкова много, но тази изложба е подготвяна в продължение на две години, всички произведения - около 25 - са спокойно създавани. Давам им имената на вятъра, на есента. Есента е моят сезон. На 21 септември имам рожден ден. Така се случи, че ще празнувам 75-ата си годишнина с изложба. Щастливо съвпадение, но много добре се получи.

– Не мога да не попитам идват ли Ви мисли за равносметка в очакване на юбилея?

– Равносметка? Аз съм едно пораснало момиче. За нищо не съжалявам. Исках да стана художничка и станах. Това ми е и работа, и хоби - което е много хубаво. То е живот. Седях в ателието и си работех в спокойствие през годините. Това се заплаща, но няма значение. Сега рисувам в ателието в моя двор. Имам здравец там, имам и 15 нови рози, за които се грижа.

– Но всеки художник, който е преминал през “Вулкан”, носи някакъв печат от онова време, нали?

– Е, там беше друго - много години съм работила в литографското ателие и съм направила много добри литографии през годините, които бях там - повече от 20. Имаше база и можеше да се работи, това е, какво да се чудим.

– Вие сте от големите майстори на сложния цвят в литографията. Мислили ли сте тогава в литографското ателие, че след това ще бъдете живописец?

– Не съм мислила, правила съм акварел по-рано, някъде през 1990 г. Започнах с живописта по малко. До 2001 г. само последните литографии - буквално преди да закрият базата. Живописта някъде отвътре се е прокрадвала. След като започнах цветната литография, тогава може би е излязло и това усещане за цвят, защото в предишните години само черно и бяло работех - показах някои от тези графики в предишната ми изложба в Художествения музей “Георги Велчев” през 2021 г. Когато стигнах периода на високата цветност, споделяла съм и друг път, покойният Емил Попгенчев ми каза: „Мария, ами това е живопис, рисувай!“. Така започнах да рисувам на платно и да правя живопис с бои. Просто е било у мен. Трябвало е цветът да узрее и да излезе, когато му дойде времето.

– Но пък цветът Ви отива.

– Може и така да се каже, нещата ми са по-наситени в цвят, по-живописни - като си погледна работите в годините - сякаш е така, явно - ограмотявам се.

– Като затворите тази изложба, какво ще бъде следващото, което ще Ви чака в ателието?

– Имам започнати две малки платна 30х30 см, трябва ги довърша и да ги изпратя в София за изложба през ноември. Свършвам ги и после продължавам. Имам даже изцапани платна (така се казва между нас), които ще продължа. Радвам се, че съм жива и здрава да продължавам.

– Другото от живота, извън ателието и двора?

– Разходките ми край морето - къде сама, къде с приятели.

– Виждала съм Ви често да бродите по улиците в историческата част на Варна.

– Много е хубаво, но много малки стари къщи останаха, другото го застроиха, стана еднакво безлично. Обичам да мина през Гръцката махала, през зимата ходя често до басейна - там можеш да седнеш и да гледаш морето. И на Морска гара съм често - там са хилядите отражения във водата, крановете - колко пъти съм ги рисувала с един мой колега (вече го няма), ходехме с блокчето, с тушчето, с моливчетата и скицирахме там. И сега го правя - стоя и си гледам - наблюдавам небето с облаците - страшно обичам да гледам небето с облаците. Много е красиво през есента, през лятото е по-скучно - сиво, равно, но есента... - как играе отражението на светлината във водата!

– Море или небе? Кое е по-голямото вдъхновение?

 – Морето, морето! Но то пък без небето няма да е интересно, отразява цвета и му дава настроението на водата.

................................................

Мария Чакърова

. 1948 – родена във Варна
. 1973 – завършва университета “Св. св. Кирил и Методий” – Велико Търново, специалност Графика
. 1982 – става член на Съюза на българските художници

Самостоятелни изложби:

. 1983 - Художествена галерия – Варна
. 1985 - Галерия “Руски 6” - София
. 1994 - Галерия “Коваленко” – Хелдроп, Холандия
. 1994 - Галерия “Титан” – Франкфурт на Майн, Германия
. 1995 - Галерия “Коваленко” – Хелдроп, Холандия
. 1995 - Галерия “Ипомал” – Ландграаф, Холандия
. 1996 - Галерия “Пропиция” – Лайден, Холандия
. 1997 - Галерия “Етерна” – Варна
. 1998 - Галерия “Лехар” – Виена, Австрия
. 1998 - Галерия “Артин” – Варна
. 1999, 2003, 2006, 2008 - Галерия “8” – Варна
. 2000 - Галерия “Сезони” – София
. 2001, 2004 - Галерия “Кавалет” – Варна
. 2004, 2006 - Галерия “Арт 36” – София
. 2005, 2007 - Галерия “PS Art” – Варна
. 2006 - Български културен институт в Будапеща
. 2008 - Концертно студио БНР – Радио Варна
. 2009, 2018 - Галерия “Теди”
. 2013 – Градска художествена галерия Варна
. 2021 - Художествен музей “Георги Велчев” - Варна 

Съвместни изложби:

. 1981-2005 - Биенале на графиката – Варна
. 1987 - Конгресна библиотека – Вашингтон, САЩ
. 1988 - Биенале на графиката – Краков, Полша
. 1989 - Биенале “Малка графика” – Лодз, Полша
. 1990 - Университетска галерия – Лийдс, Великобритания
. 1991 - Биенале на графиката – Канагава, Япония
. 1993 - Биенале на графиката – Маастрихт, Холандия
. 1994, 2007 - Триенале на графиката – София
. 1996 - IV Биенале на графиката – Белград, Сърбия 
. 1999 - Дом “Витгенщайн” – Виена, Австрия
. 2001 – 114-ти Международен пролетен салон – Лион, Франция
. 2002 - I Интербалкански форум на миниатюрата – Солун, Гърция
. 2003 - VII Международно биенале на миниатюрата – Горни Милановац, Сърбия
. 2006  - VII Международно триенале на графиката – Шамалие, Франция

. 1985 - Награда на Третото биенале на графиката във Варна и Награда “Варна”
. 2001 - Награда “Соколоф” на 114-ти Международен пролетен салон и медал на град Лион, Франция
. 2008 - Награда “Варна”

Мария Чакърова работи в областта на графиката, живописта, акварела и графичния дизайн. Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия, на Софийската градска художествена галерия, на Галерията за графично изкуство – Варна, на частни колекции в страната и в чужбина.

Откриването е изложбата е на 21 септември от 18:00 в Художествения музей „Георги Велчев“ на ул. “Радко Димитриев” 8 във Варна. Експозицията може да се види до 14 октомври.

Работното време на музея е от вторник до събота от 10:00 - 18:00 ч.

* * *

Репродукции: Художествен музей “Г. Велчев”

http://varnacityartgallery.com