Изложби

Ангелушев & Роканов

Колаж, рисунки, живопис

Ангелушев & Роканов


◊ СЪБИТИЕТО

Галерия "Мургаш" представя изложба "Ангелушев & Роканов" -
един проект на Борис Роканов

Откриване: 4 април 2007 (сряда)


◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА И АВТОРА

„Хармониите сливат изтънчеността със снобизма, но в тях няма място за вулгарност. Постекспресионист без аналог, Роканов трябва да бъде видян в новия му проект, инспириран, този път, от 80 рисунки на Борис Ангелушев”.

Това са думи на отдавна оценения, придобил авторитет с абстрактните си творби художник Свилен Блажев.

Съгласен съм че има снобизъм, но не мисля, че повечето от картините на Борис Роканов са „инспирирани” точно от него. Подозирам, че както Иван Милев навремето се е вдъхновявал от журнални репродукции на творбите на германски сецесионни художници при създаването на своите платна с мотиви от българската народна митология, така и Роканов е получил инжекция от светещите репродукции на психично болни художници в интернет.

Картините му са вторично осмисляне, интерпретация, която Борис Роканов тълкува, осмисля, рационализира Борис Роканов.

Истински ярки всъщност са колажите, наречени "Ангелушев & Роканов". Това, което ги прави истински шедьоври, са отношенията, предадени пестеливо чрез такива похвати на постекспресионизма (но на места са), ефекти, създавани от плоскостността. Така неговият лиричен герой е по-скоро нещо като потиснат Хари Потър отпреди влизането в „Хогуортс”, с тъжни бадемови очи и кацнала на рамото му майка с количка; или е посетител на изложба, който гледа различни картини, сред които се разпознават сюжетите на прочути платна, никога не попаднали в обща експозиция, освен може би в учебниците по история на изобразителното изкуство; но точно в средата с гръб към нас и с лице към една от картините стои широкоплещест мъж, зад когото с гипсирани очи към нас, прикрита, не съвсем прегърната, стои пълна, но по-дребна (заради перспективата) жена.

В друга картина възрастен мъж стои сред играещи си с обръч деца като заловен в капан. За последното свидетелства и облеклото му на шафер или младоженец.

Роканов, който стана постекспресионист, но не е преставал да пише поезия, като художник представлява истинско откритие. Дори е по-добър от мнозина мастити. Похватите му го отвеждат понякога в лесни недонаправености. Но понякога разгръща такива богати и неразрешими житейски, междуполови, семейни, социални възли, че ни кара да вярваме в изкуството като възпитател на чувства. Не изкуството като форма на протест - това е голямата същностна разлика между постекспресионизма и концептуализма, който е винаги на първо място политически и антиизобразителен.

По-добър е от мнозина художници, признати за водещи. Защото изкуството днес често е само мощ на формата при минимална мисъл - стотици колони с неизчислими ватове, екрани десет на десет, сто на сто и хиляда на хиляда, паметници от милиони тонове бетон, филми с прозорци в прозорците на прозорците - Жан-Мишел Жар, рок група от ”Пътеводител на галактическия стопаджия”, която прави концерт на една планета, а разполага публиката на друга, за да не я отвее силният звук, паметникът пред НДК и филмите на Грийнауей. Само че съдбата му по-скоро ще е като на лудите, от които се вдъхновява (за справка: проекта ”Борис Роканов и пловдивската лудница”, София, СБХ - „Шипка” 6, октомври 2006).

Защото ”етикетите” у нас пречат да се види истинският пробив, който може да се осъществи и с детска четчица.

Йордан Ефтимов

Автор: Галерия Мургаш
27.03.2007 г. 22:27
Посетено: 388
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/3726-angelushev-rokanov