Нестабилността има шанс: Обществени пространства в (почти) движение

◊ ИЗЛОЖБАТА

Галерия "Структура"
представя

НЕСТАБИЛНОСТТА ИМА ШАНС: Обществени пространства в (почти) движение

Избрани произведения на македонски съвременни автори: Елена Чемерска, Искра Димитрова, Христина Иваноска, Славица Янешлиева, Джордже Йованович, Филип Йовановски, Верица Ковачевска, Шкипе Мехмети, Оливер Мусовик, Наташа Неделкова, Доротей Нешовски, OPA (Obsessive Possessive Aggression), Александра Петрушевска Ристовска, Нада Прля, Дита Старова-Керими, Никола Узуновски, Драгана Заревска и Георги Десподов, Велимир Жерновски

Куратор: Ивана Васева

16 юни - 29 юли 2023

Откриване: 16 юни, петък, 18:00 - 20:00
Галерия "Структура", ул. "Кузман Шапкарев" 9, София

Продуцирано от Факултет за неща, които не могат да бъдат научени (Факултет за работи што не се учат – ФРУ) в партньорство с галерия "Структура" в рамките на фестивала за съвременни изкуства АКТО и 20-годишнината на наградата ДEНЕС. С подкрепата на Trust for Mutual Understanding (TMU), Ню Йорк

Бързото свиване на общественото пространство в условията на глобален капитализъм нанася директни вреди на публичната сфера и съответно на публичната личност. Разпокъсването и последвалата приватизация на публичните пространства променя цели контексти и екосистеми в епохата на пост-истината.

Неолибералното преструктуриране на градовете в постсоциалистическите общества са свили и трансформирали обществените пространства в места за пасивно възприемане на консуматорски и националистически послания, вместо да бъдат места за възпитаване на демократични политически индивидуалности.

Художниците винаги са били склонни да навлизат в оспорвани и поляризирани терени, да подготвят сцената за възникване на публика, да си представят „нови начини на действие". И тази селекция е точно това – различни артистични начинания, които възстановяват и предефинират публичната сфера и публичното пространство, като създават тактики за повторното му завладяване и достъп за отхвърлените и принудените да мълчат. Тези художествени практики могат да създадат ново обществено пространство, като подържат тясна връзка със социалните движения и дори да ги стимулират във времена, когато изглежда, че те са слаби.

Някои от авторите използват публичното пространство, (някога) принадлежащо на общността или квартала и заедно с местните жители се опитват да предизвикат спомена за солидарността и сплотеността, да възстановят наново значението на публичното, като същевременно призовават за обезщетение. Такъв е случаят с бившата общинска, сега приватизирана сграда Домче в творбата на Филип Йовановски; издигането на стена в Берлин от Нада Прля; значението на културното наследство за по-добро бъдеще чрез разказа за една модернистична сграда и нейните околности, проектирани от архитект Франьо Готовац в Сплит в творбата на Верица Ковачевска; обществените действия за запазване на една местна улица и нейната екосистема като сътрудничество със съседите в Пржино на Искра Димитрова; пренебрегнатото обществено пространство като паметник, посветен на свободата в Кочани в работата на Елена Чемерска; изчезването на детските площадки като следствие на променените детските игри в работата на Доротей Нешовски.

Други се занимават със социални въпроси и са солидарни с хората в неравностойно положение и маргинализираните, като съвместно създават временни (публични) пространства в града и неговите институции. В своята работа Славица Янешлиева разсъждава върху непривилегированото положение на мигрантите през личния си опит. В творбата „Ромите" Оливер Мусовик се фокусира върху тяхната игра, която създава друго пространство във време на големи протести срещу авторитаризма, както и срещу приватизацията. Велимир Жерновски създава платформа, за да даде гласност на хората с атипично развитие и техните артистични възможности. Христина Иваноска засилва феминисткия глас в нашето общество през критична перспектива и чрез тази практика предизвиква съществуващите разкази, като по този начин създава различно публично пространство, докато Дита Старова-Керими изследва средствата на живописта, за да постави акцент върху положението на жените в патриархалното общество и да ги мотивира да се борят за по-добро бъдеще.

Съществува и трета група, която продължава да се бори срещу съвременните заплахи от разочарование, създадени от нелибералните правителства в късния капитализъм, като фалшивото усещане за демокрация и свобода на изразяването и словото, произтичащо пряко от намаляването на публичността и публичното пространство, както и чрез използването на ирония. Това може да се види в работата на OПA; фалшивото усещане за сигурност и принадлежност, особено в ерата на пост-истината и фалшивите новини, както в работата на Наташа Неделкова, която говори за токсичната среда в природата и медиите; различните модели, които представят предизвикателства срещу свиването на толкова много права – свободата на словото, свободата на публичното изразяване и свободата на публичното пространство, както в работата на Джордже Йованович; дори превръщането им в апокалиптични в изолираните, дехуманизирани и безсловесни интериори на обществените сгради от специфичния югославски социалистически модернизъм в картините на Александра Петрушевска Ристовска, както и в постчовешкия апокалиптичен пейзаж, който Драгана Заревска и Георги Десподов ни представят феномена на кралицата („всеки може да е кралица на нещо, ако иска"); докато Никола Узуновски предвижда платформи за хората, животните и растенията в условията на тревожните климатични промени и спешната необходимост от опазване на биоразнообразието и природните ресурси.

Тази селекция обединява различни гласове, които изразяват недоволство срещу потискащите механизми и геометрии на властта, и придават видимост и сила, за да трансформират прилаганите политики. Понякога те са непряко свързани, а понякога са в сътрудничество, но когато са изпълнени и артикулирани по едно и също време, те предлагат възможност за формиране на микрообществени пространства в движение на въображаема (артистична) общност, която би могла да възстанови публичното и публичността.

Избраните творби се намират в пресечната точка между изкуството, активизма и понякога включват изследвания в областта на архитектурата и урбанизма, социологията и антропологията, правото и върховенството на закона. Те са силно вписани в местния контекст (или контексти), въпреки че говорят за глобални процеси, които са познати и на други отдалечени места; те са интерсубективни и колаборативни, където естетическото качество се смесва с етичното. В различни пропорции всички творби се опитват публично и гръмко да покажат, че общественото пространство е важен елемент на демокрацията и не е нещо устойчиво, а променлива ценност, която трябва да бъде постоянно защитавана. Те са важен критичен отговор на тази реалност и носят потенциал за повторното й завладяване чрез постоянното присъствие, оспорване и увековечаване на дискурса, че живото и обитавано публично пространство е от съществено значение за демократичния процес.