"Огледала и прозорци: избрани фотографии от колекцията на Рафаело Казаков" в Галерия "Синтезис"

◊ ПОКАНА

"Огледала и прозорци: избрани фотографии от колекцията на Рафаело Казаков" в Галерия "Синтезис"

Откриване на 22 март (сряда), 18:30 ч. в присъствието на Рафаело Казаков и Катерина Гаджева

Куратори: Надежда Павлова и Никола Михов

Съпътстваща програма:

4 април (вторник), 18:00 ч.: Среща разговор с Рафаело Казаков

24 април, (понеделник), 17:00 – 20:00 ч.: Библиотека Фотосинтезис |

Фокус: Mirrors and Windows. В присъствието на Рафаело Казаков

Прожекции в Дом на киното:

12 април (сряда), 19:00 ч.
“Don’t Blink - Robert Frank“ (реж. Лаура Израел, 2015 г.)

18 април (вторник), 19:00 ч.
“Antanas Sutkus: Scenes from the photographer’s life” (реж. Витаутас Ландсбергис, 2022 г.)

25 април (вторник), 19:00 ч.
“Witkin & Witkin” (реж.Триша Зиф, 2017 г.)

ИЗЛОЖБАТА

Галерия "Синтезис" представя изложбата „Огледала и прозорци: избрани фотографии от колекцията на Рафаело Казаков“. Началото на колекцията е поставено преди повече от трийсет години, но това е първото ѝ показване пред публика.

Изложбата включва фотографии както на световноизвестни автори като Едуард Уестън, Робърт Франк, Елиът Ъруит, Ралф Гибсън, Антанас Суткус, така и на значими български фотографи, между които Гаро Кешишян, Йордан Йорданов – Юри и Станка Цонкова – Уша.

Колекционирането е естествено продължение на работата на Рафаело Казаков като фотограф, на живота му между София и Ню Йорк. Неслучайно колекцията съчетава популярни кадри от историята на фотографията с непознати, но близки до сърцето на съставителя имена, творби на негови приятели и фотографии, свързани със семейството му.

Историята познава различни колекционерски подходи. Често колекционерите работят с куратори, които създават колекцията по своя преценка, водени от теми, стилове или от известността на авторите. Съществуват и колекции с чисто инвестиционен характер. Но тази на Рафаело Казаков е създадена, за да носи радост. Водещо е усещането, което фотографията създава, а не известността на автора ѝ. Вероятно това e причината колекцията да има така убедително кохерентен характер. Рафаело Казаков създава едно допълнително измерение на заниманията си с фотография. По негови думи колекцията му е едно емоционално и естетическо пространство, което обогатява живота му. Това е съзнавана привилегия, която трябва да бъде споделяна и изложбата е само първата стъпка в тази посока.

Заглавието „Огледала и прозорци“ е препратка към едноименната изложба, повлияла поколения фотографи. Организирана от Джон Шарковски в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк през 1978 г., тя е поглед към американската фотография от 60-те години на XX в. и включва фотографии, разделени в две секции. Така кураторът защитава тезата, че във фотографията съществува фундаментална дихотомия между тези, които я използват като средство за себеизразяване, и тези, които я възприемат като метод за изследване. Дистанцията между тях не се измерва по отношение на относителната сила или оригиналност на творбите им, а по схващанията им за това какво е фотографията: огледало, в което се отразява портретът на фотографа, който я е направил, или прозорец, през който човек може да опознае по-добре света? Любопитна подробност е, че една от фотографиите, включена в споменатата изложбата в МoМА – „Омагьосаната ръка“(1969) на Ралф Гибсън, ще бъде показана и в галерия "Синтезис", като част от колекцията на Рафаело Казаков.

Мотивите си да събере под един покрив „огледала и прозорци“ от творчеството на различни фотографи Рафаело Казаков описва така: „Да колекционираш изображения означава да правиш списък на желанията и страховете си: това, което си имал, изгубил, забравил; онова, което едновременно желаеш и от което те е страх, вече съществува в завършен вид в образите на другите. Да ги направиш част от живота си е по-малко безразсъдно от това да се опиташ да изживееш всичко и по-евтино от това да бъдеш навсякъде.

 Какво още виждам във фотографиите на другите? Всъщност, виждам през тях и чрез тях. Малко вероятно е да изпитам лично пламъците на омразата на сборище на Ку-клукс-клан в щата Алабама или да бъда в една стая с духа на Александър Родченко, както Гаро Кешишян, когато е снимал портрета на колегата си Димитър Дилков. Няма шанс да изпитам адреналиновата експлозия в тялото на момчето, което скача в река Хъдсън от покрива на четириетажна сграда, нито пък да прескоча до 9 септември 1989 г., за да чуя последните издихания на престъпния режим, който беше част от първата половина на живота ми.

 Но, всъщност, мога и вече съм преживял тези неща – чрез фотографиите на колегите ми. Любовта ми към фотографията живее в най-чистия си вид в снимките на другите. Вече много пъти съм се оглеждал в техните огледала и съм се взирал през техните прозорци и сега се надявам, че с първото публично представяне на фотографската ми колекция ще намеря хора, които да споделят тези мои малки пътешествия и съпреживеят поне част от радостта и страстта, с които съм събирал тези творби през годините.“

В съпътстващата програма към изложбата ще бъдат показани три документални филма, посветени на трима фотографи, включени в колекцията – Робърт Франк, Антанас Суткус и Джоел-Питър Уиткин.

“Don’t Blink - Robert Frank“ на Лаура Израел е документален филм, в който фотографът-отшелник открито споделя събитията, съпътстващи неравния му път. Робърт Франк прави революция във фотографията с книгата си „The Americans”.

“Antanas Sutkus: Scenes from the photographer’s life” на Витаутас Ландсбергис е кинематографичен портрет на най-известния литовски фотограф, който проследява неговия дързък и творчески начин на работа, дори в напреднала възраст.

“Witkin & Witkin“ на Триша Зиф, изследва световете на двамата еднояйчни близнаци, световноизвестния фотограф Джоел-Питър Уиткин и Джером Уиткин, художник и преподавател.

Автори, включени в изложбата: Ан Ардън Макдоналд, Антанас Суткус, Антони Георгиев, Борис Янев, Виктор Отчередко, Владимир Василев, Гаро Кешишян, Георгий Пинхасов, Едуард Уестън, Елиът Ъруит, Ернст Хаас, Живко Ангелов, Игор Малиевски, Йожен дьо Салиняк, Йордан Йорданов – Юри, Коул Томпсън, Николай Василев, Ралф Гибсън, Робърт Франк, Ромуалдас Ракаускас, Рут Оркин, Станка Цонкова – Уша, Тибор Борски, Уенди Ливайн, Харви Шулман, Цветомир Трънков, Якоб Ауе Собол.

За Рафаело Казаков:

Рафаело Казаков е роден през 1963 г. в София. В началото на 80-те години изучава самостоятелно теорията и естетиката на фотографията и придобива технически фотографски умения в различни кръжоци.

През 1985 г. печели голямата награда „Златна камера“ на „Биенале на българската фотография“. През 1987 г. е удостоен със званието „Фотограф-художник“. През 1988 г. завършва английска филология в СУ „Климент Охридски“, след което работи като редактор в списание „Българско фото“ до закриването му през 1999 г.

През 1994 г. се дипломира като магистър по фотография и визуално изкуство в колежа “School of Visual Art” в Ню Йорк. Автор е на 16 самостоятелни изложби в България, САЩ, Дания, Словакия, Норвегия, Шотландия и Канада. Има участия в над 75 колективни изложби из цял свят. Негови творби са в постоянните колекции на Националната художествена галерия – София и музеите “Preus Fotomuseum” – Хортен, Норвегия, “Museum of Fine Arts” – Хюстън, САЩ и “Musee de la Photographie” – Шарлероа, Белгия.

През 1988 г. получава ценен подарък – кутия със сребърно-желатинови фотографии, от своя колега и приятел Антони Георгиев. Този подарък Рафаело Казаков определя като начало на фотографската си колекция. Събраната през следващите трийсет и пет години колекция включва над триста фотографии от различни периоди, изпълнени в различни фотографски техники, както на български, така и на чуждестранни автори.

Екипът на галерия Синтезис благодари на Рафаело Казаков, че прие поканата да представи колекцията си пред публика и да сподели мотивите си за създаването и развиването ѝ по-време на събитията от съпътстващата програма на изложбата.

* Изложбата се реализира с подкрепата на Фотосинтезис и в партньорство с Дом на киното.