"Тя, Жената" – изложба от творби на Валентин Старчев, Вихрони Попнеделев, Ивайло Мирчев, Марко Марков и Николай Янакиев

◊ ПОКАНА

Фонд за изкуство и култура „Ангел Симеонов“ и Музей-галерия „Анел“

представят

ТЯ, ЖЕНАТА

Изложба от творби на Валентин Старчев, Вихрони Попнеделев, Ивайло Мирчев, Марко Марков и Николай Янакиев.

Куратор: член-кор. Аксиния Джурова

Заповядайте в Музей-галерия „Анел“ – София, бул. „Тодор Александров“ 14!

Вернисаж: 7 февруари 2023 г., 18-20 ч.
Период на изложбата: 7 февруари – 10 март 2023 г.

Какво ще видят почитателите на съвременното изкуство?

Аксиния Джурова:

Тя, Жената

La Donna e mobile

Преди години излезе книгата на френския писател Ги Бешкел „Четирите жени на Бога. Блудницата, вещицата, светицата и наивницата.“ С наближаването на 8 март реших да избера няколко български живописци и скулптори, които включват в своя художествен репертоар този на Жената в нейната многоликост, която обикновено откриваме в станалото вече клише „La Donna e mobile“. Уверих се отново, че да обхванеш необятното е невъзможно и не защото Тя, Жената е един от най-постоянните обекти в изкуството – от възхищение до презрение, а защото превъплъщенията на съвременната жена надминават всичко, с което до този момент е била определяна. Т.е. Тя отдавна е надскочила „четирите жени на Бога“ с опустошителната ярост, с която е станала част от метамутациите на обезумялото ни съвремие и се е превърнала в активен актьор в психо-театъра на днешния греховен свят. Някъде назад в столетията е останал нейният образ на непорочност и святост, божественост и падение и още по-далеч са времената, в които тя се е олицетворявала като „Богиня на живота“.

Днес Мадоната е свалена от пиедестала и смъкната от него, тя просто се е превърнала в част от нашето объркано време на показност, фалш и лицемерие. Време, в което, тя, както и половинката ѝ – мъжът, са с много повече лица от двуликия Янус.

И въпреки това. В Музей-галерия „Анел“ съм подбрала петима творци, всеки представил своята визия за Нея – Жената в състояние на лов за Него, или в нега след победата си.

„Актовете“ на Валентин Старчев ни напомнят за усета за жена на поколението с ненакърнени сетива, за досега до плътта преди подмяната на физическия с виртуалния досег. Пестеливият рисунък в тях, детайлът, подсказващ състояние на блаженство, и ароматът на плътта възпроизвеждат любовната наслада и уталожването на афродистичния инстинкт.

В тази насока са и ефирните и издаващи рисуваческа сръчност акварелни рисунки на Ивайло Мирчев. Дечко Узунов наричаше този похват дихание, нещо, което изпяваш наведнъж, няма повторение, затова е и тази непринудена рисунка. Тя е и самопознание, както Актът, всеки познат и непознат, защото е конкретен и по този начин единствен, неповторим.

По този път, но опирайки се на вродения усет към цвета и майстор на потапянето на мотива в пищна живописна гама върви и Николай Янакиев. Използвайки целия цветен спектър от дълбинните тъмни тонове до най-светлите, той достига до своята интерпретация за различните състояния на Жената.

Нарушаващи тази линия са рисунките с туш на Марко Марков. Неговите модерни жени са изградени чрез смел експресионистичен щрих. Те гледат в упор, предизвикателно, дори когато са представени в гръб. В Акта те са също активни и хищни.

Ярките живописни платна на Вихрони Попнеделев допълват палитрата на интерпретациите на Жената. Те завладяват с пародирането на съвременната жена – дръзка и арогантна. Вроденото му чувство за гротеска и самоирония в картините му и този път привличат със своята шармантна жизненост и закачливост в духа на възгледа му за живота: премини през изпитанията от всякакъв род, дори и тези на Жената, забавлявайки се.

Зрителите, които ще посетят тази изложба, твърде биографична, поради характера си, ще се изправят и те самите пред отговора какво нашите художници покриват или прибавят към четирите лица на Жената, а защо не и на своя собствен прочит за Нея.

За творчеството на авторите:

Проф. Валентин Старчев (1935) е всепризнат майстор на монументалната скулптура и кавалетна пластика. Работи с различни материали и изгражда декоративни и монументални композиции в синтез с архитектурата. Автор е на десетки паметници, декоративни пана и скулптурни композиции. Участвал е в представителни колективни изложби на българското изкуство в Австрия, Индия, Италия, Полша, Сирия, СССР, Унгария, Франция, ФРГ, Холандия, Чехия и др. Валентин Старчев е организирал самостоятелни изложби в България (София, Стара Загора, Созопол, Ловеч, Пловдив), Австрия (Виена), Дания (Копенхаген), Франция (Париж), Япония, Латвия. На юбилейната си изложба в Музей-галерия „Анел“ (2021) проф. Старчев призна: „Имах велики моменти и тъжни дни, когато мои творби бяха разрушавани... Въпреки всичко аз работех непрекъснато в ателието си – мои работи попаднаха в колекциите на големи български и световни колекционери. Затова и до днес продължавам със същата страст. Между лаврите и страданията, до мен винаги е имало приятели, които са обичали музиката, литературата, живописта, пластичните изкуства, което ми е давало сили да не се предавам“.

Проф. Вихрони Попнеделев (1953) е изтъкнат живописец, дългогодишен преподавател в Националната художествена академия, лауреат на Националната награда за живопис „Захарий Зограф“. Вихрони Попнеделев има над 100 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Участва в много групови изложби, между които Save the Dreams, колекция „Съвременни автори от България“ на фондация Giorgio Cini,Венеция; Музей West Lake, Ханджоу, Китай; Арт център Hugo Voeten, Herentals, Белгия; Фондация „Фридрих Науман“, Бон, Германия; Европейски парламент, Брюксел; Международен арт форум „Олимпия“, Лондон; 11 триенале в Ню Делхи; Арт център Saint Galen, Люцерн, Швейцария; Съвременна българска живопис България – Корея, Сеул/ София; БКЦ Париж; БКЦ „Дом Витгенщайн“, Виена; Съвременно българско изкуство – Чикаго, САЩ; Съвременно българско изкуство – Дрезден, Германия; Gallerias del Este, Валенсия, Испания; Авни институт, Тел Авив, Израел; Галерия Smith 1, Лондон; Галерия Bonington, Нотингам, Великобритания. Той е създател на Арт център „Вихрони“, където провежда много събития: пленери, симпозиуми, конференции с международно участие.

Проф. Ивайло Мирчев (1954) е дългогодишен преподавател в катедра „Живопис“ на НХА. Роден е в семейството на художника Никола Мирчев. Израства в артистична атмосфера, сред приятелите на своя баща, което предопределя избора му да се посвети на изобразителното изкуство. Учи в класа на проф. Светлин Русев. Работи с молив, акварел, гваш. Представил е множество самостоятелни изложби в страната и чужбина (Германия, Австрия, Швейцария, Холандия). Участва в десетки колективни изложби в България и в чужбина: Италия, Германия, Русия, Холандия, Швеция, Полша, Австрия, Египет, Китай, Турция, Чехия, Словакия и други. Носител на Националната награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“ (2014). През периода 2004 – 2011 г. е председател на Съюза на българските художници. В различните периоди на своето творчество експериментира с техники и стилове в стремежа си да наложи собствен почерк на живописване.

Марко Марков (1946) е роден в София, където завършва НХА. От 1975 г. започва да участва в общите художествени изложби на СБХ. През 1978 г. прави серия от скулптури и релефи за различни болници в Либия. В периода 1976-79 е асистент на проф. Валентин Старчев (ВИАС). От 1980 г. започва да се реализира в монументалното изкуство, по-важни негови творби са: паметник на Ботьо Петков, Алберто Корвалан, паметници в с. Динката и с. Равадиново, паметник на загиналите в Чипровци, удостоен с наградата на СБХ и Златен орден на труда. През 1981 г. реализира самостоятелна изложба в Рим в галерия L’INKONTRO, където се запознава с Нунцио Биббо. Той му разкрива тайната на италианската рисунка. Следват повече от 50 самостоятелни изложби в Европа, Африка и Латинска Америка – Венецуела, които винаги са в комбинация на скулптура с рисунки. Живее по няколко години в различни държави. Преподава рисунка в академията в Каракас, в Национална галерия на Зимбабве, в академиите на Арнем и Вагенинген, където се пенсионира. Създава своя школа по скулптура в Совичиле, Сиена, която съществува вече 20 години. След като живее в Зимбабве, през 1992 г. Марко Марков се премества в Холандия, където е и до днес. Тук се увлича в абстрактен експресионизъм, но дружбата му с Нунцио го връща към фигурата и трансформира рисунката в нова фигуративност. Член е на Националния съюз на холандските скулптори. „Със своите скулптури артистът се приближава до религиозни ценности и духовни преживявания, които са извън ограниченията на конкретни религии и се издигат до по-високо ниво на медитация и съзерцание. Тук се докосват някак си културите на Келти, Sioux, Инка, Египет, загинали примитивни племена или цивилизации. В стремежа си да се присъедини към произхода на всички култури Марков успява да избяга от заплахата от тунелна ограничена гледна точка, която съществува в много съвременни артисти“ – казва за него Вим ван дер Берх,  редактор на списание Kunst en Beeld, Амстердам.

Николай Янакиев (1954) е завършил НХА, специалност „Живопис“. Живее и работи в София и Париж. Член е на СБХ, на Международната академия „Греци – Марино“, Италия, и Асоциацията SALON D'AUTOMNE, Париж, Франция; включен е в Who is Who в изкуството за 1996/97 г., Лозана, Швейцария; Кавалер на Международната академия за съвременно изкуство, Белгия. Николай Янакиев се числи към най-известните и най-утвърдените съвременни български художници. Участвал е в международни биеналета и симпозиуми в България, САЩ, Швеция, Швейцария, Белгия, Франция, Испания, Австрия, Италия. Реализирал е 95 самостоятелни изложби и е участвал в над 20 колективни изложби у нас и по света (Китай, Гърция, Венецуела, Швейцария, Франция). Носител е на многобройни награди, успешно участва и продава свои платна на значими международни форуми, в това число и на аукцион на търговската къща „Кристис“. Известна негова картина от цикъла „Момиче пред огледало“ фигурира като възпоменателна марка в чест на автора в Who’s Who in International Art в Лозана. Николай Янакиев се изявява в областта на портрета, на интериора, на голото тяло и на абстрактната живопис. Проф. Чавдар Попов казва: „За Янакиев живописната творба е своеобразен „жив” организъм с всичките си индивидуални особености, но заедно с това и с устойчивите си белези, които го правят мигновено разпознаваем и го идентифицират в склада на културната памет. Благодарение на експресивната сила на „сугестивния цвят” (Ван Гог) и на ярките следи от работата си с четката, авторът често ни прави съпричастни на самия процес на създаване на произведението“.