"Антидзен" - фотографска изложба на Иван Стефанов

В исторически аспект фотографското изображение винаги е кредитирано с разбирането за неговата определена достоверност. Това традиционно схващане за еднозначност на фотографския образ отхвърля припокриващите му характеристики и не отчита фрагментацията на пространството и неговите значения. 

Десетте средноформатни лентови фотографии на Иван Стефанов от серията „Антидзен" отхвърлят тази традиционна представа за снимката. Tемата и заглавието на изложбата „Антидзен" са насочени към скритата същност на ежедневието и материалната изкушеност на съвременния човек - неговата нехармоничност, обезпокоителни желания и социални договорености, противопоставени на хармонията и равновесието на Дзен-моделите в източната философия.

В изследването си авторът конструира ново състояние на снимката, където дигиталната постпродукция на изображението го дестабилизира като запис на състоянието на реалността. Тези нови възможности на снимката, определени от Сюзън Зонтаг като „транспортната роля на изображението", разкриват различни потенциални наслагвания и генерират множество перспективи. Иван Стефанов възстановява статуса на познатото ни ежедневие, като проектира върху него нови, очевидно непознати смисли, определени от спекулирането с неестествените, дискомфортни ситуации на индивида в градската среда. Баналната екзистенция е превърната в нова, почти документална реалност, където авторът изгражда визуални образи, определени от специфична културна норма. Действителността, с която героите в тези фотографии се  сблъскват, генерира нова историческа реалност, включваща сложно формиране на кодове на поведение, правила, социални норми, жестове и др. Въз/произвеждането на тези фотографски образи и привлекателността на самите изображения засилват значението и въздействието на тази среда. Зрителят става свидетел на това ново пространство, което не се измерва единствено с техническите си параметри, а с цялостното преконфигуриране на реалността, което  води до промяна на възприятието и до ново разбиране за идеята на изображението. 

Самата фотографска медия в случая е насочена към нейната саморефлексия. Това е „кинематографичната фотография", определена от Джеф Уол, в  която събитията са старателно режисирани и имат „почти документално" въздействие. Кинематографичните фотографии в изложбата са композирани като класически картини, носят белезите на обективността на случването. Те са почти документални, но същевременно запазват физическата природа на медията. Това е и ново отношение на фотографията към живописта. В представените хибридни, композитни изображения, фотография и живопис се сливат в картини, които може да определим като разместващи комуникацията и преднамерено създаващи многопластово изображение. Иван Стефанов не припокрива документалността, а се съотнася с нея, спекулирайки с нейната достоверност. Той не представя конкретни ситуации, а репрезентация на тези ситуации. Може да се каже, че това е краят на обективирането на фотографията. Възглед, който по-скоро я парализираше, отколкото даваше някаква яснота за нейните възможности. Това ни насочва към разбирането на Уол, че "сега може да видим възможността за развитие на една фотография като фотография."

Генади Гатев

* * *

Проектът е осъществен с подкрепата на „Национален фонд култура" по програма „Дебюти".