"ЗАФТРА" - голяма изложба на Мария Зафиркова и Димитър Трайчев в Градската художествена галерия - Варна

"ЗАФТРА” - голяма изложба на Мария Зафиркова и Димитър Трайчев в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна

Откриването е на 16 декември от 18:00 на ул. “Л. Каравелов” 1. Изложбата ще бъде експонирана до 28 февруари 2023 г.

Знаковата за българските визуални изкуства варненска артистична двойка Мария Зафиркова и Димитър Трайчев открива внушителна изложба в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна. Мария Зафиркова е високо уважаван художник, майстор в живописта и експериментатор с нетрадиционни съчетания на текстил и реди мейд елементи. Димитър Трайчев от години е със статута на легендарен артист в графичния дизайн и графиката, една от  фигурите с мащабно въздействие върху поколения български дизайнери и художници, търсещи предизвикателството. Двамата са заедно в ателието и в живота от 70-те години на ХХ век, обединени от общи ценности в изкуството, подхранващи взаимно талантите си в творчески диалози на противоположности, в които има размах, дълбочини, смел артистичен жест и много джаз.

За тази изложба - опит за ретроспектива - ЗАФТРА (съчетание от фамилиите на двамата) са събрали от галерии и колекционери забележителни творби - от най-ранни платна, през запомнени фестивални участия до остро съвременни работи от последното десетилетие.

Обобщавайки мислите на двамата, Димитър Трайчев споделя пред Нина Локмаджиева идеята на изложбата:

“Цялата година за мен премина в кошмар, идеята за изложбата е отпреди миналата Коледа, подхвърлена уж небрежно от куратора - изкуствоведа Румен Серафимов, който ме накара да правя дълги планове, нехарактерни за тази възраст. Цяла година нищо не можах да свърша, само въртях телефони и правех опити да си подредя складовете и чекмеджетата - и виртуални, и физически.

Оказа се, че паметта за творчеството ни от 70-те и 80-те години е изтрита - защото през 1991 г., когато напускахме “Вулкан”, ние изоставихме декларативно там цялото си творчество до този момент. Заради това нямаме спомен за тези неща. И когато тръгнах да въртя телефоните, хората почнаха да ми пращат репродукции, заснети с телефон, и аз частица по частица започнах да възстановявам паметта за нашите работи - беше като терапия за възвръщане на паметта - така излизах от амнезията за онези години. Една такава работа е например “Понеделник сутрин” от 1979-80 г. - представлява средната част на един “Икарус” - сдвоен автобус от онова време. Той имаше и картинка близнак, но за съжаление не можахме да я  открием. Мария намери свой автопортрет от 1979 г., който интерпретира периода 10 години преди това.

В една от залите сме разположили “Меки пейзажи” от 2010 на Мария и проекта й “Second hand” от изложбата на М-тел във Варна през 2008 - това са пердета, който сега си попаднаха на прозорците за пръв път. От 90-те години пък е една силова моя серия, собственост на СГХГ, в която съм изразил радостта и дистанцирането от дигиталното - това са едни кашони със странни заглавия. Например “Пътят на циана” е 1994 и всъщност е опаковката на монитора, на който за пръв път видях циан. Дотогава мониторите бяха ужасно примитивни, а това е свързано с типографията. Друга работа е “91 стъпки на прехода” - това е обожествяване - самите произведения стоят като тотеми - на един принтер на “Apple”  който имаше 91 нива на сивото - Laserwriter 6300. 2700 долара струваше - чудовищни пари за онова време.

Най-новите ни работи са в Зала 4 - те са резюме на целия ни ХХІ век, докато основната част на изложбата коментира нашето творчество до началото на този век. Ние се изживяваме като художници на ХХ век. В новото време след 2000 г. се включихме с всякакви проекти, разгърнахме се - друг мащаб се появи с насищането след старта на дигиталната епоха. То е вид умора, но тъй като сме хора от ХХ век, чакаме да свърши постмодерното. Като “Дядо Йоцо гледа” - на не “Иде ли?”, а “Ще си отиде ли, ще си отиде ли?”. Преди 10 години казаха - край на постмодерна - той умира, умира. Обаче “всеобщата любов към арта” няма край, тя избуява все повече и повече и особено сега с AI - изкуствения интелект. Затова тази изложба за нас е като поздрава на римските гладиатори, отиващи на смърт: “Ave Caesar, morituri te salutant!”

Експозицията ще открие изкуствоведът Румен Серафимов, куратор на изложбата. Откриването е от 18:00 часа на 16 декември на ул. “Л. Каравелов” 1.

Мария Зафиркова

Родена в Батак на 08.09.1951; 1970 Художествена гимназия, София. 1978 Висше художествено-промишлено училище, Прага; 1981 Член на СБХ, секция живопис; 1986-89 График дизайнер в списание Морски Свят; 1993-96 График дизайнер в списание Мойра; 1997-2016 Илюстратор в Сталкер Студио;

Индивидуални изложби:

2021 MEZZO+ – Mесо+Варна; 2020 Second Skin – Варна, Pibooks; 2019 The Hielans – Варна, Галерия 8; 2018 Code 3-2-2 – Варна, Дом – музей Георги Велчев; 2016 Музикални сувенири – Варна, Галерия 8; 2014 5 х 5 – Варна, Галерия 8; 2013 NaturMezzo – Варна, Галерия 8; 2012 Голям, среден, малък – Варна, Галерия 8; 2011 Helvetika Again – Варна, Галерия Буларт; 2010 The New Saints 2 – Варна, Галерия 8;2008 The New Saints – библиотека Тампере, Финландия; 2006 The New Saints – Варна, Русе, Пловдив, Хасково

Колективни изложби:

2022 Изкуството като противодействие - Варна; 2021 Академия Вулкан - Варна, галерия Графит; 2020 Изкуство зад маска  – Варна; 2018 Дигитална Странджа, но не съвсем - Малко Търново; 2018 Дракони до дупка – Варна, София; 2017 Денят ня петела – Варна, галерия Графит; 2016 ZafTra – Добрич, Художествена галерия; 2015 Print.Bg – София, Национална Библиотека; 2014 The new Saints – Нишвил Джаз Фестивал; 2009 М-Тел. Награди за съвременно изкуство; 2008 Jazz Icons, постери – СГХГ; 2008 Диаметрични дименсии – Велико Търново; 2006 Важно съобщение – СГХГ; 2005 Wind Art Festival – Сеул, Република Корея; 2004 Multiplication – СГХГ; Варна, Градска галерия; 2004 Jazz Gallery – Будапеща, Унгария; 2003 Материя и дух – София, СБХ, Шипка 6; 2002-2016 Неохраняема зона; 2001 Solitary Pursuits – Elisabeth Foundation, NYC; 2000-2021 Годишни изложби в музей Георги Велчев – Варна; 2000-2014 Биенале Август в изкуството – Варна 

Димитър Трайчев

Роден на 12.03.1952 в Шумен; 1971 завършва Художествена гимназия, София; 1976 завършва пространствен дизайн в Строгановското Висше Московско Художествено-промишлено училище; 1991 Арт директор в Сталкер график дизайн студио; 1994 Основател на бюлетина за служебно ползване А3; 2002 Основател и куратор на проекта Неохраняема зона. 2020 Автор на сборника А3 и другите

Персонални проекти: 2022 Първо чуй, после виж; 2022 Трайчев - плакат, Галерия Академия; 2021 Monocle - wet edition; 2020 А3 и другите, Монокъл; 2017 DИГИТАЛНА СТРАНDЖА но не съвсем; 2016 Digital передвижник 2; 2002-2016 Неохраняема зона; 2008-2016 Трапезария за обмен на знания; 2012 Digital передвижник, Titanic Band 100; 2009 Дишай; 2008 Пребродено; 2006 The New Saints; 2005-2014 My Jazz Icons; 2000/2002 Фестивален плакат от Варна; 1997 King Size; 1996 Употребени лица; 1993 Охлюв; 1991 Катаб; 1990 Цели и средства; 1987 Без свидетели.

Участия в групови проекти: 2022 Art as Opposition; 2020 Изкуство зад маска; 2019 Нова Българска Типография II, Биенале на хумора и сатирата - Габрово; 2017 Persons, Heroes, Inspirators - Plakat Kombinat; 2015 Обичам този филм - Plakat Kombinat, Print.BG; 2014 Golden Bee - Moscow, Nisville Jazz festival, One design Week; 2013 Sofia Design Week, Нова Българска Типография; 1996-2019 Триенале на сценичния плакат; 2011 Cоntempo Art Weekend; 2000-2014 Биенале Август в изкуството; 2010 Cоntempo Lab; 2009 Награди за Съвременно изкуство М-Тел; 2008 Фестивал Аполония, Jazz Icons - СГХГ; 2007 Нов Ангеларий Москва; 2006  Важно съобщение - СГХГ;  2004 Multiplication, СГХГ, Jazz Gallery - Будапеща; 2003 10 години списание Art in Bulgaria - СГХГ; 2001 Solitary Pursuits, Elisabeth Found. - NYC

Кураторски проекти: 2021 MECO+; 2018 Дракони до дупка, Станчеви - заедно за първи път; 2017 Денят на петела, Претоплена супа; 2016 Blueprints, Hände Hoch, Jazzsketch, Очевидци; 2002-2016 Неохраняема зона; 2008-2016 Трапезария за обмен на знания.

1996-2019 Член на селекционното жури на Триенале на сценичния плакат, София; 2014 Член на международното жури, раздел плакат на Биенале Карикатурум 7 – Сургут, Русия; 2016 Член на селекционното жури за туристическо лого на България;

Активен участник в множество инициативи, свързани с визуалните и музикални изкуства. Автор на книгата "А3 и другите". През миналия век е участвал в множество колективни изложби в Холандия, Германия, Финландия, Швейцария, Испания, Русия, Швеция, Норвегия и др.

Автор на графични концeпции, плакати, оформление на книги, логотипи, дизайн за TV и социални мрежи, интериори и сценични пространства.

Автор на графични концепции за международни фестивали. Варненско лято - Музикален 1987, 1990, 1996-2000, 2002, 2003-2004; 2005-2010; 2011-2016; 2017-2019; Джаз 1991-2026; Театрален 1996, 2002-2004, 2005 -2007 Фолклорен 2019; Майски хоров конкурс 2005; Европейски музикален 2005-2013; Мартенски музикални дни 2000-2021; Конкурс Панчо Владигеров 1995-2002; Пиеро - куклен театър за възрастни 2021-2023.

___________

Снимки/репродукции: Александър Николов

Градска художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна http://varnacityartgallery.com