Националната галерия представя Жорж Папазов – Осветителят

◊ ИЗЛОЖБАТА

Националната галерия представя

Жорж Папазов – Осветителят

16 декември 2022 – 19 март 2023

Куратор: д-р Мария Василева

Пресконференция на 16 декември, петък, 11.00 часа

Откриване на 16 декември, петък, 18.00 часа
Двореца, пл. „Княз Александър І“ 1

Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.

Жорж (Георги) Папазов е роден през 1894 в България и умира през 1972 във Ванс, Франция. За 78 години той извървява дълъг път от Ямбол до големите европейски столици. Живее в Прага, Виена, Мюнхен, Берлин и Париж, където се установява през 1924. Според издадения през 1982 в Париж „Речник на сюрреализма“ на писателя и историк на изкуството Едуар Жагер, „Папазов безспорно е един от предшествениците на това, което днес наричаме „абстрактен сюрреализъм“ от средата на 20-те години, редом с Миро, Ернст, Малкин и Масон“. Неговото творчество се свързва и с експресионизма, кубизма, фовизма и дадаизма. Безкрайната фантазия му отрежда пътешествия в различни стилови направления и в разнообразни зони на съзнанието. Колкото и да е трудно да се категоризира само в едно течение, със сигурност Жорж Папазов носи откривателския и експериментаторски дух от първата половина на ХХ век.

Кураторът Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: "Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности".

Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).

Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.

Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в  творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения  представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.

Мария Василева е автор на богат каталог (на български, френски и английски език), в който са включени непознати произведения и неизвестни факти за творчеството на Жорж Папазов. Изследването поставя художника в контекста на най-актуалните течения в световното изкуство от първата половина на ХХ век и проследява активното му участие в тях, както и ролята, която има за утвърждаването им. Националната галерия издава каталог (на български и английски език) с произведения на Жорж Папазов от нейния  фонд. В книжарниците на Двореца и Квадрат 500 ще се продава и преведената автобиография „Жорж Папазов. По стъпките на художника“(с оригиналното заглавие: „Sur les pas du peintre. Suivi de documents et témoignages“, Galerie de Seine, Paris, 1971).

Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видени гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата, България и Universal Investment Advisory SA, Genevа и с любезното съдействие на г-н Георги Василев, президент на компанията.

Екип на изложбата:

. Куратор: д-р Мария Василева
. Координатор от Националната галерия: Яна Братанова
. Реставратори: Кристина Белева, Милица Ганева, д-р Милена Донкова, д-р Борислава Попова, Илия Шапкароски
. Експозиционен дизайн: Кирил Асс и Надя Корбут
. Графичен дизайн: Кирил Асс, Димитрина Ненова
. Комуникационна подкрепа: Гергана Михова-Мудова

. Изработка на осветителни тела и постаменти: Студио Кабинет Проект ООД – Наталия Ленц и Ивана Ненчева
. Координатор на производство и монтаж: Мартин Пенев
. Технически екип: Георги Георгиев, Димитър Букурещлиев, Ивайло Димов, Иво Върбанов, Мартиан Табаков, Никола Грозданов, Стефан Стефанов

Реализацията на проекта е подпомогната от почетен комитет в състав:

. Георги Василев, колекционер, инвестиционен банкер от Швейцария и президент на Universal Investment Advisory SA, Женева
. Георги Господинов, писател
. Ирина Петреску, съветник по сътрудничеството и културната дейност на посолството на Франция в България и директор на Френския институт
. Кирил Вълчев, генерален директор на БТА
. Мартина Лудеман, директор и ръководител отдел „Културна програма“ на Гьоте-институт София
. Н. Пр. Раймунд Фурер, посланик на Швейцария в България
. Ярослава Бубнова, директор на Националната галерия