"В бялото петно на картината" - изложба на Василена Ганковска

◊ ПОКАНА

Галерия +359 има удоволствието да Ви покани на изложбата
"В бялото петно на картината" - проект на Василена Ганковска.

Куратор: Владия Михайлова 

Заповядайте на 22 ноември от 17:00 ч. в пространството на Plus 359 Gallery - ул. "Галичица" 13-a, София. Изложбата ще продължи до 22 декември.

Василена Ганковска е художничка на последователността – в интереса си към архитектурата и градската среда, в усърдието да наблюдава социални процеси и обстоятелства, в доверието си в живописта като език, инструмент за анализ на действителността и памет. През годините авторката проследява различни теми и ги превръща в поредици или серии от картини – паркове, фабрики, паметници, места за отдих, възраждащи се за нов живот социалистически хотели по Черноморието, панелни блокове, московски киносалони и др. Интересът ѝ е насочен към места, преминаващи през процеси на промяна, които остават встрани, загубват предишните си функции и необходимост или изменят вида и формата си в нови икономически и социални обстоятелства.

На пръв поглед безстрастни и аналитични, ясните композиции от цветове и форми в картините на Василена Ганковска представляват всъщност отмервания на времето, цветни свидетелства за преходността и трансформацията на условията на живот. Като че ли за да забави времето, художничката превръща платното на картината в територия на свобода и инструмент за вглеждане и проглеждане отвъд непосредственото. Далеч от документалността и реализма, произведенията ѝ представляват „доказателства" за определена организация на пространства, които хората споделят, и на обществото като цяло.

В изложбата „В бялото петно на картината" авторката се обръща към собствения си художествен речник. Бялото петно като онази неуловима физическа точка, в която окото не успява да възприеме образа; като ментално състояние, което изкривява картината на реалността, криейки под повърхността си дълбоки страхове и травми, или в случая – като крехката точка на пречупване на погледа на художника, която неизменно оставя скрита мотивацията на избора при претворяването на заобикалящия свят. Картините в изложбата на пръв поглед нямат обща тема, не изграждат разказ или теза. Те са визуални фрагменти, абстрахирани архитектурни композиции от цветове и форми, напомнящи на познати места, представени на фона на отворена, лишена от конкретен контекст цветна основа. Индивидуалността на тези места няма значение, важно е времето, нетрайният характер на тяхното обитаване. Дали това са зали за покер, бунгала или други конструкции за кратковременен престой, е второстепенно; архитектурната среда е зона на преминаване, метафора за неизбежността на напускането и самотата. Границите на платното обикновено рамкират територията на картината, в случая обаче художничката ги нарушава. Създаденият от нея свят продължава развитието си в пространството чрез цветове, линии и форми като кротък личен манифест на базисната човешка необходимост от собствена опора, от основа, изградена от наблюдения, преживявания, памет, места на завръщане и индивидуален „цветови" код на разпознаване и споделяне.

Владия Михайлова