Документална изложба в Сливен за 200-годишнината от рождението на Добри Чинтулов

В рамките на програмата за празника на Сливен – Димитровден, културните събития започнаха с откритата в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен, документалната изложба под надслов: „И будеше за бунт сърцата…” Съорганизатори са община Сливен, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Регионалната библиотека „Петко Рачов Славейков” – Велико Търново и Държавния архив в града под Сините скали. Жителите и гостите  му могат да я разгледат до 29 октомври 2022 година.

Организаторите от книжовното средище са подбрали материали, показващи разностранните прояви на един от емблематичните деятели на обществено-политическия живот ни през Българското възраждане – Добри Чинтулов, останал в националната памет като „тръбача на революцията”. Но неговата всеотдайност за Отечеството е с респектиращ обхват и плам на различни поприща, и особено – на просветителското, като борец за независимост на българската църква и автор на поетически творби, зовящи сърцата на сънародниците ни на бунт и добиване на свободата... искрения патриотичен патос, с ярката героична романтика, с живата поетична образност, с народно-литературния език и ритмичния стих те полагат и началото на нашата нова поезия.   

Сливенци и гостите на града  разглеждат с интерес разположените във витрини и стендове архивни и документални изследвания, книги, периодични издания и снимки, немалка част от които не са показвани в оригинал в родния му град. Те разкриват важни периоди от житието и народополезната дейност на родолюбеца: родословието на Чинтуловия род и семейство, учението на младия сливенец в Одеската Херсонска духовна семинария; духовните му връзки с видни руски творци в Одеса, сред които поетите Жуковски, Батюшков, Пушкин, Лермонтов, Хомяков и др. които стават кумири и учители в поетическото му поприще. Материалите благоприятстват добиването на сведения и знания и за неговите съученици и приятели – видни бъдещи личности на Възраждането: Найден Геров, Ботьо Петков, Иван Богоров, Сава Филаретов, отец Натанаил, Захари Княжевски и др. Животът на младия Чинтулов в Одеса благоприятства създаването на първите му стихотворения, приети от сънародниците ни и превърнали се по-късно в песни. Посетителите на изложбата се запознават и със спомените за този период от Чинтуловия живот; в „Цариградски вестник” и в книгите „Разна любовна песнопойка“(Белград, 1858), „Цигулка с народни и любовни песни“ (Браила, 1869/) и „Наука за песнотворство и стихотворство“(Одеса, 1871) виждат първите му публикувани творби; спират се пред съчинението му (в оригинал) „Справедливо ли е мнението за преселването на душата“ и др. Интерес буди и приложеното негово свидетелство за завършване на Херсонската семинария. 

Организаторите и гостите на изложбата излизат с благодарност към служителите в Историческия архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, за възможността да се докоснат до важни моменти от българската история чрез  предоставените архивни материали и документи. Не по-малко ценни са и включените оригинални документи от неговия личен архив, съхранявани в Н Библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, свидетелстващи за учителската му дейност в родния град (от 1850 г. и след обучението му в Херсон: посетителите разглеждат  документа за назначаването му за учител и гл. учител в учебните заведения  на Сливен, както и контрактите му за учителстване в различни периоди с общините в Сливен и Ямбол; запознават се с „оригиналното писмо” на Г. Миркович от 18 март 1861 г. с поканата на общината за повторно учителстване в Сливен; не по-малък интерес будят и снимките  от Държавния архив: на Чинтулов с ученици и свои колеги от Сливенското централно училище (1873 г.) и от Първия учителски събор в Пловдив(1870).

Протокол (оригинал) на Сливенския епархийски съвет - за избора на Чинтулов като представител на Първия църковно–народен събор в Цариград в 1871г., както и негови бележки по проекта за Устав за управлението на Българската екзархия(1871), свидетелстват за активното му участие и роля в борбите за църковна независимост. Сливенци се запознаха и с оригиналите на речта му  при посрещането на Сливенския владика Серафим в града (юни 1873) и стихотворението „Двама приятели“,  създадено по повода; интерес буди и документът-оценка на Сливенския губернатор за работата на общественика Чинтулов, като член на Сливенския градски съвет  след Освобождението (5 януари – 17 април 1878 г.).

Респектиращата книжовна, литературна и езиковедска дейност на Чинтулов е представена чрез всички издания на неговото поетическо наследство, както и с излезлите от печат, почти 100 г. след неговата смърт, „Ръкописни учебници“.  Посетителите виждат и трудовете на видни биографи на Чинтулов и на проучванията   върху творчеството му. 
В изложбата е отделено място и на паметта и почитта към делото на великия българин. Снимков материал представя отношението на българите към разностранната дейност и наследство на Д.Чинтулов – с показани снимки от честване на 100 г., 120 г. и 150 г. от рождението му в Сливен; снимки от поклонения и чествания на патронния празник на Мъжката гимназия „Добри Чинтулов“  в града, пазени във фондовете на Държавен архив, както и  „Чинтулови листи”, издавани до 1946 г.

Налични са и два портрета на поета, рисувани от художниците Стефан Петров/1943/ и Иван Савов 1972/, собственост на ПМГ-Сливен и на ХГ в града, както и нотните записи на негови песни, хармонизирани от Мишо Тодоров  и съхранявани в ДА - Сливен.

Важен момент при откриването на изложбата бе представянето на био-библиографският указател „Добри Чинтулов“, издаден от РБ “Сава Доброплодни“, (съставители д-р Росица Петрова-Василева, Галя Чолакова, Росица Иванова и научен редактор проф. дин Иванка Янкова).  В документа - единственото библиографско издание, отразяващо с пълнота личността и дейността на родолюбеца, е обхванат периодът от 1849 г. до м. юли 2022 г. вкл., са  представени 1619 публикации от и за  Д. Чинтулов, на български и чужди езици. Издателите и организаторите на изложбата се надяват те да се превърнат в „ценно помагало за изследователите - за нов прочит на неговото дело, идеи и народополезни начинания”.