Изложба живопис на Васил Николаев Василев в София

Галерия "Астри"

представя

Васил Николаев Василев

Изложба живопис

12.10. - 29.10. 2022
Вернисаж 12.10., сряда, 18.00 - 20.00 ч.

Като че ли изтичащата 2022  е благодатна за художника Васил Николаев Василев и неговата варненска  публика. Артистичният свят и колекционерите в морската  столица гледаха две негови самостоятелни изложби, както и няколко други картини от участия в значими сборни форуми. Сега и София има възможност за нова среща с художника и неговото изкуство, което познава от изложбите му преди години в знаковата галерия Арт 36 и Камелия. Сигурна съм, че тя ще гледа от небето неговата изложба.

За по-младите ценители на изкуството ще отбележа особено показателния факт, че Васил Н. Василев е сред основателите на Свободната зона за изкуство „Вулкан“ от началото на 80-те години във Варна. Заедно с Ванко Урумов, Стоян Цанев, Милко Божков, Александър Капричев, Стоимен Стоилов и други превърнали се в знакови за съвременното изкуство художници, създават арт колонията, която е метафора за свободно от догми изкуство и културна идентичност в България.

Предлагам на вниманието Ви, с позволението на автора му,  великолепния текст за изкуството на художника на изкуствоведа Румен Серафимов, писан преди 5 години. От дистанцията на  времето той звучи още по-силно и достоверно. В крайна сметка, от 12 до 29 октомври 2022, бихте могли да се уверите сами, разглеждайки изложбата.

За Васил Василев        

Васил Василев започва пътя си на художник в средата на 1980-те години, след като  завършва образованието си по живопис във Великотърновския университет. Съдбата му дава щастливия шанс да бъде във Варна и да  се  включи в най-силната артистична общност тогава. И шансът не е проигран.

Осемдесетте години на миналия век са много важен и благодатен период за изкуството ни, защото в него настъпват позитивни промени и движения независимо от обществената и културната нормативност на тоталитарната система. Тези промени отварят художественото мислене и изразяване към съвременните постмодерни състояния и равнища на визуалната образност.  Уморени от реалистичната фигуративност и елементарната тематичност, налагани от официалната културна политика, най-добрите творци и особено младите търсят по-съвременен език, който включва стилови черти на абстракционизма, сюрреализма, неоекспресионизма, хиперреализма, конструктивизма, абстрактния експресионизъм и дори на концептуализма. Именно във Варна се появяват първите у нас, официално представени в изложби художествени инсталации (1984, 1985) и пърформанси (1985,1986). Васил Василев дори е участник в групата от десетина художници (чието ядро са творци като Ванко Урумов, Милко Божков, Георги Лечев, Петьо Маринов), които през 1985 г. правят в Археологическия музей на Варна мащабен и документиран на кинолента живописно - музикален пърформанс с участието на Йълдъз Ибрахимова и джазфомацията „Бели, зелени, червени”.         

Но той не става пърформър или концептуалист. И досега е привързан към живописта, макар че е правил и графика, както и скулптурни творби, в които комбинира различни материи – дърво, камък, метал.

В основата е склонността на темперамента му към живописния език, към този начин на изразяване, който приема  цвета като изначално и единствено средство за  изграждане на формата и пространството. Василев има рядко срещано усещане за цвят, за сложни и изтънчени хармонии. Чистата живопис с безкрайните ѝ хроматични възможности, сетивно въздействие и свободна артистична игра пренасят художническото му  преживяване в най-висока степен в „зоната на чувствеността”. Защото той притежава силно чувствена природа.

Той естествено избира експресионистичния тип на живописване, който му дава най-пълна възможност да въплъти в образи и цвят своята непосредственост и интуитивност, мощния емоционален импулс, свободния и широк жест.

Ранните му картини са хладни и аскетични като колорит и носят белезите на едно по-първично артистично  отношение. Дълго време той е пристрастен към тежки зелени гами, които озвучава с яркорозовите тела на голи жени. Еротизмът е чест гост на въображението му и  досега, но е примесен с някаква  добронамерена игра и особена ирония.

 В последните двадесетина години живописта на Васил Василев придоби нова сила. Колористичната му дарба засия в много по-богати хармонии от сиви, сини, синьозелени и жълти, които са отново сложни и наситени, но са по-звучни и озарени от светлина. В тази чиста и спонтанна живопис изплуват образите на загадъчни ангели, жени и лица, просветват едва различими очи или пламъци на свещи и всичко сякаш участва в някаква мистериозна игра или ритуал. Със своята много сетивна природност и с някакво свръхинтуитивно чувство Васил Василев успява с необикновена лекота да смеси земното и небесното и да ги превърне накрая в одухотворена и покоряваща живописна материя. Това е неговата чудесна артистична алхимия, от която се появяват все по-изразителни и прекрасни творби.

Сега художникът е на 60 години и е сред най-добрите съвременни живописци у нас. Има своите успешни изложби във Варна, София, Хайделберг, Москва и  Холандия, своите участия в графични биеналета във Варна, Любляна, Битоля, Маастрихт, своите колекционери в немалко страни по света, своите награди.

Хубавото е, че Васил Василев продължава с някаква младежка жизненост да се радва на света въпреки всичко тревожно, което става в него, и  да въплътява тази радост и виталност  в своето изкуство.

Румен Серафимов

Васил Василев е роден през 1957 г. в село Змейно. Завършва специалност "Живопис" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий"  през 1982. Работи главно живопис, но също така графика и скулптура. От 2001 е Член е на Международния фонд на московските художници. Самостоятелните му изяви датират от 1984  с изложби в България,  Хайделберг, Москва, Холандия. Има многобройни участия в колективни изложби в  Европа,  Канада, Маастрихт, Любляна и Битоля. Над десет са участията му в Международното биенале на графиката във Варна. Негови творбите са притежание на Националната художествена галерия – София, Градската галерия – Варна, Градската галерия – Бургас, Пушкинския музей в Москва, както и на частни частни колекции в България, Русия, САЩ, Испания, Норвегия, Италия, Холандия, Швейцария, Франция. Негова картина е в колекцията на  Вим Вендерс. Живее и работи във Варна.