Лора Маринова с ретроспективна изложба сценография и живопис за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна

◊ СЪБИТИЕТО

Изложба сценография и живопис на Лора Маринова и Димитър Борисов

От 14 октомври до 3 ноември 2022 г. в ГХГ „Борис Георгиев“ Варна ще бъде експонирана ретроспективна изложба сценография и живопис на дългогодишната художничка на Държавна опера Варна Лора Маринова. Заедно със своя съпруг, художник декоратора Димитър Борисов, тя е създала забележителни сценографии и костюми за варненската оперна сцена, за която твори в продължение на 42 години.

Изложбата, която е подготвена в партньорство с ГХГ „Борис Георгиев“ като пореден акцент в богатата програма за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна, ще бъде представена на 14 октомври, 18.00 ч., от Виолета Тончева, PR на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Доротея Павлова, директор на ГХГ „Борис Георгиев“ Варна.

◊ ЕКСПОЗИЦИЯТА

Мащабната експозиция, разположена в три от залите на партерния етаж на ГХГ, проследява в ретроспекция творчеството на артистичния и житейски тандем чрез 65 пана с избрани проекти и декори за костюми от различни постановки, сред които: операта „Брачната полица“ от Росини (1977), балетът „Ромео и Жулиета“ от Прокофиев (1978), оперите „Цар Калоян“ от П. Хаджиев (1978), „Евгений Онегин“ от Чайковски (1979), балетът “Ecce Homo” по музика на Бетовен и Пиацола (1980), оперетата „Прилепът“ от Й. Щраус (1981), „Просяшка опера“ от Б. Бритън (1982), „Дон Карлос“ от Верди (1984), „Травиата“ от Верди (1986), „Кармен“ от Бизе (1989), „Аида“ от Верди (1989, 1999), „Севилският бръснар“ от Росини (1990, 2007), „Любовен еликсир“ от Доницети (1993), „Риголето“ от Верди (1998), „Дон Карлос“ от Верди (2002), балетите „Доктор Живаго“ по Б. Пастернак (2007), „Пепеляшка“ от С. Прокофиев (2007), „Анна Каренина“ по Л. Толстой (2008) и още много други.

Дори само изброяването на заглавията и годините респектират с броя на постановките, многообразието на автори, жанрове и стилове, които характеризират огромното по мащаб творчество на Лора Маринова. От 1977 г. до днес, общо над 70 постановки. Най-новите от тях са костюмите за операта „Княз Игор“ от Бородин (2019), сценографията и костюмите за балетите „Копелия“ от Л. Делиб и „Жизел“ от Адам (2022), като с тези два балета и още няколко други от своя репертоар, интернационалната балетна трупа на Държавна опера Варна се готви за традиционното си тримесечно турне във Великобритания в края на тази и началото на следващата година.

След Асен Попов, първия художник на създадената през 1947 г. Варненската народна опера, своя следа в нейната история оставят и други именити сценографи и костюмографи, а Мариана Попова, Ангел Атанасов и Лора Маринова обвързват целия си творчески път с Варна. Тримата са великото художническо трио, което прави чест на Варненската опера и има своите неоспорими заслуги за развитието й като един от водещите оперни театри в България.

Визията на голяма част от оперните, оперетните и балетни постановки на Държавна опера Варна носи почерка на Лора Маринова вече над 4 десетилетия. Един ерудиран творец, който се откроява с безкомпромисна естетика, изтънчен стил и внимание към най-малкия детайл. „Сценографът е художник, който за да предаде визуалните послания на творбата, трябва да се обърне най-напред към фактологията, към книгите. Човек никога не знае достатъчно, така че за мен допитването до професионалната литература е задължителна първа стъпка. Трябва да мине време, за да пресееш натрупаното в съзнанието си и едва тогава да отделиш най-доброто, най-същественото. Това е пътят да доведеш нещата докрай и да постигнеш филигранна изработка“, обобщава артистичното си верую Лора Маринова.

Тя го отстоява последователно в работата си с различни постановъчни екипи, а единомислието с режисьора Кузман Попов води до върхови постижения в продукцията на Варненската опера: „Неведнъж съм работила с режисьора Кузман Попов. Дебютът ми във Варненската опера с изящната камерна творба „Брачната полица“ от Росини беше резултат от първата ни творческа среща. Колективното изкуство има своите трудности, защото всеки в това партньорство влиза със собствен интелектуален и емоционален багаж, различна понякога гледна точка, иначе казано – със собствен свят. Но заедно те трябва да създадат едно неразривно цяло. Смея да кажа, че в годините с Кузман постигнахме творческо единомислие. И двамата сме убедени, че операта е поезия – красива, понякога брутална, и че тя не бива да бъде детронирана от своя връх“.

Неслучайно постановките, белязани с вдъхновения знак на Кузман Попов и Лора Маринова, се радват на дългогодишен сценичен живот. Най-емблематични сред тях са „Аида“ от 1989 г. и „Трубадур“ от 1990 г., които продължават да се играят с успех и до днес - 2022 г. И още един последен щрих в ярката биография на Лора Маринова - костюмите в „Княз Игор“ от 2019 г., последният ѝ съвместен прочит с Кузман Попов, самата тя определя за най-доброто си постижение. Когато подобно признание идва от една толкова взискателна към себе си личност като Лора Маринова, то свидетелства, освен за нейната неизчерпаема креативност, и за силата на оперното изкуство, което живее чрез избраните да се занимават с него.

В ретроспективната изложба, наред със сценографските проекти и костюмите от оперния гардероб, Лора Маринова и Димитър Борисов поднасят и 40 живописни платна, които разкриват нови страни от художническата им същност и внасят допълнителна емоция в съпреживяването на изкуството.

___________

Снимки:

2 - Сцена от "Аида" на Верди, реж. Кузман Попов, худ. Лора Маринова. Постановката от 1989 г. продължава да се играе и днес.

3 и 4 - Костюмографски проекти за "Дон Карлос" от Верди, реж. Кузман Попов, худ. Лора Маринова, 1984 г.

5 - "Княз Игор" от Бородин, реж. и сценограф Кузман Попов, костюми Лора Маринова, 2019 г.

6 - "Спящата красавица" от Чайковски, хореографска ред. Сергей Бобров, худ. Лора Маринова, 2019 г.

7 - Лора Маринова и Димитър Борисов