"Субективни възприятия" - изложба на Йордан Велков и Гергана Балабанова

 

"Субективни възприятия" е изложба на двама млади автори - Йордан Велков и Гергана Балабанова. Творчеството им, макар и на пръв поглед различно, е обединено от това, върху което се основава – личните преживявания и емоциите, породени от тях, които биват преобразувани в естетически опит. В работата им са ценни отвореният финал и неяснотата на възприятията. Зрителят не получава отговори на конкретни въпроси – той е предизвикан да създава собствени асоциации, въз основа на своя опит и емоционалност, като по този начин се цели създаването на по-интимна и лична комуникация. В творчеството на двамата автори ключова е уникалността на всеки момент – краткотраен и преходен, на пръв поглед тривиален, той е невъзможно да бъде уловен по различен начин, от този, по който е останал във времето. Нa границата между реалното и абстрактното, картините в тази изложба са запечатали в себе си влиянието на светлината в един конкретен миг.

 

Характерна за сюжетите на Йордан Велков е тяхната непретенциозност. Фигурите са поставени в едно условно пространство, което бива интериорно или част от градската среда. Личната гледна точка е преплетена със сцени от ежедневието, които, извадени от контекста, стават част от социални и философски теми. Логичната мисъл бива прекъсната и заменена с по-условно и емоционално предаване на светлина и форма. Образите сякаш се самообразуват, поставени в една въображаема среда и погледнати през неговите собствени очи, улавяйки преходността на момента. Фрагментирането, срещано в работите му, позволява по-лична комуникация със зрителя, основаваща се на възможността за индивидуалната интерпретация. Натурата и личния опит са само отправна точка за последвалите композиционен експеримент и метафора, а велатурният начин на работа създава неочаквани ефекти и позволява по-експресивно предаване на атмосфера и състояние. Принципа на режисираната случайност.

 

В картините на Гергана Балабанова сюжетът отсъства и времето сякаш не съществува. Основавайки се на противопоставянето на общото и личното, интимното, творчеството ѝ се занимава с неизобразими неща - съкровените мисли и чувства, трудни за описване и останали неизказани, съществуващи само в съзнанието на всеки отделен индивид. Човешките същества се усещат и разбират по-добре на подсъзнателно ниво, отколкото вербално. Затова и зрителят е провокиран чрез наблюдение и осмисляне да се свърже със своите дълбоко заключени чувства и запечатани в съзнанието моменти. Цветът, като основно изразно средство, служи като паралел между човешкия живот и творчеството ѝ. Възприемането му, включително и в природата, е плод на наблюдение, концентрация и размисъл. Нюансите, подобно на живота, в който нищо не е категорично и непроменливо, преливат един в друг и е трудно да се каже какъв е основният цвят. Всяка ситуация има безброй гледни точки в зависимост от наблюдателя.