Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни

◊ ИЗЛОЖБАТА

Жените художници.

Нови хоризонти между двете световни войни

14 септември – 27 ноември 2022 г.

Откриване: 14 септември (сряда), 18:00 ч.
Софийска градска художествена галерия

Така без да се вдълбочават в проблемите за ново изкуство, тази година жените художнички дават все пак някакво ново изкуство защото не познават шаблона на старото. Дошли от скоро, те носят свежестта на един друг свят – техния – с бързината на недоизкараната новина, но и с лесното вдъхновение на илюстрацията, на модните журнали, на грижите за художествена култура.

Чавдар Мутафов, 1932

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в. Динамични и изпълнени с множество предизвикателства както по отношение на социалните, така и на художествено-естетическите измерения на културата у нас, междувоенните години са период от българската история, който дава възможност в пълнота да се изяснят редица многостранни процеси, чиято основа е поставена в края на ХIХ в. Времето между Първата и Втората световни война има голямо значение при оформянето на съвременното общество, поради което изследователите често намират причини да продължават да го изучават и анализират. Този път погледът към него е насочен към мястото на жената творец и нейните проявления в изобразителното изкуство. Макар отделни аспекти от проблема да са разглеждани и представени в различна степен, едва днес е направен опит да бъде изграден единен разказ за професионалната реализация на жените художници от този период.

В продължение на три години изследователският екип, работещ по проекта, се обръща към редица музейни институции, библиотеки, архиви, наследници и частни лица, за да събере различните проявления на женското творчество и изгубеното през времето знание за множество личности. В началото на 20-те години на миналия век внушителна група жени художници, преодолявайки консерватизма и традиционните обществени нагласи за ролята и мястото на жената, започват да се изявяват активно в областта на изкуството. Осъзната, целенасочена и в същото време отдадена на таланта си, жената творец от междувоенните години, погледната от дистанцията на времето, успява да извоюва своето място на художествената сцена.

В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни. Голяма част от творбите са създадени в периода 1919–1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място, активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ, са представени архивни документи и специално подбрани книги.

Над 65 художнички са включени, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други, като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много, тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.

Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА и се реализира с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.

В изложбата са включени произведения и архивни материали от:

Аукционна къща „Енакор“, Българска народна банка, Галерия Джуркови – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Държавна агенция „Архиви“, Исторически музей – Панагюрище, Колекция галерия „Виктория“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия, Национална художествена академия, Сбирка „Фицови“, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници, Художествена галерия „Васка Емануилова“ – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Централна библиотека на Българска академия на науките, частни колекции и архиви

Екип на изложбата:
. Аделина Филева – Директор на Софийска градска художествена галерия
. Проф. Георги Янков – Ректор на Национална художествена академия
. Проф. д. изк. Свилен Стефанов – Заместник-ректор на Национална художествена академия
. Доц. д-р Михаил Груев – Председател на Държавна агенция „Архиви“
. Д-р Милена Балчева-Божкова, д-р Рамона Димова – идея, концепция, проучване и реализация
. Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова, Стефан Белишки и Силвия Варадинова-Пападаки – реставратори
. Надежда Олег Ляхова – дизайн на експозицията
. Петър Димов, Маргарита Енева и Димитрина Спасова – връзки с обществеността
. Ана Топалова – сътрудник
. Силвия Милославова, Лора Султанова – редактори и коректори на български език
. Мирослава Николова-Чернодринска „Агила“ ЕООД, Албена Георгиева-Ангелова – превод на английски език
. Росен Тошев – фотограф

___________________

Изображения:

2.
Роза Дайчева (1907–1968)
Автопортрет, 1939
маслени бои, платно, 90 х 65 см
Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен

3.
Васка Емануилова (1905–1985)
Портрет на Петя Кръстева, 1934
гипс, патина, 39 х 26 х 26 см
Галерия „Васка Емануилова“, филиал на СГХГ

4.
Вера Недкова (1908–1996)
Рибари, 1938
смесена техника, платно, 120 х 104 см
Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна

5.
Александра Мечкуевска (1907–1993)
Над Арда, началото на 30-те години на ХХ век
офорт, акватинта, 26 х 31 см
Музейна сбирка Националната художествена академия

6.
Вера Лукова (1907–1974)
Натюрморт – цветя
маслени бои, платно, 70 х 50 см
Частно притежание

7.
Невена Мачева-Пиперкова (?–?)
Стенна чиния, 30-те години на ХХ век
червена глина, емайл, 25 см
Частно притежание