Изложби

Спартак Йорданов

Традиционни тематики в един напълно съвременен поглед

Спартак Йорданов


◊ СЪБИТИЕТО

Renault-Nissan Bulgaria и GreenCat Gallery
откриват своята първа съвместна експозиция с представяне на българския художник, видео артист и изпълнител Спартак Йорданов.

От 26 февруари  до 15 март 2007 г.
в залата на Renault-Nissan Bulgaria -
бул. "Никола Вапцаров" № 47 в София

• С подкрепата на:
. Френския културен институт,
. Стела Артоа,
. “Белгия-България-Люксембург Бизнес клуб”


◊ ДУМИ ЗА АВТОРА И ИЗЛОЖБАТА

Спартак Йорданов. Това далеч не е първата самостоятелна изложба за 27-годишния творец, след изложбите му в GreenCat gallery (2005), галерия Солерс, София (2006), както и участията му в експозициите “Червено и Синьо” (Национална художествена галерия, София, 2003), “Дискриминация” (Истанбул, Турция, 2003), “Real Presence” (Белград, Сърбия, 2004), или “10-ия Международен салон на изкуствата” (София, 2005), където той е представен в сборна експозиция, редом с имена като Пабло Пикасо, Валентин Старчев, Хуан Миро, Ивайло Савов, Салвадор Дали и Валентин Самарин.

Творбите на Спартак Йорданов са фигуративни и за създаването им художникът екстензивно използва разнообразни техники и похвати от фотографията, телевизията и киното, като ‘рязане’, ‘кадриране’, ‘последователно наслагване’ (“sequencing”), комбинирайки в същото време 'аерограф', 'издраскване' и 'маслени бои', за да претвори традиционни тематики в един напълно съвременен и свой поглед.

Цветовата му гама обикновено клони към монохромност, а сюжетите на картините му варират от 'реалистично-фигуративни', 'градски пейзажи' до 'напълно абстрактни'.

Серията
Тя, която е поредица от 16 платна, представлява поразителен пример за съчетаване на изброените техники, превръщайки Спартак Йорданов в един от малцината творци в България, които могат да бъдат причислени към по-широкото европейско направление, стремящо се към възвръщане към реалистичната фигуративна живопис.

Една експозиция, която понастоящем се провежда в “Кunsthall”, Ротердам и озаглавена
Да живее живописта, завръщане към фигуративното (17 февруари – 6 май 2007 г.), представлява сама по себе си първият голям преглед на съвременната живопис на 21-ви век.

От години вече в Западна Европа се наблюдава подновен интерес именно към произведения на фигуративния реализъм. Представените в тази изложба произведения на 80 съвременни художници демонстрират днешното състояние на 'живописта', в която централно място заема човешката фигура. Направеният подбор за първи път обединява творци от различни поколения, в чието творчество присъства един общ елемент, а именно – че всички картини са създадени след 2000 г., събирайки по този начин на едно място утвърдени и известни майстори, редом с млади таланти като Люсиен Фройд, Алекс Кац, Люк Тейманс, Джон Кюрин или представителите на Лайпцигската школа (Leipziger Shule) като Нео Рауш и Аксел Краузе.

В този смисъл, Спартак Йорданов е един от малцината представители на това ‘съживяване’ в България. В много от картините му се разпознава един почти ‘фотографски’ поглед, който наблюдава и внимателно изучава човешкото тяло, конфронтира се с него, или пък го поставя в даден специфичен контекст.

Фактът, че тези изображения са ‘нарисувани’, засилва още повече интензитета на конфронтацията и демонстрира известно отстъпване от академичния манеризъм, така познат на т.нар. ‘утвърдени имена’ на българското изкуство днес и тяхната тенденция към ‘символизъм’ или ‘изкуственост” (artifice) при изобразяването на човешки фигури.

В градските си пейзажи художникът рисува, обикновено считани за ‘банални’, гледки на пътища, комплекси с блокове и пусти улици, пресъздавайки силно познати гледки, които в същото време предизвикват усещане за отчужденост, подсилено още повече от пестеливата му палитра.

Експозицията в залата на Renault се допълва от абстрактни и полу-фигуративни картини върху метал, в които художникът използва Сгарфито техника, за да ‘издрасква’ от предварително нанесени върху метала цветни слоеве и да създаде завършени абстрактни изображения, в които на места участва дори оголената от покривни слоеве метална повърхност.

Културен контекст

Завръщането към реалистично-фигуративната живопис се наблюдава от няколко години насам, а нуждата от едно ‘по
-разбираемо и ‘реално’ изкуство се вписва в контекста на времена на несигурност, на изгубената вяра в символи и ценности, обусловена от ‘свръх-интелектуализацията’ на изкуството като цяло, превръщайки го в трудно достъпно за обикновените хора.

В този смисъл, творбите на Спартак Йорданов съответстват на един
Нов Ренесанс” – по начина му на изобразяване на човешката фигура, която бива лишена от своя символизъм, също както през 1490 г. Андреа Мантеня постига това в “Оплакването на мъртвия Христос”, където по един изключително специфичен начин Мантеня успява да пресъздаде физическа и емоционална травма, противно на духовните идеи на своето време.

По-късно, по времето на Барока, през 1655 г. Лука Джордано рисува “Мъченичеството на Св. Себастиан”, използвайки техниките на Караваджо, както и странно за времето си позициониране и необичайни конструкции в картините си, твърде сходни с атмосферата, пресъздадена в картините на Спартак Йорданов.

В творбите на Йорданов акцентът бива поставен върху анатомията и реализма, по-специално на торса на фигурата, така както правят това Мантеня или Джордано.

Противно на Мантеня обаче, и далеч повече в духа на съвременните художници, чиито предшественик е Лука Джордано, Йорданов внушава драматизъм не чрез наличие на перспектива (какъвто е случаят при Мантеня), а именно чрез липсата на такава.

В този смисъл, клер-обскюр се създава не чрез традиционното разработване на светлината и разпръскването й в посока отвътре навън, а чрез техника, която Йорданов нарича ‘светлоиздраскване’ или сграфито.

Пестеливата му цветова палитра внушава усещане за отчужденост, твърде сходно с това в картините на Джордано или, в по-съвременен контекст – с тези на Люк Тейманс.
Автор:
Курт Хаубрехтс, GreenCat Gallery
Публикация:
21.02.2007 г. 12:53
Посетено:
1643
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/3518-spartak-yordanov