Изложба „От Свищов до Осло: Приносът на проф. Иван Шишманов за развитието на българската просвета, наука и култура“

◊ 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. ИВАН ШИШМАНОВ

Изложба „От Свищов до Осло: Приносът на проф. Иван Шишманов за развитието на българската просвета, наука и култура“

Изложбата представя книги и статии от библиотечните колекции на НБУ, свързани с живота, творчеството и обществено-политическата дейност на големия български интелектуалец, писател, филолог, литературен историк, културолог, етнограф, дипломат и академичен преподавател Иван Шишманов (1862-1928). В периода 1903-1908 г., в качеството си на министър на народното просвещение, допринася изключително много за превръщането на Висшето училище в София в университет, за откриването на Народния музей и създаването на Училището за слепи, както и за редица други каузи с общонационално значение, като в това отношение е истински народен будител и „строител на съвременна България“. Професорът по културна и сравнителна литературна история Шишманов е и първият председател на Българския ПЕН клуб. Убеден демократ и талантлив държавник, той е сред най-големите привърженици и пропагандатори на паневропейската идея у нас. Не на последно място проф. Иван Шишманов е и един от най-видните български украинисти, пионер във въпросната академична област в нашата страна и инициатор за създаването на  Българо-Украинското общество (1920). Повод за изложбата е навършването на 160 години от рождението му (22 юни 1862 г.).

Съставената библиография към изложбата съдържа документи, които са притежание на Библиотеката на НБУ. Включени са библиографски описания на статии от електронни ресурси Central and Eastern European Online Library (CEEOL), „Academic Search Complete“ на EBSCO и JSTOR.

Сред изложените документи в библиотеката на втория етаж са: „Избрани съчинения“ в 3 тома, „Студии. Рецензии. Спомени“, „Литературна история на Възраждането в Италия“, „От Паисий до Раковски“ и „Иван Вазов: Спомени и документи“ от Иван Шишманов, „Иван Д. Шишманов: Литературен историк и критик“ и „Иван Шишманов: Строител на българската национална наука и култура“ от Георги Димов, „Българинът като балкански интелектуалец. Из историята на българо-румънските научни взаимоотношения (1850-1914)“ от Ерика Лазарова, „Български писатели: Биографии. Библиография“ от Георги Константинов, Цветан Минков и Стефан Великов, „Дела и завети на бележити българи“ от Михаил Арнаудов, „Книга за Студентския дом: Документален сборник“ със съставител Пламен Дойнов, „Кратка история на българската литература“ от Светлозар Игов и редица други.