Анатомия на процеса #1: Аксиния Пейчева. "Приказка за края"

СТРУКТУРА PROJECT ROOM

Анатомия на процеса #1

Аксиния Пейчева. Приказка за края

Куратор: Васил Владимиров

29 март - 21 април 2022
Откриване: 29 март, вторник, 18:00 - 20:00 ч.

Първата изложба от поредицата „Анатомия на процеса" ще представи „Приказка за края" – мултидисциплинарен проект на художничката Аксиния Пейчева, в който тя си сътрудничи с физика и инженер Мартин Йорданов и микробиолога Йорданка Дерменджиева. Работата създава предпоставка за диалог и обмен на една и съща визуална информация отново и отново между областите на визуалното изкуство, изкуствения интелект и микробиологията. Едно и също изображение – портрет на несъществуващ човек, генериран от изкуствен интелект, се рисува от художничката като класически портрет върху платно и след това се прехвърля чрез специално създадена матрица, захранвана с различни щамове бактерии, върху легло от агар, където те се развиват, за да възпроизведат портрета. Тези три коренно различни методологии водят до различни резултати, чрез които Аксиния поставя под въпрос ефективността на системите за комуникация и как визуалната информация (или липсата на такава) може да се разглежда като индикатор за функционалността на тези системи.

В контекста на „Анатомия на процеса" работата „Приказки за края" и практиката на Аксиния като цяло изразяват мултидисциплинарното качество на художественото изследване. Тя представя прилагането на научноизследователски методи и процеси в концептуализацията и производството на художествени произведения. „Приказки за края" също попада в традицията на художествена практика, която се основава на наблюдение на органични процеси или на прилагането на експерименти, които имат биологичен компонент. Изложбата използва за отправна точка крайната форма и функция на обекта, и се движи в обратна посока, следвайки пътя от материализирането до идеята. По време на това пътешествие ще се запитаме за ролята на визуалното търсене на Аксиния в производството на знания, свързани с това как информацията се пренася в различни медии, какво се губи и какво остава. Дали медията е просто подчинена на волята ни или има други сили, които ѝ дават някаква форма на свободна воля? Този въпрос може да бъде преформулиран така, че да резонира и в останалата част от кураторската програма. До каква степен процесът е контролируема система от мисли и действия или „организиран хаос" на експериментиране и изследване?

„Анатомия на процеса" е кураторски проект на Васил Владимиров в четири части, който ще изследва комплексността на новаторски художествени практики, характеризиращи се с откривателски дух, независим от фиксацията към финалния обект. В серията от изложби ще бъдат представени вече съществуващи работи на четирима различни автори. Вместо в своята материалност и „завършен вид", те ще присъстват през идеи и референции, свързани с художественото проучване и процеса по създаване, който стои зад тях. Галерийното пространство ще бъде превърнато в своеобразно студио, в което зрителите ще бъдат въвлечени в процес на „обратно инженерство", проследявайки проучвателните методи в основата на съответната артистичната практика.

*
Аксиния Пейчева е трансдисциплинарен артист, базиран в София, България. Фокусът на нейната работа е процесът на „визуален превод", при който тя изследва възможните начини за превеждане на части от информация между различни области на знанието – „как една или няколко научни области могат да бъдат комбинирани, за да се отговори на въпрос, важен само за изкуството".

Често си сътрудничи с учени, а проектите ѝ са придружени и от теоретична част, резултат от дълго проучване на определени теми, сред които е и темата за визуалния превод на музика или болка. Светлинни, кинетични, интерактивни инсталации от многопластово стъкло, творбите ѝ съдържат различни слоеве информация, използвайки разнообразни научни методологии, които могат да бъдат изследвани като опит за предефиниране на областите на познанието и преосмисляне на първоначалната необходимост от поставяне на граници.


Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура".