"Тук и Там. Термометър на социалната държава" - изложба на Еслица Попова

◊ ИЗЛОЖБАТА

Еслица Попова представя

Тук и Там. Термометър на социалната държава

Ici et Là. Un Thermomètre de l'Etat Social

Космополитната визуална артистка Еслица Попова ще сподели с публиката своите светове и герои, които населяват експозицията „Тук и Там. Термометър на социалната държава“ в русенския Екомузей с аквариум през март 2022. Проектът ѝ става възможен с подкрепа и финансиране от Програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“ и с изключителната подкрепа и домакинство на Регионален исторически музей Русе. В инициативата партнира Арена Медиа.

Експозицията включва гигантски маслени платна, рисунки, анимация, инсталации. Откриването е насрочено за 14 март, понеделник, от 18:00 часа в Екомузея. Заповядайте!

По време на откриването еколози и етнолози ще разкажат за експонираната в Екомузея артистична инсталация „Документ от Осмия ден“ на Антоний Софев. Тя е символ на екопротестите от 80-те години на 20. век в Русе, предизвикали началото на демократичните промени в България.

Еслица за проекта:

„Бих искала с творбите си да предложа малко утеха за неспокойните и милост към самите нас. Защото ни липсва добротата и способността да се отделим от безумното всекидневие, което ни убива с безмерния си натиск и студенина. Бих искала да поспрем, да видим непоносимото, с което сме свикнали и то е част от нас. Да размислим. В перспектива – да реагираме и без патос да станем по-добри.“

Еслица за концепцията:

Къде сме всъщност? Какво обуславя присъствието ни? Физическото бъдене някъде по глобуса или в космоса? Мисловното присъствие някъде? Мисленето на другите за нас? Къде сме всъщност? Не, че има значение.

Така или иначе се оказа, че живея най-малко на две места едновременно, даже на три. Физическата реалност на балканския мрак (масла), мисловното присъствие в шарения карибски свят (анимация, пастел върху хартия) и перманентното ми отсъствие от мислещите за мен, което си е вид присъствие в главите им, са състоянията - база за изложбата.

Маслата са правени трудно през последните десет години. Всеки ден пресичам кръстовището на пазара в Русе – термометър на социалната държава. Пред мен дефилират едноръки просяци, баби с торби и шкембелии с банички. Птици пеят в дърветата, а под тях лежат дрогирани бездомници.

Знам, че тихият бял Дунав тече на хоризонта. Той е толкова тих и бял, колкото е добро здравеопазването и нежни грижите за ближния по тези ширини. Живея сред хората от Нисово и разкошните им зеленчукови градини – тяхна единствена гордост и страст. Цветята и зеленчуците сякаш не линеят от обърканото родолюбие на земеделците. Обичам щедростта им, вечната им загриженост и страст към бъхтането. И към правите линии. Природата непрекъснато ги опровергава. Продължават. До смърт.

Обичам дружелюбието и склонността към терасно съзерцание в Карибите. Това съзерцание изисква определена поза и има звуков фон. Позата е привидно неустойчиво равновесие – полуизлегнала се на перилото на терасата. Клепачи – полузатворени. Полузаспала, а всъщност всевиждаща. Понякога се сменя хълбокът. Бавно. Задълбочено. Така цял ден. Бръмченето на скутери, коли с надуто реге и някой, който се провиква за здрасти, са фон на съзерцанието. То, обаче, е невъзмутимо. Вглъбено. Препълнено или кухо – според персонажа. В никакъв случай с уред на труда. Никакви лопати, никакви стресове и глупости. Искам да разкажа, да преплета, без да съпоставя. 

Дали бъдещето е на бъденето на много едновременни места? Дали сме в състояние да понесем това? Искаме ли го? Предпочитаме ли да се уединим в едно ясно физическо аз и да оставим мулти експериментите на изкуствените мозъци? Това е разказ с намигане към един скромен биологически мозък, който разказва колкото може по-почтено своята шизофренна история.

19 октомври 2021, Русе

Докато рисувах Гваделупа, започна революцията там, а после и войната в Украйна. Нещата се преплетоха съвсем. Хората захвърлиха лопатите и хванаха пушките. Изрязаните фигурки на трансатлантическите мигранти се смесиха с украинските от ежедневието ми. Двата свята са всъщност един. Защото кълбото е малко и всички сме свързани. Не е лошо някой ден да живеем в мир. Нека еволюираме така, че да сме способни. Хайде.

2 март 2022, Русе

Родена през 1965, Еслица Попова завършва Националната художествена академия в София. Живее на карибския остров Сен Мартен, работи в различни жанрове и езици. Днес твори в Русе и в Нисово, в каньона на река Русенски Лом. Рисува с моливи, масло и пастели, шие, реже, изрязва хартия, изтегля и оформя вълна.

Визуален артист, проектите ѝ са в сферата на видео, инсталация, пърформанс, сценография. Прави анимация. През 2021 изложбата ѝ „Изтъкани от българска вълна“ беше създадена с подкрепата на НФК специално за Екомузея с аквариум в Русе, а след това беше представена в различни галерии.