„BACKSTAGE като на кино“ – фотоизложба на Елица Матеева

◊ СЪБИТИЕТО

„BACKSTAGE като на кино“ – фотоизложба на Елица Матеева

7 прекрасни български актриси, 3 театрални представления и няколкостотин пропътувани километри между Варна и София вдъхновяват нашия автор за този много личен проект. Преживяване на ръба между театъра, киното, фотографията и реалния живот. 26-те кадъра са снимани в минутите преди представленията, минутите, в които актьорът е между два свята - на прага на рая.

Репетицията като процес е свещенодействие, тя винаги ме е подтиквала да настръхвам и да се радвам, ако всички заедно сме се променили след подобна среща – споделя Елица. Благодарна съм, че някога съм била удавник в този процес, ето защо, когато започнах да размишлявам върху идеята да събера на едно място част от актрисите, които са ми подарили любов - от сцената или пък в семплата обикновеност на делничното общуване, между кафето и цигарата, някак си „просто така“, просто така се появи и заглавието на тази скромна колекция от минути - „BACKSTAGE като на кино”...

Без претенциозност, фотографиите улавят естествени като дишането моменти, в тях актьорите са или самите себе си, или са толкова дълбоко в образа, че можем да завидим на искреността им. 

Точно тези уж случайни срещи вдъхновяват Елица Матеева да направи нещо твърде семпло, но важно за себе си -  да се радва на живота и да обича.

Изложбата ни дава шанс да съпреживеем тези емоции!

Героите в „BACKSTAGE като на кино“ са Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Стефка  Янорова, Красимира Кузманова – Кокран, Ива Тодорова, Мартина Апостолова, Ели Колева, Йордан Ръсин, Теодор Каракачанов, Кристиян Негалов. 

Откриването на изложбата е на 20 март от 17.00 часа, мястото: Bookstore, улица „Преслав“ 12, Варна.

Закриването ще бъде на 27 март със специално събитие по повод Международния ден на театъра: прожекция на филма - дело на децата от кино школа „Братя Люмиер“ към ОДК Варна с худ. ръководител Елица Матеева, „ПРИЯТНО НИ Е С…ИВА!“, с участието на актрисата Ива Тодорова и деца от кино школата.

17.00 ч,. Bookstore, улица „Преслав“ 12, Варна.
Заповядайте!

 ◊ ЕЛИЦА МАТЕЕВА ЗА ИЗЛОЖБАТА

BACKSTAGE като на кино... Пропътувах стотици километри, за да ги гледам, а снимките бяха между другото, просто шега, опитване, лично гмурване в съществото на актрисата-актьора. Не съм професионален фотограф, а и никога няма да бъда поради две извинителни причини - тремор на ръцете и влошаване на зрението. Въпреки че съм наясно с ISO-то, с ръчния режим, с фокусното разстояние и други знакови компоненти, които определят качествата на професионалиста-фотограф, не искам да съм професионалист, ще ми е скучно, досадно. Ако ситуацията с очите се превърне в проблем, намерила съм му цаката - като в един филм с Уди Алън - неговият герой, въпреки липсата на зрение, засне филм - шантаво, без логика, а критиката го обяви за шедьовър. Не се нуждая да ме оценяват критици, защото съм критик по образование и следователно съм с връзки, а може и да съм вече шедьовър!

Репетицията като процес е свещенодействие, тя винаги ме е подтиквала да настръхвам и да се радвам, ако всички заедно сме се променили след подобна среща. Благодарна съм, че някога съм била удавник в този процес, ето защо, когато започнах да размишлявам върху идеята да събера на едно място част от актрисите, които са ми подарили любов - от сцената или пък в семплата обикновеност на делничното общуване, между кафето и цигарата, някак си „просто така“, просто така се появи и заглавието на тази скромна колекция от минути „BACKSTAGE като на кино”, заради една фотография с Мартина Апостолова - случайна фотография, както всичко в живота ми до тук.

А защо като на кино? Може би заради романтичната възбуда, когато се завръщам към тези моменти в гримьорните на театър „Азарян“ - НДК, Театър 199, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ - Варна.

Да си в гримьорна с актриси от „Златния“ клас на Крикор Азарян е опасно, но очарователно преживяване. Тук усещаш с всеки атом на тялото си пожара, силата, енергията, страстта, с която те се отнасят към словото на Валери Петров. Крия се зад закачалките или открехната врата, за да уловя в кадър Лилия Маравиля, Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова - Кокран, Стефка Янорова. Има кадри, в които съм изпитвала страх от близостта ни, а в други – там е топло, нежно, там е копнеж.

Не си спомням кога за първи път се осмелих да пиша на Ива Тодорова. Може би е било месец след гостуването ѝ във Варна с „Приятно ми е, Ива!“. Нейната искреност и лекота от сцената ме озари в труден период, когато бях на кръстопът, а аз винаги съм на кръстопът, защото в мислите си отдавна съм напуснала мястото на обичайното си пребиваване. После общуването се превърна в част от един детски проект и така до Коледа на 2021-ва. Най-хубавата Коледа - Коледата на колела между София и Варна и спектакъла ѝ „Ива е онлайн“ - едно от най-съкровените ми преживявания, което ме вдъхнови да направя нещо за себе си и със себе си в последната третина от битието ми тук. А то е твърде семпло: да се радвам на живота и да обичам!

 В една от най-красивите септемврийски вечери в София, когато улиците нашепват мечти, прибирайки се от спектакъла „Нощта на покера“, реших, че повече не бих искала нищо да спестявам: когато съм тъжна, ще бъда тъжна, а когато обичам някого - да го обичам без да изисквам, да го правя така, както живеят птичките. Точно в тази вечер пожелах да събера в кадър сюрреалистичните мигове от BACKSTAGE, в които всички сме част от магията ТЕАТЪР, но като на кино!

Подарявам ти 26 фрагмента от минутите преди спектакъла, минутите, в които актьорът е между два свята - на прага на рая.

Подарявам ти тези скромни фото опити с участието на: Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Стефка  Янорова, Красимира Кузманова – Кокран, Ива Тодорова, Мартина Апостолова, Ели Колева, Йордан Ръсин, Теодор Каракачанов, Кристиян Негалов.

С благодарност към колегата Елвира Георгиева - худ. ръководител на школа по фотография „Позитив“ – ОДК Варна и моите ученици: Радина Романова и Божана Станева. Благодаря на всички, които ми се довериха, за да ги има тези фото опити.

С уважение: Елица Матеева

*

Елица Матеева е родена във Варна. Завършва Хуманитарна гимназия и Технически университет (специалност право) в родния си град. Магистър – НАТФИЗ „Театрознание”, специализира „Режисура за драматичен театър” с худ. ръководител проф. Пламен Марков.

През 2004 г. прави дебют като режисьор на професионална сцена (Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе) с пиесата “Криза в Рая” от Милена Фучеджиева. Спектакълът получава специалната награда на журито за млад актьор (Весела Казакова) на Друмеви театрални празници 2004. Тя e работила с ученика на Морис Бежар - хореографът Красен Кръстев в проекта Stereo Love - спектакълът гостува в Берлин и в Център „Гротовски” - Понтадера (Италия).

Пиесите ѝ „От твоето тъмно цвете” и „ФЕЙСБУК” са номинирани за драматургия на Друмевите авторски прочити. Спектакълът ѝ от 2007 (ДТ Ловеч) „PLAY/BACK” по романа на Педро Алмодовар „Пати Дифуза - порнозвездата на 80-те” участва в селекциите на 4 български театрални фестивала, сред които ЕМТФ „Сцена на кръстопът”. В първия си моноспектакъл „Сега-ал(ь)бум” по текст на Евгений Гришковец се изявява като актьор-режисьор и съавтор, с него участва на ЕМТФ „Сцена на кръстопът” през 2011 г.

Елица Матеева е докторант в програма „Кинознание, киноизкуство и телевизия“ на НБУ с тема на дисертационен труд „Манифестът. Догма 95. Рефлексии към най-новото българско кино“.

В момента е ръководител на кино школата „Братя Люмиер“ в ОДК – Варна.