"Моите герои" - изложба живопис на Васил Василев - Зуек

◊ ИЗЛОЖБАТА

Арт Галерия Le Papillon

представя

Васил Василев - Зуек / Vassil Vassilev - Zouek

„Моите герои“ / „My Heroes“

изложба живопис / Painting Exhibition

от 17 март до 05 април 2022

"Целият ми живот е минал в това да казвам на хората неща, които смятам, че са полезни. Дали ще го правя с картина или с нещо друго - няма никакво значение. Аз рисувам театрални картини, защото през целия си живот съм правил няколко неща: театър, кино и телевизия. Просто сменям театралните средства с боя, с друго художествено средство, за да изразя същата идея. В главата ми е населено с много образи. Това е просто въображението ми. Цял живот съм правил едно и също нещо – споделял съм идеи и моето мнение за определени явления или процеси в нашата държава, и въобще за взаимоотношенията между хората. Това е, което ме вълнува."
Васил Василев - Зуек

От 17 март до 05 април 2022 г. в изложбената зала на Арт Галерия Le Papillon гостуват най-новите картини на Васил Василев – Зуека, обединени от темата „Моите герои“. Експозиция, разказваща в цвят и образ за идеите, разсъжденията за хората и чувствата на един обичан, признат и много талантлив артист, изразяващ се еднакво въздействащо, както на сцената или филмовата площадка, така и с изразните средства на живописта. Васил Василев – Зуек е самоук художник, но емблематично публично и екранно лице - актьор, водещ и със страст рисува от малък, за да преоткрие силата на разказа в цвят и фигури през последните няколко години. Картините му са искрени, лични позиции – чувствителни рефлексии  на заливащите ни кълба от събития и ситуации, които изискват будност на съзнанието и хуманна реакция. Любовта си към живописта е подхранвал през годините с творбите на редица знакови европейски художници от последното столетие – и импресионисти, и абстракционисти, и кубисти, и сюрреалисти, като Пикасо, Моделиани, Миро, Дали и мн. други – всичките запазили кутия с образи и цветове в неговото съзнание, повлияли на откровения му художествен израз. „Творчеството като те връхлети, то само си избира формата, под която да излезе.“, споделя автора.

 „Моите герои“ са 22 живописни разказа от първо лице, някои провокирани от различни театрални постановки, от литературни образи, от идеи, мечти и проблеми, чийто анализ се налага от динамиката от емоции, съпътстващи битието ни през последните няколко години. Макар да се усеща жизнерадост от доминиращата му пастелна тоналност на колорита, във всяко платно се крие както романтичният оптимизъм и дори идеализъм на автора, така и личната му позиция, посланията му за човечност, любов, емпатия и артистичност. Той често използва разпознаваемия лик на Дон Кихот не като героят на Сервантес, а като пример за подражание и като че ли авторът често се въплъщава в неговия образ – носител на идеи. Той е онзи идеалистичен посланик на борбата за свобода, хуманност и любов, който ни подканя да полетим с него към духовността, както го изобразява самият художник. 

 „Започнах да се изразявам чрез Дон Кихот, той е навсякъде около нас. Поставен в една нетипична за него среда, той започва да говори по друг начин. Може да бъде пасивен, но и агресивен. Може да бъде победител, а не потърпевш. За мен той е човек от нашето време. Дон Кихот е съвременният образ на артиста, на нашего брата, който чрез изкуството ни учи да ценим свободата. У всеки един има Донкихотовско. За мен Дон Кихот е символ на свободата, към която се стремим.“

 Васил докосва и анализира различни теми чрез своите герои, използвайки типичната за почерка си деформация на формата, която го причислява към стила наив. Зуека се вълнува от егоцентричното разминаване, завладяло хората, на което често сме свидетели в днешно време, от нежеланието им да се обединяват зад една идея, а дори повече – да се игнорират и да се превръщат в конфронтиращи се антагонисти. Чувствителността на автора задава въпроса защо в днешно време, всеки гледа само своята истина и не иска или не може да погледне идеята, „светлината“ на другия, както е илюстрирал в „Накъде?“.

Темата за любовта е доминираща в картините за тази експозиция. Тя е онази водеща и основна двигателна сила, която те издига високо над града, като в „Бягство“ или като в „Ангели“, каквито са хората според автора, когато се обичат. Щастието от това да обичаш е най-важното послание и е видимо не само в бонбонения колорит на „Св. Балонтин“ и в „Горе на черешата“, но и в магнетичното синьо в очите на „Златна сватба“. 

Картините на Васил Василев - Зуека са предимно фигурални, илюстративни със свободен и експресивен рисунък, демонстриращи емоционалния му натюрел и желанието му да се впуска в експеримента на различни живописни техники. Стилистиката му е разпознаваема, а фигурите често инстинктивно деформирани и издължени, като негови лични „Арлекини“, напомнящи за магичното въздействие и семантиката на куклите в театъра. Неговите герои са почти приказни, понякога наивистични и често биха се асоциирали с акварелните илюстрации на Любен Зидаров към много от приказните сборници на нашата класика. 

Картините на Васил Василев – Зуека са откровеност, идеалистични обръщения и зов към нашата човечност, съпричастност, ценностна система с идеали и са преживени емоционално от душата на артиста като важни епизоди, фрагменти от сцени на спектакъла, наречен живот.

Заповядайте на откриване на изложбата - 17.03.2022 (четвъртък) от 18:00 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon за истински вълнуваща артистична среща с Васил Василев-Зуека и неговите герои!

Експозицията може да бъде видяна от 17-ти март до 05-ти април 2022 г. в изложбената зала на галерията във Варна, ул. "Драгоман" 12, а също и да бъде разгледана на сайта artpapillon.com или fb: Le Papillon Art Gallery.

Изложбата е част от „Годишна програма на Арт Галерия Папийон“, подкрепена от Национален фонд „Култура“ към Министерство на Културата.

◊ БИОГРАФИЧНА СПРАВКА

Васил Василев, по-известен с прякора си Зуека, е български филмов и театрален актьор, комик, телевизионен водещ и художник. Роден е през 1965 година в Сливен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Илков през 1992 г. Участва в студентското предаване от началото на 90-те „Ку-ку“, както и в наследника му - „Каналето“. Бил е водещ на предаванията: „Господари на ефира“, „Понеделник 8 ½“, „Като две капки вода" и „Маскираният певец“. Участвал е във филмите „Граница“, „Асистентът“, „Хълмът на боровинките“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Съдилището“, „Посоки“, „В кръг“, в сериала „Полицаите от края на града“ и мн. др. С актрисата Нина Димитрова основават театър „Кредо“. Първата им постановка – „Шинел“ (по Гогол) – има повече от 500 представления, играят я на сцената на Театър 199 и по света на девет езика. Носител е на над 16 международни награди.  Получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България – Специална награда ИКАР за принос в популяризирането на българското театрално изкуство по света (2008). На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

От май 2021 г. живее в Испания поради желанието да смени „страната с друга, в която законите се спазват“ и се отдава на дългогодишната си страст – рисуването. През 2021 има реализирани няколко самостоятелни и колективни изложби – самостоятелна в галерия "U PARK", Пловдив, в галерия „БОГОРИДИ“, Бургас – съвместно с Гергана Лалова, с групата “Любов на стативи” участва в 4 общи изложби в София, Пловдив, Благоевград и Русе.