Изложби
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Оригинални рисунки на Бинка Вазова и Евгения Липавцова
Специфичен исторически паметник за българското минало
◊ СЪБИТИЕТО
От 23 януари до 15 февруари 2007 г.
в Централното управление на БАН -
изложба от 13 табла с оригинални рисунки на Б. Вазова и Е. Липавцова
◊ ИЗ ИСТОРИЯТА
През 1892 г. в гр. София се основава Народния етнографски музей (НЕМ), чийто наследник днес е Етнографския музей, част от Етнографския институт с музей при БАН. През първите 50 години от развитието си той е притегателен център за пъстрия елит на българските интелектуалци; с работата му са ангажирани учени като М. Арнаудов, Л. Милетич, К. Иширков, общественици-писатели като И. Вазов, композитори като Д. Христов, художници като И. Мърквичка.
Сред тях се нареждат сътрудниците в Художественото ателие на НЕМ Евгения Лепавцова и Бинка Вазова. По-голямата част от техните многобройни рисунки и скици са отлично запазени в Архива на ЕИМ.
В годините преди и след Втората световна война, когато се задълбочава проучването върху облеклото и накитите, дейността на Художественото ателие все по-често влиза в съприкосновение с публиката и се радва на нейната висока оценка.
◊ ЗА АВТОРИТЕ
Евгения Илиева Лепавцова (25.03.1895–1981) е родена в гр. Стара Загора. През целия си живот рисува неуморно, като използва акварела, маслените бои и отчасти пастела.
Завършва „Живопис” в Художествената академия при проф. Ив. Мърквичка и проф. Ст. Иванов. През 30–40-те години на ХХ в. самостоятелно излага в родния си град портрети, пейзажи, натюрморти, посещава Виена и на място се запознава с творбите на големите майстори, използва пътуванията си из България (Габрово, В. Търново, Дряновския манастир, Несебър) и Македония (Прилеп, Охрид, Струга, манастирът „Св. Наум”), за да рисува предимно пейзажи.
През 1941 г. като художник в НЕМ Евгения Лепавцова започва да рисува основно акварели на български носии, облечени върху манекени, живи модели или в натура. Стреми се към максимална изразителност и абсолютна достоверност, обръща внимание и на най-малките детайли, шевици и фактура на плата.
Създава много скици, ескизи, картини с битов сюжет – композиции с висока документална и научна стойност. Художничката е наградена от Министерството на информацията и изкуствата за рисунките си в изложбата на НЕМ „Български народни носии” (1946 г.). По-късно печели конкурс за стилизирани рисунки на традиционни костюми за художествените ансамбли (1947 г.), като по нейни проекти са изработени първите костюми на ансамбъл „Пирин”.
Евг. Лепавцова участва с художественото документиране на нашето традиционно облекло в четирите тома на албума „Български народни носии”, в които автор на научните текстове е М. Велева. По-късно Евг. Лепавцова самостоятелно проучва женските накити и сокайно забраждане в Търновско, Габровско, Ловешко.
Събина (Бинка) Вазова Николова е родена на 01.04.1909 г. Тя е дъщеря на известната българска художничка Елисавета Консулова–Вазова и на д-р Борис Вазов, брат на Иван Вазов. Тя е любимата племенница на народния поет и може би най-интересната жена във Вазовия род след баба си Съба Вазова, чието име носи.
Събина (Бинка) Вазова завършва специалност „Графика” към Пражката академия за изобразителни изкуства. През 1935 г. тя специализира в Париж. По време на следването си художничката, заедно с приятелката си, французойката Жермен Руяр, обикаля с колело целите Белгия и Холандия. Двете разглеждат всички музеи и паметници на културата. Оттогава Б. Вазова прави невероятно интересни гравюри върху дърво.
През 40-те – 50-те години на ХХ в. работи в Художественото ателие на НЕМ. Разказва, че по това време от различни български краища се носят маски, които се даряват на музея. Поради оскъдицата в годините след Втората световна, когато липсват дори химикали за обработка и реставрация, Б. Вазова е натоварена със задачата да увековечи върху листове хартия маските и така да ги запази за бъдещата публика.
Днес тя с умиление си спомня за работата в тесничкото ателие, едва побиращо големите конструкции на маските, с тъга по отминалите години разказва спомени за участията си в теренни проучвания, съвместно с Христо Вакарелски (бележит етнограф и директор на музея през тези години) и Филип Кутев (създател на един от най-популярните ансамбли за фолклор), но е щастлива, че рисунките й още са прекрасна илюстрация за древната магическа сила на този обред.
Многобройни рисунки и скици на Евгения Лепавцова и Бинка Вазова Николова, днес част от Архива на ЕИМ, са ценен и специфичен исторически паметник за българското минало. Те максимално достоверно документират част от материалните експонати, съхранявани в музейните фондове на ЕИМ – облеклото и обредните маски, и така чрез художествените средства ги запазват за бъдещите поколения.
Като изображения, съчетаващи реализма, прецизността и детайлността, поднесени от авторите на зрителя с изключително майсторство, те притежават висока естетическа стойност и по своеобразен начин допълват богатия Архив на ЕИМ.
Автор:
Мария Маркова, Елена Водинчар, Галина Манолова
Публикация:
24.01.2007 г. 14:57
Етикети:
Посетено:
3434
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/3396-originalni-risunki-na-binka-vazova-i-evgeniya-lipavtsova