Изложби
"Scripta Continua" - изложба на Богдан Александров
9 – 19 ноември 2021, Галерия ONE - София
◊ ИЗЛОЖБАТА
Галерия ONE представя
Scripta Continua
Богдан Александров
09.11. - 19.11.2021 г.
Откриване: 09.11.2021 г., 17-20 ч.
*Достъпът до галерията ще се осъществява чрез цифров COVID сертификат.
Работата по цикъл с картини, вдъхновен от образци в класическата живопис, се оказва твърде дръзка задача и сложна мистерия. Заплетеността идва и от утопичното намерение картините да са рисувани посредством представата, че събитието (процесът) се случва в далечното бъдеще. Бъдеще, в което познанията за света и Вселената стават цялостни, интегрални и абсолютни до степен способна да предизвика радикални аберации в поетиката и метафорите на избраните живописни произведения. Тук е уместно въвеждане на предварителната уговорка, че авторът осъзнава позиционирането на проекта си в коварно несистематизиран времеви процеп, в който протичащото линейно време си противоречи с имагинерно добавено извънвремие, било то с художествен претекст.
Мартин Хайдегер твърди, че преживяването е винаги свързано с акта на познанието, а познанието от своя страна е свързано с разбирането.[1] Увереността да продължа с реализирането на проекта, бе подкрепена от доказан от невронауката факт[2]; феноменът, че мозъка на всеки индивид знае какво ще е неговото решение, преди то да е осъзнато. С други думи, мозъкът прогнозира какво ще се случи, какво ще видите, след като преместите очи. Т.е. мозъкът мисли в перспектива. Стремежът му за „надникване” и предсказване на бъдещето се случва в наличие на парадоксална, и сякаш вторично появила се за баланс опозиция. Хората, като цяло, винаги са в догонваща мислите крачка.
Настоящото „писане/писание” следва да се възприема като стратегия по преживяването на идеята, която цели да открие евентуалните маркери в личното художествено време. Те, от своя страна, да способстват прилагането на стаените в мозъка апокрифи при разбирането и реализирането на авторска идея.
Вдъхновението от работите на Веласкес надделява в избора на класическите произведения, чието интерпретиране предстои. Незабравим е някогашният възторг от среща „лице в лице” с „Тримата музиканти” в Берлинската картинна галерия. Припознаваме след време преживения възторг в усещане за празничност, в деня, в който дъщерята на автора навършва седем години, се появява малка картина – момиче с торта. Портретът на детето е инспириран от инфантите на Веласкес. Споменът за малката картинка постепенно избледнява, а неговата „реконсолидация” се активира от разпознаването ѝ (въпреки фаталните повреди) сред импровизирана сергия на вехтошар…
Теоретичната физика на Ровели, поднесена като „кратки беседи по физика”, образно насочва любопитството ни към медузите. Научаваме, за съществуването на безсмъртната медуза – един впечатляващ, недосегаем и вечен вид. Тяхното немислимо качество – безсмъртие в моята представата ги подрежда до други обекти, обременени от нас с това качество – шедьоврите на изкуството. Цикълът се затваря. Породила се в артистичното подсъзнание и интуиция на автора, с утопични, размити и смътни граници, идеята постепенно се освобождава от първоначалната фантазна делюзия, за да открива и борави с нови образи и метафори. Чрез тях, в новия си проект, авторът се надява да осъществи в картини и експонира пренаписан в бъдещето сценарий на онова, което художествено обяснява света в миналото.
___________
[1] Хайдегер, Мартин. Битие и време. София, ИК Марин Дринов (БАН), 2005
[2] Теориите за динамично предсказуемо кодиране са постулирани от Grace Edwards, Petra Vetter, Fiona McGruer, Lucy S. Petro & Lars Muckli, „Predictive feedback to V1 dynamically updates with sensory input”, //Scientific Reports volume 7, 28 November 2017
◊ ЗА АВТОРА
Богдан Александров живее и работи във Видин. Завършил е ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност „Живопис“.
Селекция от изложби:
2017 - „Частна хармония на хаоса”, Художествена галерия „Никола Петров”, Видин, ретроспективна изложба „Халюцинация. Портрети в нелинейно време”, зали „Рафаел Михайлов”, Велико Търново
2015 - „Палимпсест. Портрети без име”, Галерия “ONE”, София, Изследователски проект; куратор: Свилен Стефанов
2013 - „Паднал кадър. Портрети в движение”, Галерия „Юзина”, София; куратор: Свилен Стефанов
2012 - „Пургаториум”, Изложбена зала „Райко Алексиев”, София; куратор: Десислава Монева “Creation from nothing”, Изложбено пространство „Радикално”, ВТУ, Факултет по Скулптура; куратор: Георги Минчев „Локално застудяване”, Галерия “LUnion”, Пловдив,
2017 - „Съвременно изкуство от България – 10 години по-късно”, Ниш, Сърбия, куратор: Десислава Монева „Нов социален Реализъм. М 1:1”, София, Шипка 6, куратор: Илиан Лалев
2016 - „Premio Arte Roma”, Музей на Домициан, площад Навона, Рим; изложба-конкурс за Награда на Рим, куратор: Amadeo Dimitri
2015 - „Art Now, London Art Fair”, OXO Tower, London “Contemporary Artists from Bulgaria Imago Mundi – Luciano Benetton Collection”, “Save the Dreams”, Foundation Giorgio Cini, Venice, Italy; curator: Claudio Scorreti „Образ и Подобие”, Национална художествена галерия „Двореца”, София; куратор: Надя Тимева