„Нишката на Ариадна - Опит за намиране на решение“ - самостоятелна изложба на Aлисия Санча

◊ ИЗЛОЖБАТА

Галерия "Астри"
представя

„Нишката на Ариадна - Опит за намиране на решение“ - самостоятелна изложба на Aлисия Санча

Пастич, рисунки и картини  

21 октомври  – 12 ноември 2021

Откриване: 21.10., четвъртък, 17.00-20.00 ч.,
Галерия "Астри", София, ул. „Цар Самуил“ 34

Алисия Санча е родена 1950 година в София. Нейни родители са Анелия Людмилова Санча, дъщеря на Мара Карловска и Людмил Стоянов, и Хосе Мария де Санча и Падрос - самият той голям живописец и дълги години сценограф в Сатиричния театър на София. И до днес театърът носи логото, създадено от него. Алисия е трето поколение художник, а в рода им над двадесет са художниците. Следва живопис и театрална декорация в “Hochschule für Bildende Kunst”, Берлин. Освен че рисува, работи за театъра, илюстрира книги, работила е в психиатрична клиника. Живее и работи във Виена.

Картините от „Нишката на Ариадна - Опит за намиране на решение“ започва да рисува във Виена по време на първата наложена изолация през 2020 и завършва цикъла това лято в Ковачевица, родното място на нейния дядо. Тези ограничения и премествания в пространството отварят и изострят сетивата на изключително ерудирания и чувствителен художник, какъвто е Алисия. Времето работи за нея, а тя насочва нишката на мисълта и търсенията си към извора на натурата си - откъсната от нормалния си живот, сред четирите стени на ателието си във Виена, мисълта поема към детството, прекарано в театъра сред сценографските макети на нейния баща. Връзката, която прави с гениалните художници от от епохата на Класицизма, Барока и Рококо стила - Никола Пусен и Антоан Вато я отвеждат до серия пастичи, вплели в себе си именно детските спомени и усещането за нещо вече видяно, преживяно в техните  картини. Респекта към творчеството им е абсолютен. Преминавайки през лабиринта на своите мисли и чувства, през културните наслагвания на поколенията художници в семейството, през собствения ѝ интелект, Алисия изгражда с невероятна лекота и майсторство платната си и в крайна сметка, открива частици от себе си.

Ето какво споделя Алисия Санча:

 „ ...Начинът, по който Вато е композирал картините си - дадено пространство: парк, градина или гора и в него позиционирани фигури от сбирката рисунки на неговите приятели - този подход ме кара да си спомням вечерите пред малките сценографски модели на баща ми, които ми помагаха да пропъждам духовете...

И когато мисля за последните месеци във Виена, за разходките с нашето куче Лили в Градския парк, пълен с малки групички седящи на пейките или лежащи, често си спомнях за този художник, живял преди много години и имал толкова кратък живот.“

И още от Санча:

"pasticcio / пастич

Едно понятие, което още Вазари използва. Понятие, крайно неопределено и трудно уловимо, но чудесно като креативно пространство.

Снизходително французите го наричат “Genre mineur“, поне до постмодернизма, то се доближава до понятия като монтаж, колаж, но и до фейк (fake), faux, травестия (travesty). Думата pasticcio идва от италианската кухня - смесица, торта, миш-маш, pie, medley, hochpoch, mess,  fix, trouble, casino, confusione, dilemma, disturbo, pasta, pasticcio, pasticciare - to mess up something, to goof it up…

Pasticcio означава нещо, което обединява най-различни съставки, може също да значи, че от стари неща се прави нещо ново, интересно, един patchwork, или “briccolage“, както го нарича Claude Léwi - Strauss.

Моето предпочитание към това понятие се дължи не на последно място и на факта, че моята прабаба и прадядо са имали магазин за дамска мода в Мадрид, наречен “El Capricho”.

Баба ми, Matilde Pàdros, е работила в магазина на нейните родители, след като е получила докторска титла по литература и философия на Мадридския университет - първата жена в Испания с това звание. Освен счетоводство, нейната задача в този магазин е била, два пъти в годината да пътува за Париж, да скицира най-новите модели дамска мода и след това, в Мадрид, да ги даде да се адаптират и  ушият за магазина.

Pasticcio дава възможност за дискурс с историята."

Освен 25-те картини и пастичи, Алисия показва и три свитъка с рисунки всеки дълъг повече от 3 метра... Рисунки като приказки или като сънищата на детето Алисия, разказващи за порасналата Алисия; стотици фигурки, реалистични или фантастични, на хора и събития отпреди три века или от последните летни дни.

За повече информация и пълните текстове на Алисия Санча може да посетите сайта на галерията www.astrygallery.com