"Мимезис" - първата в България самостоятелна изложба на Алберт Хаджиганев

◊ СЪБИТИЕТО

„МИМЕЗИС“

Първата в България самостоятелна изложба на Алберт Хаджиганев

Кога: 28 септември - 16 октомври 2021

Къде: Галерия „АСТРИ“, ул. “Цар Самуил“34
          и
          Музей „Борис Христов“, ул.“Цар Самуил“ 43, София.

Галерия "Астри" представя първата самостоятелна изложба на Алберт Хаджиганев в родината му. След 40 години на натрупвания и сериозен труд в живописта, след повече от 60 изложби по света в престижни музеи и частни галерии, художникът пристига в България с плодовете на творчеството си. На щедростта на Хаджиганев да предложи на българската публика едно впечатляващо изкуство, галерия "Астри" отговаря с експозиция не само в собствения си салон, но и в партньорство с Музей „Борис Христов“, подрежда платна и в двете му изложбени пространства.

Повече от 50 произведения ще могат да бъдат видени в галерията и музея, които отстоят на 50-тина метра помежду си на ул. „Цар Самуил“. В периода 28 септември - 16 октомври 2021, в сърцето на София, може да реализирате едно естетическо и духовно пътешествие с неизмерима стойност.

Алберт Хаджиганев е роден през 1954 в Севлиево, в семейство на художници. През 1982 емигрира във Франция и заминава за Париж за да стане художник. И става! Един автор със свой стил и значимост както във Франция, така и в САЩ. Още докато е в България изучава живопис при различни учители, както и фотография в Полиграфическата гимназия в София. В Париж, от 1982 до 1989, рисува в ателието на Реми Арон, като едновременно завършва и Висшето национално училище по изящни изкуства /Ecole Nationale Supérieure des Beaux-Arts de Paris. Досега има над 60 самостоятелни изложби в цяла Франция, в Германия, Италия, Австрия,  Америка - в Бостън, Сан Франциско, Ню Йорк... През 1989 получава мечтаната от  художниците  Голяма награда за живопис на Академията за изящни изкуства при Френския институт, Париж, а през 1991 Наградата на Правителството на Монако, връчвана лично от Принц Алберт.

Той е една истински космополитна личност. Или по-точно неговото изкуство е такова.  Европа, Азия, Австралия, Двата Американски континента добре познават творчеството му. В частни и държавни колекции, ценители на красивото пазят неговите произведения. Постоянно представян е в галерии като Axelle Fine Arts с клоновете им в Бостън, Ню Йорк и Сан Франциско, Galerie Soho и Hugo Galerie в Ню Йорк , Galerie de l'Europe в Париж и десетки други галерии в Дармщад, цяла Италия и Франция, в Германия и Белгия. Сред неговите колекционери са Томас Кембъл, бивш директор на Мертополитън музеум и настоящ на Сан Франциско арт музеум, Джеймс Ротман и стотици ценители на истинската красота.

Още самото заглавие на първата му българска изложба - „Мимезис“, показва сила и същевременно липса на всякаква излишна претенция у художника. Показва също зрелостта и творческата му мощ. Уподобяването, подражанието, независимо дали по Аристотел или Платон, струва ми се, са дълбоко в природата на човека. Както е в природата на артиста да търси своята уникалност и неповторимост. Отричайки ги, Хаджиганев ги изявява в най-силна степен. Затова и живописта му е въздействаща, проникваща дълбоко в съзнаваното и несъзнаваното. След неговите картини, светът, като през филтър, изглежда по Хаджиганев. Залезите, разсъмванията, облаците, мъглите, горите, въздухът и светлината наоколо, задълго са като от платно на Хаджиганев. А това носи усещането за извисяване и чистота, поражда възторга на откритието.

Залите на експозицията в музея и галерията са озвучени от Грегор Хаджиганев. Син на художника и музикант по професия, израсъл сред картините на баща си, като че ли съвсем органично, компилира музика, породена от усещанията му от различни картини в тази изложба. Това е премиерата на съвместния им проект, който по-късно ще бъде продължен и представен в изложбите на Алберт Хаджиганев в Париж  и Ню Йорк следващата година.

“Някои ще видят в моите платна единствено “пощенската картичка”. Други, известна техничност, която никога не съм се опитвал да изтъквам.

Колкото до мене, единствената ми амбиция е да припомня на забързания днешен човек вълнението, което може би е изпитал на завоя на някоя пътека, на ъгъла на някоя улица или покрай някой път.

Оставам, може би наивно убеден, че красивото ни прави по-добри. Затова се опитвам да преведа красивото чрез средствата, с които разполагам.”

                                                               Aлберт Хаджиганев