Изложби
Изложба "Bohemiae Rosa" - съвременно изкуство от Чехия
17 август – 17 октомври 2021, Национална галерия / Квадрат 500
Иржи Давид (1956). "В капан", 2018, смесена техника върху платно, 224 × 200 см
◊ ИЗЛОЖБАТА
Националната галерия
представя
Bohemiae Rosa
Адела Янска, Виктор Фрешо, Владимир Хавлик, Габриела Пеняс, Давид Можни, Дан Трантина, Даниел Балабан, Збинек Седлецки, Ивана Щенцлова, Иво Сумец, Иржи Давид, Иржи Петърбок, Иржи Сурувка, Катержина Оливова, Либор Новотни, Любе Петров, Марек Схованек, Мартин Коцоурек, Милан Цислар, Михал Калхоус, Павел Форман, Паулина Скавова, Петър Лисачек, Петър Мотичка, Пьотър Амброзяк, Стефан Милков, Томаш Коудела, Франтишек Коволовски, Хелена Секвенс & Адам Станко, Якуб Шпанхел, Ян Къртичка, Ян Мелена
Куратор: Томаш Коудела
Кураторско съучастие: Яна Братанова, Тереза Чапандова, Ян Мелена
17 август – 17 октомври 2021
Вернисаж на 17 август, вторник, от 18.00 до 20.00 часа,
при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп
Квадрат 500, пл. „Св. Александър Невски“, ул. „19-ти февруари“ №1
Мащабната изложба от съвременно изкуство от Чехия, подготвена за Националната галерия и българската публика, носи името на карта на чешките земи от времето на барока, очертаваща ясно различим силует на роза. Експозицията също набелязва тематична карта, чието съдържание е подчинено преди всичко на въображението и екстатичната барокова сетивност в произведенията на тридесет и трима утвърдени съвременни художници, творящи в Чехия. Представените теми, форми и символи оформят мощен поток от сцени, наподобяващи сънища, фантастични светове и паралелни реалности, често предизвикани от импулсите на ежедневието. Поставяйки под въпрос реалността, авторите споделят с публиката своите нови усещания и видения за действителност.
Абсурдът и гротеската, виртуалната реалност, богатата смесица от култури, стилове и разнообразие от изразни средства са само малка част от характеристиките на съвременното общество. Изкуството на бароковата епоха благоприятства „променящия се външен вид“, движението и формата във функция. Всички те и най-вече проблемите на идентичността, пола и андрогинията, вече проследени от барока, са повече от актуални днес.
Кураторите привиждат експозицията и като мост основаващ се на “надеждата, че зрителят, чиито познания за барока са по-скоро теоретични, отколкото формирани чрез непосредствен контакт, ще бъде привлечен от така подготвения визуален спектакъл“. BOHEMIAE ROSA притежава мощна концептуална структура, триангулирана от семантичните Orbis pictus, Theatrum sacrum и Theatrum mundi, които се отнасят към отделните визуални секвенции като свободна теоретично-интерпретационна рамка, но и като цялостна културно-историческа платформа.
“Най-добрият начин да сме верни на определено наследство е да му изневерим, т.е. да не го приемаме дословно, като цялост, а по-скоро да се опитваме да го уличим, да се домогнем до догматичния му момент“ – цитатът на френския философ Жак Дерида е възприет от екипа на BOHEMIAE ROSA като близко разбиране и усещане, докато тя прекрачва предварително зададените ѝ картографски параметри, далеч отвъд територията на Бохемия. Размива очертанията на розата, оказва се извън сянката на вековете, за да представи барокови тенденции, които са валидни за съвременната култура.
Яна Братанова, куратор на изложбата