Изложби

"В началото". Фотографска изложба на Сандро Арабян

Галерия „Райко Алексиев“, СБХ, ул. „ Г. С. Раковски“ 125, 1–15.06.2021

"В началото". Фотографска изложба на Сандро Арабян

 

◊ ИЗЛОЖБАТА

„О, миг, поспри, ти си тъй прекрасен.“ Гьоте

На 1 юни – Денят на детето, в столичната галерия „Райко Алексиев“ се откри фотографска изложба „В началото“, от която сетивата се изострят, а тялото настръхва. Кадрите са заснети в продължение на три месеца в края на 2019 г. и началото на 2020 г. в СБАЛАГ „Майчин дом“, преди епидемията с Ковид-19 и наложeните от всякакъв вид ограничения. С тази изложба „Бихме искали да покажем един по-различен поглед към света и да припомним, че въпреки всичко животът продължава – каза на откриването изпълнителния директор на болницата, проф. д-р Иван Костов, който е мечтаел да покаже очите на майката, виждаща детето си за първи път и по чиято идея се организира изложбата. Това е началната позиция, от която Сандро Арабян тръгва, за да разкаже за случващото се в родилната и операционна зала, но в замисъла настъпва обрат. Фотографът поставя във фокуса на артистичните си търсения тайнството на раждащия се живот.

„В началото“ е най-незабравимият фотографски проект, по който съм работил. Той ме върна там, откъдето е започнал и моят живот – болница „Майчин дом“, споделя младият фотограф Сандро Арабян, който има честта да стане част от този съкровен миг – началото на живота, и допълва: „За да заснема подобно нещо, се наложи да се потопя в един тотално различен свят, изпълнен с множество неизвестни и куп трудности. Естетиката, с която се сблъсках, беше напълно различна от всичко познато, емоциите също.“ Сандро става част от екипа, заживява с него, слива се с него, снима с минимална апаратура, мисли и действа бързо. Пред очите му и пред неговия обектив проплакват около 70 бебета. Хиляди снимки запечатват процеса на появата на чудото и първите срещи с най-чистата любов – майчината. Всичко в родилната зала се случва бързо и всеки случай е различен – спешни ситуации, в които всеки миг е от значение, нужни са бързи реакции и висок професионализъм. Сандро приема това предизвикателство, превръщайки репортажната фотография в художествена, в изкуство, запечатало този интимен акт – появата на нов живот. Тези сцени карат зрителя да стане част от сътворението, видяно и осмислено през обектива на фотографа, да навлезе в онова сакрално пространство, до което трудно би могъл да се докосне и асимилира някой, който не е изпитал подобни усещания. Възприемането, разбира се, е много индивидуално, защото всеки има различни критерии за художественост. Но въпреки това естетическите качества на фотографиите са безспорни, възпитаващата и познавателната стойност също. В изображенията има хармония между съдържание и форма, единство, яснота, простота, сложни ракурси, композиционни търсения. Той запечатва в подробности дори това, което на пръв поглед не ни прави впечатление или пренебрегваме като несъществено, като например червената капка кръв върху очилата на лекарката, лентата с номера на крачето на бебето и т.н.

Ще се опитам да бъда безпристрастна, (или поне така се надявам), макар че наскоро и аз станах част от това чудо, именно в тази болница, попадайки на един от най-добрия лекарски екип-специалисти, благодарение на Сандро, който в този момент снимаше. Преди да премина към анализ на изложбата, представете си следната ситуация: болничен коридор, хвърчат носилки, лекарски екипи, вани с кръв, специална екипировка, инструменти, лекарства, операционна зала, в която светлината те заслепява, всевъзможна апаратура, скачена по цялото ти тяло, и в същото време успокояваща музика и леко припяващ екип под звуците ѝ, главният д-р акушер-гинеколог, тракащ с ножици, докато чака да подейства анестезията, в чийто съсредоточен поглед се усеща увереност. Прозвучава глас: „Местете!“  И операцията започва… Настава тишина. Единственото, което я нарушава, са ритмичните отброявания на стенния часовник – тик-так, тик-так – и свистящият звук от апарата, следящ ритъма на сърцето. Внезапно, като гръм, глас прорязва пространството: „Кохер, моля! Дръж, дръж! Диша!“, чува се плач… Аплодисменти и ето Го – това очаквано от месеци чудо, наречено живот. Отронват се, преливат сълзи от радост в обърканите и пълни с надежда очи на майката. Пръв допир – невинно дихание, чистота, няма слова, които да опишат чувството, този прекрасен миг!

Още с пристъпването на изложбената зала, зрителят се сблъсква с голямоформатните изображения на гигантски бебета, които при пръв поглед някак смущават възприятията. Подсилващи въздействието са и специално боядисаните стени в залите в червено и синьо. Експонираните 43 цветни фотографии не са щадящи психиката и не са за хора с деликатна чувствителност. Но истината е такава – страшно е! Тези, които живеят в илюзията, че раждането е красив акт и от утробата на майката излиза розово бебе, грешат. Сандро представя другата страна, отвъд илюзията – истината, такава, каквато е, естетика за раждането, която не е за всеки. Фотографиите разказват историята за началото. Силно въздействащ е кадърът, в който са запечатани съсредоточеното изражение, концентрацията и професионализмът на лекарския екип, който вади на бял свят едно окървавено, увито в пъпна връв, с почти посиняло лице бебе от майчината утроба, което изглежда по-скоро, че изплува от кървава яма.

Серията портрети на бебета – намусени или усмихнати, с омиротворени личица, сбръчкани, ококорили очи или блажено спящи, притихнали или отворили уста, от която се носи рев, раздиращ смълчаната тишина, всяко със свой характер от първия миг, въздействат с още по-голяма сила върху червената централна стена в голямата зала, осветена от светлината на оберлихта. А фотографията, отразяваща очите на майката, пълни със сълзи, уплах, надежда, очакване, безмерно щастие, всепоглъщаща обич, олицетворява неизмеримата, чиста, свята майчина любов.

Сандро Арабян предава достоверно, в цялост и единство, в синхрон като усещане, трудно изразимите словесно емоции и състояния на майката, на новороденото, на родилните екипи, но едва ли би успял в такава степен да въздейства и на зрителя, ако преживяното не бе белязало душата и сърцето му.

За любовта и страстта си към фотографията Сандро Арабян говори с известна доза тъга: „При дядо ми, известен с псевдонима си Фото Гаро, по бащина линия помня как се редяха хората на опашка за снимка още от дете. При него за първи път видях какво е фото студио, лаборатория, химикалите, ваните, червената светлина.... класическата фотография.“ Следващата среща с фотографията идва с проф. Румен Георгиев на курс в НАТФИЗ, а след това завършва фотография като бакалавър и магистър в НБУ. После заминава за Барселона и завършва магистратура по фотография и дизайн в Elisava Barcelona school of design and engineering. „Но аз съм фотограф заради дядо ми Юлий (б. а. – Юлий Минчев, художник, един от ярките представители на българската графика). Фундаментална причина да се занимавам с фотографията беше, че когато бях на 16 години дядо ми Юлий ме покани да снимаме заедно. Тогава му отказах. Кратко време след това, той си отиде или поне такива са спомените ми. В процеса на осъзнаване тази случка ми тежеше все повече и повече в годините, дърпаше ме назад като нерешен проблем, но разликата беше, че този проблем не можеше да се реши вече. До ден днешен, спомняйки си за това, очите ми се изпълват със сълзи. За щастие, правейки дипломния си проект в Барселона през 2017 г. се натъкнах на една снимка на нас двамата. Специалното в тази снимка беше, че на нея снимаме заедно. Това ми позволи да се отпусна и последваха най-смелите ми проекти до сега. Всеки път, когато правя изложба се питам, какво ли ще си каже дядо? До днес търся диалог с него чрез фотографията, неговата страст.“

Наташа Ноева

 

◊ ЗА АВТОРА

Сандро Арабян е роден през 1988 в София.

  • 2017 – магистър по фотография и дизайн в Elisava Barcelona school of design and engineering
  • 2016 – магистър по фотография в Нов български университет
  • 2013 – бакалавър по фотография в Нов български университет

Самостоятелни изложби:

  • 2018 – Gathering – Phandora private club, Barcelona
  • 2015 – Моето арменско семейство, A&G Art meeting gallery, Варна
  • 2015 – Един друг свят. Индия, галерия „Теди“, Варна
  • 2012 – Моето арменско семейство, СБХ – Шипка 6
  • 2009 – В околностите на Ичера, галерия „Теди“, Варна
  • 2008 – Портрети, галерия „Теди“, Варна

Групови изложби:

  • 2018 – Greetings From Barcelona (групава изложба на студенти от Elisava, „Elisava gallery“, Барселона, Испания
  • 2017 – Greetings From Barcelona (групова изложба на студенти от Elisava), „Miscelanea gallery“, Барселона, Испания
  • 2017 – Ocupar – Habitar (групова изложба на студенти от Elisava), „Can Framis”, Барселона, Испания
  • 2017 – Gothic Delights (групова изложба на студенти от Elisava), „Pati Llimona” civic center, Барселона, Испания
  • 2017 – Пътека (с Десислава Минчева, Калина Тасева и Юли Минчев), галерия „Арте“, София
  •  2014 – Анахронизми (групова изложба на студенти от Нов български университет), Червената къща, София
  • 2013 – Моето арменска семейство (С Хари Арабян), галерия Пролет, Бургас
  • 2012 – Заедно (с Десислава Минчева, Хари Арабян, Калина Тасева и Юли Минчев) галерия „Теди“, Варна
  • 2011 – Фрагменти (с Хари Арабян),  галерия „Арте“, София“
  • 2010 – Портрети / Прозорци и Врати (групова изложба на студенти от Нов български университет), галерия „The private space”, София  

 

 

Автор: Наташа Ноева
15.06.2021 г. 00:00
Посетено: 644
Етикети: София, Сандро Арабян, фотография, изложба, Наташа Ноева, галерия "Райко Алексиев"
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/32945-v-nachaloto-fotografska-izlozhba-na-sandro-arabyan