"В паралелни светове" - ретроспективна изложба на Тодор Игнатов (1951-2020)

◊ СЪБИТИЕТО

Ретроспективната изложба на Тодор Игнатов (1951-2020) „В паралелни светове“, която се открива на 11 юни 2021, 18.00 ч., ГХГ, е партньорски проект между Театрално-музикален продуцентски център Варна и ГХГ „Борис Георгиев“ и част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския театър.

Богато аранжирана, експозицията, с куратор изкуствоведа Пламена Рачева, обобщава многостранното творчество на художника с 10 сценографски макета, 15 проекта за театрални костюми, 15 оригинални театрални костюма, с които ще дефилират възпитаниците от „Студио Театър“ на Стоян Радев Ге.К. и на Ганчо Ганчев от Детско-юношеската опера, над 130 живописни творби, декоративни пана и метални пластики. Каталог, изследователски текстове, телевизионни филми за Тодор Игнатов и снимки от семейния архив допълват панорамната картина на един човешки живот, отдаден на изкуството.

◊ ТОДОР ИГНАТОВ "В ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ"

Има различни начини да останеш в историята на изкуството. Може ярко да блеснеш и бързо да изгаснеш или пък последователно да изграждаш и отстояваш сeбе си във времето. Тодор Игнатов принадлежи към втората, по-устойчива, може би донякъде и по-стойностна категория творци, за които животът има смисъл само като живот в изкуството. Посветил целия си артистичен път на театъра, на един театър, той е художникът, без който Варненският театър не може. Той единствен заслужава това високо признание.

Осъществен творец, Тодор Игнатов е удостоен с 5 национални награди за сценография, 3 награди „Варна“, Почетен знак на кмета на Варна с лента, Награда за културен принос на клуб „Отворено общество“, Националният биографичен институт в Кеймбридж го е включил в престижната енциклопедия „2000 изключителни художници и дизайнери на XX век”.

Всичко започва през 1977 г., когато роденият в София Тодор Игнатов, завършил с отличие Художествената гимназия и Художествената академия със специалност сценография при проф. Асен Стойчев, избира Варна и Варненския театър за свое поприще. Като главен художник на театъра, той влага таланта си в близо 200 театрални и оперни постановки, които остават в историята на сценичните изкуства. Особено се открояват сценографските и костюмографските му решения за „Честна мускетарска“ от Валери Петров, реж. Гриша Островски (сезон 1976/77); „Малки комедии“ от Чехов, реж. Станчо Станчев (сезон 1979/80); „Лоренцачо“ от Алфред дьо Мюсе, реж. Руси Карабалиев (сезон 1981/82); „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, реж. Станчо Станчев (сезон 1981/82); „Пътят към Мека“ от Атол Фугард, реж. Крикор Азарян (сезон 1986/87) и други.

Тодор Игнатов приемаше отговорно ролята си на сценограф като първият медиатор в озареното свише откровение между сцената и залата. Подготвяше се задълбочено за всяка своя постановка – идеите му идваха бързо, но той не ги приемаше веднага, претегляше ги, проверяваше, четеше много, изследваше, експериментираше. Понякога сънуваше идеите си, както се случва със сценографското решение за емблематичната постановка на Стоян Камбарев „Черна дупка“ от Горан Стефановски (сезон 1994/95) – салонът на Филиала като черна дупка, която буквално засмуква всички – артисти и зрители, разположени заедно не просто на сцената, а на въртящия се кръг. Това е прецедент в българската театрална история и остава в нея като ярък маркер за естетиката на Стоян Камбарев и единомислието между режисьор и сценограф.

Най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството на Тодор Игнатов с режисьора Станчо Станчев. Посветили творческите си пътища на Варненския театър, двамата изграждат изключително силен творчески тандем, който определя облика на театъра за дълъг период от време. Сред многобройните им съвместни изяви впечатлява „Полет над кукувиче гнездо” от Дейл Васерман по романа на Кен Киси (сезон 1979/80). Оригиналното сценографско решение и цялата атмосфера на постановката, която предизвиква почти буквални алюзии за тоталитарното живеене, остава дълго в съзнанието на публиката и артистите.

В процеса по сътворяване на театралната приказка всеки детайл е от значение и това проличава най-ясно в сценографския макет, на който Тони беше всепризнат майстор. Истински творби на изкуството, неговите сценографски макети будят възхищение с усета за мащаб и овладяване на пространството, с находчиво намерените миниатюрни еквиваленти и с прецизната изработка, включително на най-дребния детайл.

Живописта, другата голяма страст на Тони, намира израз в над 140 изложби, сред които 19 самостоятелни. Мисленето на сценограф с пиетет към метафората, се отразява в живописта му, която е наситена с поетична образност. За връзката между сценографията и живописта свидетелстват и многобройните Арлекини, които населяват творчеството му с чаплиновска меланхолия и мъдрост.

„Tемата за клоуна ми е скъпа, защото е свързана с театъра, с цирка, защото дава свобода на въображението, позволява по-голяма цветност, тя е повод за костюм, който е близо до театралния. Носи ми настроение, а и съдбата на клоуна ми е позната и близка. Самият аз съм се чувствал така, всеки творец облича тази дреха понякога. Когато не му се смее, но трябва да се смее и това е смях през сълзи или обратно...“

Това казва Тони в едно от своите интервюта, а ние можем само да добавим, че никой по-добре от Арлекин не би могъл да разбере тъгата на театъра по своя художник...

Тони искаше ретроспективната изложба за 70-годишнината му през тази година да отразява паралелните светове на неговото изкуство – сценографията и живописта, надяваше се да стане хубава, да бъде знак...

Ковид прибра Тони, но театърът, приятелите и почитателите направиха изложбата. Дадоха ѝ името, което той беше избрал. „В паралелни светове“ – като знак и завещание за живота в изкуството и отвъд него...

*

Ретроспективната изложба „В паралелни светове“ и каталогът „Тодор Игнатов – художникът на театъра“ се реализират със съдействието на фонд „Култура“ при Община Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, ГХГ „Борис Георгиев“, Тодор Игнатов – син и Анна Игнатова Рафайлова – дъщеря на художника, Добринка Христова, Станислав Евстатиев и Лидия Цекова – графичен дизайн, Пламена Рачева и Виолета Тончева – текстове, Росен Донев и Мира Арнаудова – фотография, "Архитектура и Дизайн - Цекови" ООД и „4 Френдс Студио“ ЕООД.